Българската експедиция “Еверест 1984“

Съдържание

• Връх Еверест• Христо Проданов

• Участници в изкачването на върха• Маршрут

• Изкачването на Христо Проданов• Използвана литература, изготвил

Връх Еверест

Връх Еверест е най-високият връх на нашата планета. Неговата рекордна височина достига грандиозните 8848 метра. Еверест официално има три имена: англоезичното - Еверест, тибетското- Джомолънгма, което в превод означава „Богинята-майка на света", а на непалски наименованието на гиганта е Сагарматха, което означава „Високо в небесата“. Връх Еверест е разположен в планината Хималаи, която е на границата между страните Непал и Китай. Откъм Непал е разположен в „Национален парк Сагарматха“, който е биосферен резерват, защитен от ЮНЕСКО.

Връх Еверест

Христо Проданов

Христо Проданов е български алпинист и планинар. Роден е на 24 февруари 1943 г. в гр. Карлово. Той е първият българин, стъпил на Осемхилядник - Лхотце (8516 м, през 1981 г.) и първият българин изкачил връх Еверест (през 1984 г.). Загива при спускането от Еверест на 22 април. Посмъртно е награден с орден "Герой на Народна Република България". Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път — западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път“, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни — рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

Христо Проданов

Участници в изкачването на върха

Експедицията се състои от Аврам Аврамов – водач, Христо Проданов, д-р Стайко Кулаксъзов, Стефан Калоянов, Методи Савов, Милан Огнянов, Димитър Бърдарев, Слави Дерменджиев, Трифон Джамбазов, Кънчо Долапчиев, Кирил Досков, Тодор Григоров, Любомир Илиев, Георги Имов, Костас Канидис, Запрян Хорозов, Николай Петков, Стамен Станимиров, Динко Томов, Петко Тотев, Иван Вълчев, Дойчин Василев, Людмил Янков.

Иван Вълчев

Кирил Досков

Ринджи

Людмил Янков

Маршрут

Целият екип достига базовия лагер на 18.03.1984 г. Зимата е особено суха, с малко сняг, и това улеснява работата по организирането на лагера. Издигат Лагер 1 на 6050 м на 21.03, Лагер 2 на 6770 м на 27.03, Лагер 3 на 7170 м на 3.04. На 18.04 издигат Лагер 4 на 7520 м, а на следващия ден стигат до мястото за Лагер 5 на 8120 м.

Лагер

На 20.04 Проданов и шерпът Ринджи тръгват за върха без кислород. Шерпът се затруднява и се връща, но Проданов

продължава. В 18.10 ч. се обажда по радиостанцията, че е на върха, където е издигната пирамида от кислородни

бутилки и червен флаг.

Оставя камерата си на върха и след половин час започва да слиза по

западния гребен. В 21.10 ч. се обажда в базовия лагер, че ще си направи бивак

за през нощта. На следващия ден започва спасителна операция. Людмил

Янков достига 8500 м в 21 ч., но не открива Проданов. Междувременно

метеорологичните условия се влошават. Янков остава да нощува на

8400 м, без да спи през нощта, но успява да се върне жив и здрав в базовия лагер. На следващия ден

времето е лошо и алпинистите остават в палатките.

На 8.05 Методи Савов и Иван Вълчев тръгват с кислородни бутилки от Лагер 5 да изкачват върха. Достигат го (60 поред изкачване) и стоят на него 23 минути. Слизат по Югоизточния гребен. След 2 часа, на 8700 м, решават да си направят бивак.

Иван Вълчев

На 9.05 Кирил Досков и Николай Петков тръгват също от Лагер 5 и за рекордното време 7 часа и 38 минути са на върха (62 поред изкачване). Вземат камерата

на Проданов и съветския флаг и слизат по Югоизточния гребен. Срещат се със Савов и Вълчев и

заедно продължават надолу.

Изкачването на Христо Проданов

20 април 1984 г. В 2.30 ч. Радистът на експедицията от базовия лагер събужда Христо и Ринджи. В 5.45 ч. Христо съобщава, че тръгват към върха. Тук е голямото закъснение – 3 часа и 15 минути. .. Но след нощта на 8120 м, без кислород, това трябва да се отчете като нещо нормално. В 9 ч. Христо съобщава, че Ринджи не е в състояние да продължи, и че ще се изкачи нагоре сам. От този момент нататък цели 7 часа радиостанцията на Христо мълчи. Христо Проданов

18.15 ч.: “Аз съм на върха – Христо!” Първият българин е на третия полюс на планетата! Това са рекорди на Еверест – първо изкачване на първенеца на планетата през април (твърде рано!), тринадесетият човек на Еверест без кислороден апарат, най-голямата денивелация, измината от алпинист за един ден към върха, четвъртият човек, изкачил се сам на Еверест…Но върхът е достигнат много късно, а Христо стои на него цели 33 минути. Много е. Над Хималаите нощта пада рязко, а трудностите при слизането са много големи.

18.48 ч. “Взех малко парченце от знамето. Започвам слизането.”21.10 ч. :”Стъмни се вече, стана много късно. Не искам да рискувам и ще търся място да нощувам.”21 април, 10.24 ч. “Аз.. тук… над големия сив купен…” Трето денонощие без кислород над 8000 м. Христо не е тръгнал по кулоара Хорнбайн, а е избрал отново пътя по Западния гребен – най-опасния.

От лагер 4 вече са тръгнали Людмил Янков, Трифон Джамбазов и Ринджи. В това време групата на Иван Вълчев се движи между лагер 3 и лагер 4. Иван оставя багажа си и рязко щурмува нагоре. На този 21 април 1984 г. Людмил Янков се движи устремено към Христо, търси следи от него. Намира раницата му. Катери Жълтия пояс, но там замръква, слиза малко и нощува на открито на 8300 м! Иван Вълчев най-накрая изпълнява нареждането на Аврам Аврамов – да се върне до палатката на лагер 5 – 8120 м. Там заедно с Трифон Джамбазов се борят за живота на шерпа Ринджи.

19.45 ч. – за последен път чуват радиостанцията на Христо. Този 20 април 1984 г. Христо е вървял

към Еверест с ясната мисъл и съзнанието, че шансът да оцелее е

минимален, нищожен, ако не и никакъв. Но той е вървял метър по

метър напред и нагоре към целта, към мечтата си , към нов връх за българина.

Проект по география и икономика

Преподавател:

Мария Пилафова

Използвана литература

• http://mlad-dihatel.com/everest-1984/• Google images

Изготвил:

Ганка Гетова, VIIа класОУ “Екзарх Антим І”

ganka.getova@abv.bg