D--My Documents-Nauka-2010 - 6-spisanie-nauka.bg/arhiv/6-2010.pdfНАУКА – кн. 6/2010, том...

Броят излезе от печат на 28.12.2010

Адрес на редакцията:1505 София, бул. “Мадрид” №39,

тел. (02) 943 30 22; каса: (02) 943 19 86; факс: 944 15 90;e-mail: [email protected]; http://www.usb-bg.org;

гласова поща: 984040/4738

ISSN 0861 3362

Съдържание

НАУКА6 / 2010

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: чл.-кор. Стефан Воденичаров (гл. редактор); акад. Александър Александров; ст.н.с. I ст. дфн Искра Арсенова;акад. Михаил Виденов; ст.н.с. д-р Боян Димитров (отг. редактор на броя); ст.н.с. дхн Венелин Енчев; ст.н.с. I ст. дтн Борис Йовчев; ст.н.с.д-р Виолета Мирчева; чл.-кор. Емилия Пернишка; проф. дфмн Димитър Пушкаров; Пенка Лазарова (отг. секретар).РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: акад. Александър Александров; доц. д-р Атанас Арнаудов; ст.н.с. І ст. дфн Искра Арсенова; ст.н.с. I ст. дбн НинаБакърджиева; доц. д-р Банко Банев; проф. д-р Хилмар Валтер (Германия); ст.н.с. I ст. дгн Петър Василев; доц. д-р Ирена Велчева; проф. д-р Григорий Венедиктов (Русия); акад. Михаил Виденов; чл.-кор. Стефан Воденичаров; проф. дпн Сава Джонев; ст.н.с. д-р Боян Димитров;ст.н.с. дхн Венелин Енчев; проф. д-p Роберт Естивал (Франция); доц. д-р Златоживка Здравкова; доц. д-р Благовеста Иванова; ст.н.с. I ст.дтн Борис Йовчев; ст.н.с. д-р Виолета Мирчева; проф. д-р Боян Мутафчиев (Франция); акад. Илия Пашев; чл.-кор.Емилия Пернишка; акад.Петър Попиванов; проф. дфмн Димитър Пушкаров; проф. д-р Иван Секулов (Германия); проф. дин Пламен Цветков; доц. д-р Лиляна Цонева;ст.н.с. І ст. дин Росица Чобанова.КОРЕКТОР: Маргарита Дончева КОМПЮТЪРНО ОФОРМЛЕНИЕ: Светослав Димов ПЕЧАТНИЦА НА СУБ

ПОЗИЦИЯ НА УЧЕНИЯ Херберт Шамбек: Нашата задача в днешна и утрешна Европа ........................................................... 3

СВЕТОВНА НАУКА Нобелови лауреати по икономика за 2010 г. .............................................................................................. 6

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ Дамян Дамянов: За европейска политика към науката и образованието .......................................... 8 Георги Първанов: Не може да има работеща стратегия за българската наука, ако няма

ясна визия за развитието на българската икономика ............................................................................ 11 Обръщение до г-н Бойко Борисов – министър-председател на Република България .................... 13 Отличени учени в конкурса на СУБ за високи научни постижения за 2010 г. .................................... 14 Съвместен конкурс на ВАК и СУБ за научни постижения на докторанти през 2010 г. .................. 17

НАУЧНА ПОЛИТИКА Албена Вуцова: Стратегията Европа 2020 и развитието на българската наука ............................. 18

ИСТОРИЯ НА НАУКАТА Горан Попов: Древноегипетският музейон – първият научен институт в света .............................. 21 Наташа Иванова: Зодиак и астрономия ................................................................................................... 26

150 ГОДИНИ МЕТЕОРОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ Георги Корчев: 150 години метеорологични измервания в България и 120 години Българска

метеорологична служба ................................................................................................................................ 29 Веселин Александров: Климатът в миналото и настоящето ............................................................. 31

ПОГЛЕД КЪМ МИНАЛОТО Анелия Божкова: Древният некропол на Несебър ................................................................................ 38 Катя Меламед: Ямите в Седларе .............................................................................................................. 40

ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ Елизавета Боева: Проблемът за времето според битническата философия и хипи културата

(1947-1972) ...................................................................................................................................................... 45 Никола Каравасилев: Пореден златен медал от Международната олимпиада по

астрономия ...................................................................................................................................................... 49

ЛИЧНОСТИ Димо Платиканов: 90 години от рождението на академик Алексей Шелудко ................................ 52 Крум Коленцов: Приносът на акад. Христо Я. Христов за физиката в България ........................... 55

ГОДИШНИНИ Васил Сгурев: 125 години от създаването на Федерацията на научно-техническите съюзи ....... 57 Лидия Недекова: Техническият университет – София на 65 години ................................................. 60 Александър Монов: Две институционтални чествания на медицинската наука у нас .................. 63 Боян Роснев, Георги Георгиев: Професор Пламен Мирчев на 60 години ...................................... 65

СТАНОВИЩЕ Николай Витанов: Към пропаст страшна ний вървим безумно .......................................................... 66

IN MEMORIAM Проф. д-р Сава Василев Савов (1935 – 2010) ......................................................................................... 72

НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ ...................................................................................................................................... 73 Борис Йовчев: Национална конференция с международно участие ТЕЛЕКОМ 2010 ................... 74 Атанас Кирилов, Райна Гиндева: Съвместна проява на Плевенския клон на СУБ и

местната власт ............................................................................................................................................... 75

КНИГОПИС ............................................................................................................................................................ 76

СЪДЪРЖАНИЕ НА СП. „НАУКА”, ХХ ГОДИШНИНА, БР. 1-6, 2010 ......................................................... 79

НАУКА – кн. 6/2010, том XXИздание на Съюза на учените в България2

NAUKA (SCIENCE)Bi-monthly publication of the Union of Scientists in Bulgaria – a voluntary non-governmental organization unifying scientists from different domains; withheadguarters in Sofia and branches in Bulgaria´s bigger towns.Contents

Printed on 28.12.2010

Address of Editoral Office:Blvd. Madrid 39, 1505 Sofia, BulgariaTel. (+3592) 943 30 22; Fax: (+3592) 944 15 90Voice mail: 984040/4738; email: [email protected]

Subscription fee for abroad is 40 Euro. Subscription can be made at the address ofthe Editoral Board of SCIENCE, or by a bank transfer to Bulbank, Sofia, Bulgaria, account №1100 415 511 code: 621 962 14, Union of Scientists in Bulgaria, SCIENCE bimonthly. Adver-tisement fares are up to 3 Euro/Dollars per square cm.

EDITORIAL BOARD: Cor. Mem. Stefan Vodenicharov (editor-in-chief); Acad. Alexander Alexandrov; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Acad. Michail Videnov;Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D. (editor of the issue); Assoc. Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva,Ph.D.; Cor. Mem. Emilia Pernishka; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Penka Lazarova (Executive Secretary).EDITORIAL COUNCIL: Acad. Alexander Alexandrov; Assoc. Prof. Atanas Arnaudov, Ph.D; Assoc. Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Prof. Nina Bakardjieva,D.Sc.; Assoc. Prof. Banko Banev, Ph.D.; Prof. Hilmar Walter, DSc (Germany); Prof. Peter Vassilev, D.Sc.; Assoc. Prof. Irena Velcheva, Ph.D.; Prof. GrigoriiVenediktov, DSc (Russia); Acad. Michail Videnov, D.Sc.; Cor. Mem. Stefan Vodenicharov; Prof. Sava Djonev, D.Sc.; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.;Assoc. Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. DSc Robert Estivals (France); Assoc. Prof. Zlatojivka Zdravkova, Ph.D.; Assoc. Prof. Blagovesta Ivanova, Ph.D.;Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Prof. Boyan Mutaftschiev, DSc (France); Acad. Ilia Pashev; Cor. Mem. Emilia Pernishka;Acad. Petar Popivanov; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Prof. Ivan Sekoulov, D.Sc. (Germany); Prof. Plamen Tzvetkov, D.Sc.; Assoc. Prof. Liliana Tsoneva,Ph.D.; Prof. Rositza Chobanova, D.Sc.PROOF-READER: Margarita Doncheva PRE-PRINTING: Svetoslav Dimov PRINTING: USB Printing House

POSITION OF THE RESEARCHER Herbert Schambeck: Our Task in Europe Today and Tomorrow ................................................................ 3

WORLD SCIENCE Nobel Price Winners in Economic Sciences for 2010 ................................................................................... 6

1ST NOVEMBER – DAY OF BULGARIAN REVIVAL LEADERS AND BULGARIAN SCIENTISTS Damyan Damyanov: On the European Policy for Science and Education ................................................ 8 Georgi Parvanov: No Working Strategy for Bulgarian Science is Possible Without Clear Vision for

the Development of Bulgarian Economy....................................................................................................... 11 Address to Boyko Borissov, Prime-minister of the Republic of Bulgaria ................................................... 13 Winners of the 2010 USB Competition for Scientific Achievements ......................................................... 14 2010 Competition for Doctoral Students' Scientific Achievements Launched Jointly by Higher

Attestation Committee and Union of Scientists in Bulgaria ........................................................................ 17

SCIENCE POLICY Albena Vutsova: The Europe 2020 Strategy and the Development of Bulgarian Science ................... 18

HISTORY OF SCIENCE Goran Popov: The Ancient Egyptian Museillon - First Research Institute in the World ......................... 21 Natasha Ivanova: Zodiac and Astronomy.................................................................................................... 26

150 YEARS OF METEOROLOGY IN BULGARIA Georgi Korchev: 150 Years of Metrological Measurements in Bulgaria and 120 Years Since the

Establishment of the Bulgarian Meteorological Service .............................................................................. 29 Vesselin Alexandrov: Climate in the Past and the Future ....................................................................... 31

GLANCE AT HISTORY Anelia Bozhkova: The Ancient Necropolis of Nessebar ............................................................................ 38 Katja Melamed: The Pits in Sedlare ............................................................................................................. 40

THE FLOOR TO THE YOUNG PEOPLE Elizaveta Boeva: The Time Issue in the Bitnics Philosophy and Hippy Culture (1947-1972) ............... 45 Nikola Karavassilev: Another Gold Medal of the Series from the International Astronomy Olympiad ... 49

PERSONALITIES Dimo Platikanov: 90th Anniversary of Academician Alexei Scheludko ................................................... 52 Krum Kolentzov: Academician Christo Y. Christov's Contribution to Bulgarian Physics ....................... 55

ANNIVERSARIES Vassil Sgurev: 125 Years Since the Foundation of the Federation of Scientific and Technical Unions

in Bulgaria ......................................................................................................................................................... 57 Lidia Nedekova: The Sofia Technical University at 65 ............................................................................... 60 Alexander Monov: Two Institutional Celebrations of the Medical Science in Bulgaria .......................... 63 Bojan Rosnev, Georgi Georgiev: Professor Plamen Mirchev at 60 ........................................................ 65

POINT OF VIEW Nikolai Vitanov: A Dreadful Abyss we Approach in Madness ................................................................... 66

IN MEMORIAM Professor Sava Vassilev Savov, DSc (1935 - 2010) .................................................................................... 72

SCIENTIFIC EVENTS AT THE USB .................................................................................................................... 73 Boris Yovchev: TELECOM 2010 National Conference with Foreign Participation ................................. 74 Atanas Kirilov, Raina Gindeva: A Joint Event of the USB Pleven Branch and the Local Authorities . 75

BOOK REVIEW ...................................................................................................................................................... 76

CONTENTS OF “NAUKA” JOURNAL, YEAR ХІХ, ISSUES 1-6, 2009 ......................................................... 82

НАУКА – кн. 6/2010, том XXИздание на Съюза на учените в България 3

Позиция на учения

„Ниe и нашето съвремие сме част от истори-ята. Тя самата обаче става нищожна, ако в тес-ния хоризонт на деня започне да се превръща впросто съвремие… Настоящето се изпълва съссъдържание от историческия фон, който носимв себе си… От друга страна, настоящето се из-пълва със съдържание от съдържащото се в не-го бъдеще, чиито тенденции волю или неволювъзприемаме като наши…”

Тези думи са написани през 1949 г. от КарлЯсперс в увода към произведението му „За про-изхода и целите на историята”. Aко хвърлим пог-лед назад, те важат не само за времето, в коетосе е появила тази книга, но и за всекиго от насднес. Всеки от нас има своята история, по-точ-но своя жизнен път, изминат в радости и скър-би. Осъзнавам това с особена сила сега, когатоми оказвате изключителната чест да ми присъ-дите званието „доктор хонорис кауза” на вашатаАкадемия на науките*.

Едно честване е потвърждение за правилнияизбор на изминатия жизнен път. Този път медоведе днес за първи път на академичния поди-ум в столицата на България. Моят баща ми е раз-казвал с възторг за София. Като немски офицерпо време на Втората световна война той е тряб-вало да охранява железопътни композиции и та-ка е попаднал в София. Моят баща не е ималпредстава, че неговият син някога ще получибългарското звание „доктор хонорис кауза”. Ни-то пък аз самият. Едно удостояване не е простопризнание, но и задължение за цял живот даправиш всичко възможно, за да допринасяш заразвитието на обществото, което ти е оказалочест. За мен това означава от днес нататък заед-но с вашата Академия да вървя по пътя към бъ-дещето.

Ние можем да се изправим пред бъдещетосамо когато знаем откъде идваме и какви са на-шите цели. Това ни кара да си зададем въпросакаква е нашата задача в днешна и утрешнаЕвропа. Тази Европа има голяма вина пред об-щността на народите, тъй като през миналиявек от Европа започнаха две световни войни, вкоито паднаха милиони жертви. Съзнанието затези жертви изисква да извикаме „Никога вече!”и по този начин да отречем унизяващите човекаидеологии и диктаторски системи, каквито бяхафашизмът и комунизмът. Никога няма да забра-вя думите, които прочетох в един концентраци-

онен лагер над пепелището, останало от хилядиобгазени и изгорени хора: „Нека нашето страда-ние бъде ваше предупреждение!” Наистина те-зи идеологии са превъзмогнати, но фашизмът инационалсоциализмът трябва да ни послужат заурок, че макар и всеки народ да има правото нанационално самосъзнание, то не трябва да се аб-солютизира единствено като мотив за господствонад други нации, а да се разбира в контекста насъжителството с други народи и държави.Освен това трябва да се подчертае, че краят накомунизма не означава и окончателен отговор насоциалния въпрос. Социалният въпрос и днесприсъства в дневния ред на обединена Европа,който изисква Европейският съюз да бъде освеникономически и валутен съюз, също така и об-щност, основана на права и ценности, която дасе стреми към културен напредък, икономичес-ки растеж и социална сигурност в рамките навъзможното. Пътищата на социалната правовадържава и социална пазарна икономика заедносъс социалното партниране между представите-лите на работодатели и работещи могат да спо-могнат за осъществяването на тези цели. Влез-лият в сила през декември 2009 г. Лисабонскидоговор за реформи предлага добри възможнос-ти в тази насока.

За страните членки на ЕС, които в условиятана солидарност са „суверени на договорите”,както през 1994 г. се изрази Федералният кон-ституционен съд на Германия, важи правилото,че всяка отделна държава на ЕС може да учас-тва във вземането на съвместни решения, вклю-чително при запазване на принципите на субси-диарност чрез оценка на субсидиарността отстрана на националните и регионални парламен-ти. Това изисква формирането на общественомнение, обществена воля и позиция, които да до-пълват националното, държавното и европей-ското самосъзнание, като същевременно всякастрана членка трябва да знае как да съхрани сво-ята идентичност и културна самостоятелност.Повелята на деня е да постигнем единство в мно-гообразието, което характеризира Европа!

Към тази задача – да допринасят едновремен-но за съхраняване на идентичността и за прог-реса, при новите условия на обединена Европа,

НАШАТА ЗАДАЧА В ДНЕШНА И УТРЕШНА ЕВРОПА

Проф. Херберт Шамбек,Доктор хонорис кауза на БАН

* Връчено на Тържественото честване на 141-та годишнина на БАН (12 октомври 2010 г.) – бел. ред.



са призовани всички хора на физическия и наинтелектуалния труд. И особено учените!

Известно е, че понятието „академия” е свър-зано с Платон, който през 387 г. пр.н.е. основавав горичката на героя Академ своята школа, на-речена Академия. Тя просъществувала до 529 г.сл. н. е., когато император Юстиниан я закрива,погрешно приемайки я за езическа институция.Ученият е специалист от особен вид. Като

всеки друг експерт той притежава особени поз-нания, но за разлика от занаятчиите, той не тряб-ва просто да ги предлага или продава срещу най-изгодната цена, а е необходимо да осмисля съ-вестно с какви знания разполага и как може даги използва. Това се отнася в еднаква сила запредставителите на медицината, богословието,правото, естествените, хуманитарните, социал-ните и стопанските науки.

Латинските думи scientia и conscientia пра-вят особено ясна връзката между знанието и съ-вестта! Невинаги и не навсякъде можем да ус-тановим съчетаване на знание и съвест. Многохора имат познания, които без угризения на съ-вестта предлагат по правилата на играта „търсе-не и предлагане на този, който плаща най-доб-ре”, което си е чиста форма на интелектуалнапроституция. Те не си задават въпроса за каквов крайна сметка ще използва купувачът технитезнания и умения. Никога не трябва да се забра-вя, че не сме задължени да правим всичко, коетоможем! Религията и моралът определят маща-бите и границите в това отношение. Също и об-ратното: има и хора, чиито знания, всъщност, неим принадлежат, но съвестта на тези хора ги ка-ра да се замислят. Това често се случва при по-литиците. Тъй като аз самият успоредно с науч-ните си занимания и задължения в университе-та десетилетия наред бях също и политик, могада си позволя да го призная и оценя. Изглежда,че политиците са „манипулатори на властта,идеологически пророци и интелектуални изпол-звачи”, които понякога със своята „хаотична де-ятелност и таоистка любезност” не успяват дапостигнат нищо повече от „празен ход с пълнагаз”! Веднъж един човек ме попита какъв съм азвсъщност. Отговорих му, че съм по малко отвсичко това! В политиката човек се нуждае отвласт не като самоцел, а като легитимация и въз-можност за действие, за да може да направи ипостигне нещо. За това са необходими знания,които при многобройните задачи на политикатав държавата и в международната общност поли-тиците не могат да придобият сами, а трябва даим бъдат прехвърлени, както се прехвърля „чуж-да собственост”. Тук става дума обаче за това,че политикът трябва да може сам да преценява

препоръчваното и възприеманото, да отговаряза него по съвест и да може да го представя вразбираема форма на отделния човек в държа-вата. За политиците и юристите винаги казвам,че те не трябва просто да предписват, а да серъководят от убедителни и истинни мотиви ида действат в правилния момент с възможнонай-голяма лична отговорност и без популисткотърсене на одобрение.

Към тази достоверност спада и правилотода не изискваме от другите нищо, което ние са-мите не сме готови да направим! Само този, кой-то е наясно защо трябва да направи нещо, е го-тов да се натоварва с ангажименти и задачи! Въп-росът за смисъла на това, което правим, важи седнаква сила както за частния, така и за общес-твения живот. Така става разбираемо заглавиетона излезлия през 1950 г. роман на унгарския пи-сател Жолт Харшани, който си заслужава да сепрочете – „Без любов и целуването на ръка е под-лост”.

В отговор на въпроса за смисъла на нещатасе стига до това, че трябва чрез своето Ти да сесрещнеш с Аз-а на ближния. На тази тема през1954 г. Мартин Бубер издаде „Писания за диало-гичния принцип”, а през 1952 г. Габриел Мар-сел написа книгата „Мистерията на съществу-ването”. И двете произведения са значими за раз-бирането на същинския смисъл на живота.

Връзката „аз – ти” трябва да се има предвиди в държавата, която трябва да бъде правова иконституционна, и както е заложено в Консти-туцията на България от 1991 г., Член 1, алинея 2:„Цялата власт на държавата ... произтича от на-рода”, но не трябва да изтича в народа! ЗатоваЖан-Жак Русо се обяви в подкрепа на тезата заидентичност на владетел и подчинен. Това не мо-же да се постигне винаги и при всички случаи;но трябва да се има предвид и да се стремим къмнего, за да може бъдещето на човечеството дастане по-добро от миналото.

Позволете ми като юрист и политик да Ви ка-жа какво прочетохме една вечер заедно със съп-ругата ми Елизабет, която за съжаление днес неможе да бъде с нас, тъй като почина през 1989 г.Случи се след едно четене, на което бях гост, повреме на гостуването ми в САЩ в края на май1967 г. То се състоя на Пето авеню близо до ка-тедралата Свети Патрик. Четяхме Кредото наДжон Д. Рокфелер от 3 май 1941 г., където секазва, че не хората са за законите, а законите саза хората, както и че правителството трябва дабъде слуга на народа, а не негов господар.

Днешният ден изисква да направим още ед-но признание, а именно, че правителството тряб-ва да работи не за собствена изгода, а за благото



на всички в държавата – в полза на народа!Превръщайки тези принципи в действител-

ност, бихме могли да допринесем световният редда стане по-човечен и хуманизмът да се превър-не в мерило за законността в държавата и в све-та. С помощта на реформаторския Лисабонскидоговор ЕС полага усилия за установяване на то-зи по-хуманен ред в Европа, където Европейски-ят съюз трябва да означава също и общество намира.

Пиер Пфлимлен, бивш министър-председа-тел на Франция, председател на Европейския

парламент и дългогодишен кмет на Страсбург,който се числи към архитектите на новия евро-пейски ред, заяви в една от последните си речипред младежите, че в миналото мирните дого-вори в Европа са били подписани след войни,но след Втората световна война се е родилаидеята за интеграция, която е обединила наро-дите и се е превърнала в средство на мира. Aковсеки в своята област и в своята държава можеда допринесе за осъществяването на тази идея,то той би могъл – по думите на Карл Ясперс –да даде своя принос към „целта на историята”.

СУ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” – БИОЛОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

Съвместно със

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ (СУБ) (СЕКЦИЯ „БИОХИМИЯ, БИОФИЗИКА И МОЛЕКУЛЯРНА БИОЛОГИЯ”

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ – (ИНСТИТУТ ПО МОЛЕКУЛЯРНА БИОЛОГИЯ, ИНСТИТУТ ПО БИОФИЗИКА, ИНСТИТУТ ПО ЗООЛОГИЯ)

ФАКУЛТЕТЕН СТУДЕНТСКИ СЪВЕТ

СТУДЕНТСКИ КЛУБ BIOVISION

О Р Г А Н И З И РА Т

МЛАДЕЖКА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ “КЛИМЕНТОВИ ДНИ”

22 – 23 ноември 2010 г.

АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

София 1164, бул. „ Драган Цанков” № 8 Младежка научна конференция “Климентови дни”

www.klimentovi-dni.biofac.info


Световна наука

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ ПО ИКОНОМИКА ЗА 2010 Г.

The Sveriges Riksbank Prizein Economic Sciencesin Memory of Alfred Nobel 2010

Нобеловите награди по икономика на Шведската академия на науките се присъждат вече 42 пъти- от 1969 г. досега, на 67 лауреати. На 14 октомври 2010 г. бяха обявени лауреатите за 2010 г. Тази най-престижна награда си поделят трима учени: Питър А. Даймънд (Peter A. Diamond), Дейл Т. Мортенсен(Dale T. Mortensen) и Кристофър А. Писаридис (Christopher A. Pissarides). Наградата им се присъжда затехните големи постижения в макроикономиката и по-специално в изследването на пазарите на труда спомощта на специфични модели. Същността на разработената от тях т.нар. „теория на пазарите, коитотрудно се срещат един с друг” е в това, че в много от пазарите взаимодействието между купувача ипродавача протича не моментално, а в определен времеви орязък. При това Даймънд анализираосновополагащите фактори на такива пазари, а Мортенсен и Писаридис разширяват теорията и я прилагаткъм пазара на труда. Както казва проф. Писаридис, давайки съвет на властите: „Ние трябва да следимбезработният да не остава безработен много дълго, трябва да му предлагаме да опитва да работи, за дане загуби чувството на причастност към работната сила.”

Изследванията на тримата учени помагат да се отговори на сложни въпроси от рода на: Защомного хора остават без работа, като в същото време на пазара има много свободни работни места?Как управлението на икономиката може да влияе за намаляване на безработицата?

Моделът DMP ( Даймънд – Мортенсен – Писаридис) обяснява, как „стойността на търсенето” заработодателите и търсещите води до парадоксално наличие едновременно на свободни места ибезработни, които напълно биха ги устроили (предишните модели предполагат абсолютна ефективностна търсенето и равна „стойност на търсенето” за всички претенденти). От 90-те години на ХХ век тозимодел става базов за всички изследвания в тази сфера, а прилагането на теоретичните изводи на ПитърДаймънд, Дейл Мортенсен и Кристофър Писаридис позволяват на много правителства през 90-те годинина ХХ век да избегнат постояното повишаване на минималните заплати: моделът DMP показва, че честотова повишаване дава негативен ефект. Изследванията на авторите на модела DMP са актуални кактоникога досега към съвременните проблеми на „социалните държави”, следствие от кризата през 2007-2009 г. Моделите на Нобеловите лауреати обясняват по какъв начин безработицата, свободните места изаплатата зависят от правилата и икономическата политика. Изследванията им помагат да се разберекак са устроени пазарите и какво прави правителството, когато не търси начини на въздействие върхутях.

Питър А. ДаймъндPhoto: MIT

Дейл Т. МортенсенPhoto: Lars Kruse/Aarhus University

Кристофър А. ПисаридисPhoto: Nigel Stead/LSE


Световна наука

Питър А. ДаймъндРоден е в 1940 г. в Ню Йорк. Професор по

икономика в Масачузетския институт по техно-логии, Кембридж, Масачузетс, САЩ. Завършиле Йелския университет в 1960 г. (математика) иPhD по икономика в Масачузетския институт потехнологии в 1963 г. Получил е множество науч-ни награди от 1965 г. досега. Участвал е в редак-ционни колегии на реномирани списания по ико-номика. Има голям брой публикации, в т.ч. 12монографии, между които: „Спасяване на соци-алното осигуряване: Балансиран подход”,Brookings Institution Press, 2004; „Поведенческаикономика и нейните приложения”, PrincetonUniversity Press, 2007; „Реформиране на пазари-те”, Oxford University Press, 2008; „Пенсионнареформа: кратко ръководство”, Oxford UniversityPress, 2010. Има 138 научни статии, голям бройдоклади на семинари, научни доклади.

Дейл Т. МортенсенРоден е през 1939 г. в Ентърпрайз, Орегон,

САЩ. Професор по икономика в Северозапад-ния университет, Еванстън, Илинойс, САЩ. За-вършил е икономика в университета Уиламет в1961 г. и PhD по икономика в университета Кар-неги-Мелън в 1967 г. От 1961 г. досега е полу-чил много научни награди.

Мортенсен полага основите на теорията за из-следване на заетостта и безработицата и я про-дължава в изследването на текучеството на ра-ботната сила, развойната дейност, отношениятас персонала и миграцията на работната сила. Не-говите изследвания по трудовите отношения итърговските партньори се превръщат във воде-ща техника за анализ на пазарите на труда и зарезултатите от политиката по пазарите на труда.Разработката на динамични равновесни модели,предназначени за изследване на различията взаплащането, поведението на времевите статис-тически редове на потоците на заетостта и за ро-лята на миграцията при определянето на общиярастеж и на производителността, са главните те-ми в настоящите му изследвания. Публикациитему включват над 50 научни статии. Неговата кни-га „Различия в заплащането: защо сходни работ-

ници са платени различно?” е публикувана отMassachusetts Institute Press в 2003 г.

Кристофър А. ПисаридисРоден е в 1948 г. в Никозия, Кипър. Профе-

сор по икономика в Лондонското училище поикономика и политически науки. Основните муизследователски интереси са по макроикономи-ка на пазарите на труда, структурните промении икономическия растеж. Завършва икономикав Есекс, Великобритания, през 1970 г. и PhD поикономика в Лондонското училище по икономи-ка в 1973 г. Чете лекции като гостуващ профе-сор в европейски и други университети. Полу-чавал е много научни награди. Участва в редак-ционни колегии на реномирани научни списания.

Между монографиите му се открояват: „Рав-новесни теории на безработицата”, Oxford: Ba-sil Blackwell, 1990 г. с второ издание в 2000 г.;„Структурни промени на пазара на труда: Мак-роикономически основи на краткосрочнитенеокласически и кейнсиански динамики”,Kenbridge University Press, 1976, преиздадена в2009 г. Редактор е на редица важни монографии.Има голям брой статии в реномирани научнисписания. Автор е на глави в колективни моно-графии, на голям брой доклади на научни кон-ференции, рецензии на книги, working papers, на-учни доклади до международни организации:ОИСР, Европейска комисия, Световна банка идр.

Тримата лауреати ще получат 10 млн. швед-ски крони (1,4 млн. долара), златен медал и дип-лома от шведския крал на 10 декември, когатосе отбелязва годишнината от смъртта на Нобелпрез 1896 г.

Повече информация можете да намерите насайта:

http://nobelprize.org/nobel_prizes/economics/laureates/2010/press.html

Подготвили: чл.-кор. Иван Ангелов,проф. дфн Искра Арсенова,Българска академия на науките


1 ноември – Ден на народните будители и на българските учени

1 НОЕМВРИ - ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИИ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ

За двадесети пореден път по инициатива на Съюза на учените в България 1 ноември беше честванкато Ден на народните будители и българските учени. По този повод Съюзът на учените в Българиясъвместно с Българската академия на науките, Селскостопанската академия и УС на Съвета на ректоритеорганизираха Тържествено събрание на 2 ноември 2010 г. в Големия салон на БАН. Тържеството бешеуважено от г-н Георги Първанов – президент на РБългария, г-н Огнян Стоичков, председател наПарламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, акад.Никола Съботинов – председател на БАН, проф. Борислав Борисов – председател на УС на Съвета наректорите, представители на научно-преподавателската общност, студенти, граждани.

Експозе за празника изнесе чл.-кор. Дамян Дамянов – председател на СУБ. Слово произнесег-н Георги Първанов – президент на Република България. Единодушно участниците в Тържественотосъбрание приеха обръщение до министър-председателя на Р България г-н Бойко Борисов относноочакваните реформи в науката и висшето образование (експозето, словото и обръщението помествамепо-долу - бел. ред.). В приветствие към организаторите и участниците в Тържественото събрание,прочетено от чл.-кор. Ангел Попов – зам.-председател на СУБ, проф. Сергей Игнатов – министър наобразованието, младежта и науката, изрази преклонението си пред делата на нашите предци, които „садавали и дават приноса си за запазване и издигане на българската духовност, а с това и на цялата нинация.” Такива личности има и днес, те са „висшата сила, която тегли напред нашето общество,въпреки трудностите.” Това са „учители, учени, писатели, журналисти, лекари и хора от другисъсловия, които са носители на будната национална съвест.”

На Тържественото събрание бяха връчени традиционните ежегодни награди в Конкурса за високинаучни постижения, както и в съвместния конкурс за докторанти, организиран от СУБ и ВАК (имената нанаградените поместваме по-долу - бел.ред.).

Музикалният поздрав към българските учени – Романс във Фа мажор от Бетовен и Андалузкироманс от Сарасате, бе от цигуларката проф. д-р инж. Лидия Йорданова от Факултета по телекомуникациина Техническия университет – София, носител на награди за внедрени научно-приложни разработки, истудентката в ДМА „Панчо Владигеров” Агнес Данкова – носителка на награди от национални имеждународни конкурси.

ЗА ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА КЪМ НАУКАТА ИОБРАЗОВАНИЕТО*

Чл.-кор. Дамян Дамянов,председател на СУБ

* Въвеждащо експозе на Тържественото събрание, посветено на Деня на народните будители и българските учени.

Уважаеми господин Президент,Уважаеми господин Председател наБългарската академия на науките,Уважаеми колеги,

Отбелязваме 1 ноември – Ден на народнитебудители. Празник с историческа стойност, съх-раняваща националната ни значимост и дух. Праз-ник, който показва, че българската земя е ражда-ла, ражда и сега българи, които будят и поддър-жат националната ни гордост. На тези българидължим съхраняването на българската история,появата на Българското възраждане, събуждане-то на българската духовност и желание за свобо-да след петвековно иго. На тях трябва да благода-рим за запазването на българската писменост, ду-ховност, изкуство, революционен дух. Ако днес

има българска нация, български език, българскакнижнина, история на България като държава инарод – го дължим на тях, на народните будите-ли.

Радваме се, че Съюзът на учените в Българиябеше сред инициаторите за възстановяването натози национален празник. Отбелязваме го на тър-жествено събрание вече двадесети път. И се опит-ваме да наложим връзката на съвременните бъл-гарски учени с идеята на този празник. В едноново време, но отново в трудни условия. Защотопоследните десетилетия наложиха пред българ-ските учени, преподаватели, хората на изкуство-то, носителите на българския дух, култура, език



нова национална мисия. Именно през последни-те 20 години те бяха избутвани от псевдокултура,чалга, загуба на национални и духовни ценнос-ти, загуба на вяра и бъдещи цели. С изпуснати ивероятно загубени възможности за няколко поко-ления. Болест, чието лечение търси българскатаинтелигенция. Но болест, която остава незабеле-жима или пренебрегвана от политическата класана страната, захласната в междупартийни и меж-дуличностни битки, сама принизена дотолкова, чеда загуби дългосрочните национални ориентири.

Науката и образованието не са единственитеобласти, в които рефренът през последните годи-ни е „реформи и криза”. Реално след 1989 г. нау-ката и висшето образование са в перманентна кри-за. Налице е ясна тенденция за влошаване на със-тоянието в тях и на резултатите от дейността им.

Какво се случи в образователната ни система?Като цяло спадът на нивото в системата на сред-ното образование се отчита в качеството на полу-чените знания, неудовлетворителни учебници,консерватизъм в прийомите на преподаване, не-достатъчна технологизация на учебния процес.Незадоволително обучените ученици стават пос-редствени студенти. Преобладаващата посред-ственост в масата на кандидат-студентите смък-ва критериите за тяхното приемане в универси-тетите и висшите училища. Масовият прием в 53-те университета и висши училища на страната сповече места за студенти от броя на младежите,родени в условията на дълготрайна демографскакриза, резултира в упадък на образователното ни-во и на образователната система. Когато целта едипломирането, а не качеството и нивото на по-лучените знания, когато финансирането е на базаброй студенти, а не на база на тяхната реализа-ция като специалисти, учени и преподаватели,висшето образование е обречено на регрес. Етоосновните параметри на кризата в образование-то.

За да се развиват, науката и висшето образова-ние трябва да бъдат финансирани от държавата.Целта е средствата за образованието да водят досъздаване на образовано поколение, част от кое-то трябва да влезе в най-продуктивната съставкана системата – науката. А целта на финансиране-то в науката е постигането на резултати, продук-ти, нови технологии и материали, съвременни ма-шини, апарати и системи.

Науката е творчески процес. Тя се създава отучени, а не от роботи. Създаването, творенето еакт с различни характеристики и резултати в за-висимост от това дали творецът е физик, химик,техничар, инженер или е математик, философ, ли-тературовед, филолог. Не всеки научен продуктима обем, маса, парична стойност. Създаванетона научния продукт изисква време, духовни си-ли, условия и финансиране.

Учените не поставят на първо място заплати-те си. Напротив, в публични анкети у нас те кла-сират месечното си възнаграждение на 5-то до 7-мо място. Носителят на наградата „Джон Атана-сов” за 2010 г. д-р Петър Попов, млад учен, реа-лизирал се в САЩ в областта на компютърните иинформационни технологии, се връща да работив България. Той заяви, че условията за развитиена учените не се свеждат само до заплатата, а идо наличие на подходяща среда, на студенти, насъвременни методи на управление и пр. Заплата-та е важна за съхраняване на собственото достой-нство, на семейството, за осигуряване на спокой-ствие за мисловен и творчески процес. Удовлет-ворение за учения носят процесите на размисъл,създаване, творческа дискусия, постигнатото меж-дународно и национално признание, създадени-ят продукт. Удовлетворение за учения – препода-вател, създават още обучението на студенти, под-готовката на млади кадри, формирането на пос-ледователи и школа.

Процесите на реформиране създадоха и задъл-бочават криза в областта на кадрите. Тревожнитеапели за загуба на интелектуален капацитет ос-тават без политически отклик и държавническорешение. Липсват преподаватели – титуляри в го-ляма част от университетите и висшите учили-ща. Упражняваният нездравословен натиск вър-ху БАН и ССА съсипва кадровия им потенциал.През последните 20 години броят на заетите в на-уката спадна с 50%. Регистрира се срив в облас-тта на аграрните и инженерните науки, сред фи-зици и химици – дисциплините, които осигуря-ват технологичен възход на страната. Води се неп-родуктивен спор между научните институции ибизнес среди кой на кого е длъжен, а вината епросто в липса на държавна политика и ангажи-раност за стимулиране и развитие на наукоемкитехнологии и производство. Банални са вече кон-статациите за застаряване на научните и научно-преподавателските среди, за емиграцията на кад-ри. Защо след като успешно създаваме деца – све-товни шампиони по математика, информатика,компютърни технологии, астрономия и пр., тол-кова бързо и успешно ги изпускаме за България.Цифрата на ежегодно напускащи страната за обу-чение в чужбина достигна 25 000 (по данни наЕвростат), което само по себе си е добър резул-тат, ако мнозинството от тези младежи след товасе връщаха в страната. Което, за съжаление, несе случва.

За да е пълна картината на кризата в сфератана науката и висшето образование, трябва да по-сочим изкривените виждания и очаквания на дър-жавното и политическото управление към инсти-туциите, които трябва да се занимават у нас с на-ука и с научни изследвания. Бих казал, че с уси-лията на няколко правителства бе смачкана Сел-



скостопанска академия, която съхрани не повечеот 30-40% от капацитета си. На дневен ред е БАН.Оказа се, че реформата в нея не е работа на ней-ните кадри. Без значение остава оценката на меж-дународната одитна комисия, без значение оста-ва международното признание на научната про-дукция на учените от Академията, които дори притези невъзможни условия я класират сред ТОП200 на европейските научни структури. Без пос-ледица остават разумни решения за преструкту-риране, за концентриране на кадрите в няколконаправления, важни за страната, засилваните кон-такти с университети и участие в обучението надокторанти и студенти. Очевидно трябва да ста-не това, което искат не учените, а политиците.

Свободата на мисленето, решенията и искани-ята не се споделя. Пример за това е Софийскиятуниверситет „Св. Климент Охридски” – другатаосновна структура с национална значимост. И наБАН, и на СУ, се осигурява бюджет под граница-та на оцеляването, а след това цинично ги обви-няват, че не развивали наука. Впрочем, положе-нието в другите водещи университети, които про-веждат научни изследвания и реализират нацио-нална и международна продукция и признание,не е по-добро. Политиката „разделяй и владей”,реализирана чрез финансиране на университетии висши училища за тази и следващата година,не почива на ясна и принципна основа. Инжекти-рането на суми за някои университети не е доста-тъчно, за да го приемем като израз на реална дър-жавна политика и нов подход спрямо науката. На8 септември 2010 г. се появи държавна информа-ция за формиране на 7 основни национални на-учноизследователски комплекса, последвана отНационална пътна карта за тях. Не може да небъде поздравена една такава декларация. Но за-познатите с предисторията отбелязват, че идеятасе предъвква от 2008 г., че декларацията се явявапод натиска на ЕС и че остава неясна финансова-та осигуреност, за да се формират тези комплек-си. Защото тяхната реализация би трябвало да ста-ва на база и в университети, и в институти на БАН,и да бъде моделът и моторът за засилване на ин-теграцията между тях за използване на всичкинаучни кадри и за очертаване принципите на дей-ствие на високотехнологичните паркове или зо-ни, които не се нуждаят от нови сгради, а от новаапаратура.

Реформите и кризата в областта на науката ивисшето образование засегнаха цялата система,нейните институции и кадри. Неблаговидните ре-зултати са израз на липсата на реална държавнаполитика в тези области. Възприетата неолибе-рална концепция за по-малко държава в управле-нието доведе до появата на 53 университета и вис-ши училища, създадени при неясни правила икритерии, с размити изисквания за кадрово ниво,

преподавателски хорариум, научна продукция.Впрочем липсата на държавни интереси и поли-тика доведе до срив и в науката, промишленос-тта, селското стопанство, здравеопазването и дру-ги области. Минаха вече 21 години от променитепрез 1989 г. Те очертават един много голям срокза обучение, за придобиване на опит и знания. Акоприемем, че през 1990 г. новият политически, уп-равленски и обществен елит постъпи в първи класпо специалността „Управление и икономика надържавата при пазарни условия”, до днес пред-ставителите на този елит трябваше да преминатцелия курс на обучение до диплом на магистър идори да защитят докторат. За съжаление, това несе случи. Оценката, която поставяме на нашитеполитици и управляващи, е слаба.

Световният опит, опитът на европейските стра-ни и препоръките на ЕС трудно се възприемат иизползват. В много страни на Европа и света, вЕС, САЩ, Китай, Индия, Бразилия, Германия идруги страни, чиито икономики бележат изход отикономическата криза или дори възход в услови-ята на криза, науката и резултатите от нея са ос-новната движеща сила за позитивно развитие. Втези и други развити страни науката и образова-нието са плод на ясна, последователна и дългот-райна държавна политика, надживяла партийни-те пристрастия. В България не е така! Водещитестрани в света излизат от кризата с внедряване впроизводството на нови разработки и технологии,водещи до необходимост от нови работни места.Градят икономическия си възход с нови конкурен-тни продукти на пазара. В България разчитаме напросто увеличаване на трудовата заетост - при то-ва, свързана с нискоефективна дейност. У нас на-уката и висшето образование бяха изолирани отучастие в анализи, от разработването на конкрет-ни мерки за ускорена реализация на нови техно-логии и продукти, а бяха тласнати в посока на про-тивопоставяне, на вътрешна реорганизация и бит-ка за оцеляване под натиска на искания за рефор-ми без ясна държавна политика, заявявани зонина интереси, поставени близки и далечни цели,очертания и стратегически задачи, без ясен плани обем на финансиране.

Не е случайно, че Европейската комисия при-зова правителствата да не съкращават разходитеза образование и наука в условията на икономи-ческа криза. Пример на далновидност е програ-мата „Европа 2020”, пример на далновидност саусилията за разработка на подобна програма „Бъл-гария 2020”. Към тази идея, към тези усилия пра-вителството проявява формален, принуден инте-рес.

Формално държавите в ЕС се развиват по едини същ начин, но животът в тях е различен. Защо-то зависи от управлението. Управлението разпис-ва правилата за дейностите, но в успешните стра-



ни ги спазва. Управлението определя приорите-тите на страната, но в напредналите страни зала-га на науката и инвестира в нея. Затова развитие-то на страната е неравномерно.

И придобиването на знания, и научните изслед-вания са дълготраен процес. Цената на придоби-тото образование не се измерва с таксите, плаща-ни през годините на следване. Не всички научнирезултати са материални и продаваеми. Съвремен-ните наши политици искат от нас всеки научен иобразователен продукт да има цена и пазар. Нотова не е сергия, от която можеш да си купиш до-мати или компютър. Впрочем, и те са продуктина науката. За да се развиват, науката и образова-нието се нуждаят от подкрепа – управленска и фи-нансова, стратегическа и дългосрочна. У нас глав-ният финансист на републиката каза на 21 май2010 г.: ”Учените като всички останали хора, ка-то ги оставиш сами, почват да психясват. И за-почват да си разработват неща и нямат усет далитова ще работи.” Нека да сравним този дълбоко-мислен подход на нашия държавник с думите наизраелския президент Шимон Перес в негово ин-тервю пред наш вестник на 11.08.2010 г.: „Не хо-дете в банките, идете в научните лаборатории...Там, в научните лаборатории, се крие реалниятизход, а не в трезорите на остарялата банкова сис-тема... Сега живеем с науката. Науката не можеда бъде завладяна. Тя не може да има граници.Затова трябва да участваме в това глобално със-

тезание. От друга страна, науката е дело на инди-види, на отделни хора. Независимо дали са из-вестни или не. Най-великите неща на света са съз-дадени от отделни хора.”

Уважаеми колеги,Завършвайки, отново напомням, че към праз-

ника се опитваме да приобщим учените. Еднамонголска поговорка казва: „Украса на планини-те са дърветата, украса на държавата – учените.”Да, празникът е посветен на народните будители.Това е общо понятие, сборна група, създадена отличности. Всеки от тях е индивидуално забеле-жим: Левски, Ботев, Паисий... Бих искал да вну-ша, че българските учени са подобни личности,много от които с индивидуален принос към съв-ремието, към обществото, към науката и разви-тието. В историята на България има един Златенвек и той е векът на просвещението. Актуално иразумно звучат думите на народния будител Хрис-то Ботев, казани преди повече от 130 години:„Както окото е потребно за светлината, така и на-уката и образованието са потребни за който и дае народ”. Тези думи се разминават безкрайно свижданията и действията на днешното правител-ство. А ние за пореден път настояваме за промя-на в националната политика, за европейска поли-тика към науката и образованието, към технитеинституции и кадри!

НЕ МОЖЕ ДА ИМА РАБОТЕЩА СТРАТЕГИЯ ЗАБЪЛГАРСКАТА НАУКА, АКО НЯМА ЯСНА ВИЗИЯ ЗАРАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА*

Георги Първанов,Президент на РБ

* Слово на Тържественото събрание, посветено на Деня на народните будители и българските учени (2.11.2010 г.,Големия салон на БАН). (www.president.bg)

Уважаеми господин Председател наСъюза на учените,Уважаеми господин Председател наБългарската академия на науките,Уважаеми господин Председател наСъвета на ректорите,Уважаеми народни представители,Дами и господа,Колеги,

Честит празник!Вчера, на върха на празника, имах възможнос-

тта да напомня нещо, което всички ние добре зна-ем, че ние сме една от малкото нации по света,които имат два ясно заковани, заложени в своя

национален традиционен календар празници,свързани с духовността – 24 май и Деня на на-родните будители.

Интересна е историята, развитието на тези двапразника през десетилетията.

Всички ние помним, знаем, че Денят на сла-вянската писменост и на българската култура въз-никва спонтанно в народните читалища, в учи-лищата и всъщност този празник сам по себе сигенерира съпротивителна сила в поробеното бъл-гарско население в годините на османското роб-ство.



Обратно, денят, който ние сега знаем катоПразник на народните будители, възниква с ре-шение на Министерския съвет, после подкрепе-но, заложено и в закон, приет от Народното съб-рание. Но веднага искам да отбележа, уважаемидами и господа, че макар и този празник, стиму-лиран, иницииран дори отгоре, той никога не ста-ва казионен празник. И една от причините, осо-бено в последните двадесет години, е в това, чеза неговото налагане, за неговото утвърждаванемного важна роля играят такива фактори като Бъл-гарската академия на науките, българските уни-верситети, Съюзът на учените, редица други на-учни, просветни звена, българските читалища, ко-ито не просто се съхраниха, но и се възродиха.

Но тъй като подготвяйки се за този форум синаправих една справка като добросъвестен исто-рик с първоизточника, нека да напомня, че тозипразник стартира като Ден на заслужилите бъл-гари. Това е първоначалното понятие. Разбира се,това е основание и повод ние да изразим своятапризнателност, независимо от тревогите на днеш-ния ден, към онези, на чиито усилия, на чиято все-отдайност дължим това, което е България, коетое българската нация днес.

И в същото време се опитвам да провокирамтази научна аудитория с въпроса, уважаеми дамии господа, ние към днешна дата имаме ли крите-рии, можем ли твърдо, без колебание, да си да-дем отговор на въпроса: Що е това заслужил бъл-гарин днес?

Тук в скоби само ще отбележа, че вчера видяхсред наградените от изпълнителната власт групапосланици. Особено единият в последната годи-на полага много усилия да ни събуди. Затварямскобата.

Аз съм тук, защото смятам, че науката, рес-пективно научната общност, учените, са истори-ческа част от разбирането за будителство в най-широкия смисъл на думата. Ние сме се срещалис вас много пъти в сходен състав по различни по-води – на празниците на академията и по поканана Съюза на учените, на други форуми, често пъ-ти научно-тематични. На някои от тези форумиясно съм декларирал, отстоявал след това, своятапозиция по стратегическото разбиране за разви-тието на българската наука и отново ще кажа: ня-ма как да има работеща, не формална, не на кни-га, не за най-високия рафт в библиотеката, стра-тегия, работеща стратегия не може да има, ако ниенямаме ясна стратегия за развитието на българ-ската икономика, на българското общество. Всепак науката е функция на националните цели изадачи, които ние сме си поставили, но когато та-зи стратегия и тази визия отсъства, съвсем естес-твено е, че на науката и образованието ще се гле-да като на тежест, като на нещо, което потискаонези, които формират държавния бюджет, като

на някакъв излишен разход, ако щете, досаден раз-ход, защото от думите на някои представители надържавността днес личи отношение на досадакъм науката и към научната общност.

За това ще се върна малко по-късно, но некада кажа, че през всичките тези години ние сме сидавали дума, опитвали сме се да работим, да въз-действаме върху формирането на модерната за-конодателна база на българската наука и висшеобразование. Не винаги този процес е бил успе-шен. Справка – това, което стана със Закона заразвитието на академичния състав, който след мо-ето питане до Конституционния съд на практикабеше върнат във вид, който според мен предпо-лага вече да се работи върху нов закон, дотолковабяха бламирани някои от основните идеи, зало-жени в този закон.

Разбира се, има и други идеи, които и сега, ипри предишните няколко правителства ги имаше,които се лансираха и се отстояваха без подготов-ка и което е особено важно – без необходимиядиалог с научната общност. Не го казвам, защотосъм пред вас и правя реверанс към хората на нау-ката. Казвал съм го и когато става дума за съдеб-ната система, и когато става дума за редица другисфери: не можеш да правиш реформа, не можешда правиш дори закон, ако не си отчел мнението,експертизата на хората, които работят в тази сис-тема. Другото е служебно, другото е администра-тивно и затова в много от случаите то се оказванеработещо.

Няма да се отпускам да говоря по темата застатуса на учени и преподаватели, защото помняедно мое предишно изказване, което предизвикареплики - гневни, невъздържани, и все пак искамда го кажа и аз, защото, надявам се, поне казано-то от държавния глава да се приема с по-голямачуваемост, с разбиране: не става дума само за до-ходите на научните работници, въпреки че това еизключително важен проблем. Няма как да задър-жиш младите научни работници, ако им предла-гаш такова мизерно заплащане, каквото имат в мо-мента. Да, има родолюбиви млади хора като пос-ледните двама-трима носители на наградата“Джон Атанасов”, които са готови и някои се вър-наха да работят в името на каузата, но тези младихора имат семейства, те трябва да живеят. И кое-то е особено важно – ние трагично изоставаме поотношение на базата, на условията за работа всравнение с европейските ни приятели и партньо-ри. Защо поставям този въпрос? Защото ключо-вата дума, уважаеми дами и господа, днес не зву-чи много патетично, тя звучи много прагматичноможе би за Деня на будителите, но ключовата ду-ма е конкурентоспособност. Това е думата, коя-то не слиза от устата на европейските лидери, нахората от европейските институции. Основниятлост за постигането на конкурентоспособност в



Стратегия 2020 на Европейската комисия и оно-ва, което има в националните стратегии, позна-вам една не малка част от стратегиите на отдел-ните държави, ключовата дума, ключовият лосте наука и образование. И затова там виждаме идруги финансови параметри. Не става дума самоза бюджетните лостове, става дума и за другисредства, стимулиращи развитието на науката иобразованието. Не е много трудно, не трябва даоткриваме велосипеда, достатъчно е да прочетемвярно онова, което правят европейските ни прия-тели и, разбира се, да го приложим съобразно на-шите условия, съобразно нашите традиции. Твър-дя, че и досега, още една купешка дума ще из-ползвам, ще ме извините, и досега българскатанаука в редица свои сектори и направления имасвоята конвертируемост за разлика от много дру-ги неща, които ние правим – от политиката до ико-номиката. Но това няма да е вечно и няма как дае, защото наистина в партньорските страни ин-вестициите са огромни. Да не говоря за отвъд оке-ана или далеч на Изток как се решават тези въп-роси.

Аз си давам сметка, че са били нееднозначниотношенията между държавата и научната об-щност през всички тези двадесет години на пре-хода и искам да ви се извиня за онова, което азсъм сгрешил или което не сме направили като пре-зидентска институция през тези години. Но имамусещането, дано да не греша, че никога българ-ските институции не са обръщали така гръб нанаучната общност. И нямам разумно обяснениеза това. Нямам разумно обяснение за това, че ни-кой не желае да ползва научна експертиза при взе-мането на едно или друго управленско решение.Сигурно е много по-лесно да се довериш на соб-

ствения си кръг, на подбраните – и аз съм бил пар-тиен лидер, в хода на партийната дейност експер-ти, на доверените лица. Но много по-силното,много по-вярното и много по-сигурното от глед-на точка на стратегическото развитие на нациятае да я има и научната експертиза. Потърсете я!Може да не я вземете предвид, но я ползвайте.Така, както сме го правили с академик Юхновскии съм цитирал няколко примера, когато в драма-тични за страната моменти съм се обръщал къмнего и сме решавали един или друг въпрос.

Стана дума за сравнението с Европа. Дано дагреша, моите данни са, че ние сме на едно от пос-ледните места по броя на учените. И сигурно помного други показатели. Помня един данни, кои-то в предишни наши срещи сме изнасяли. И пакцитирам по спомени, защото в момента не разпо-лагам с подобна статистика, но имам усещането,че сме на едно от първите места по личен състав,ангажиран в системата на МВР, където никой неговори за реформа. Да сте чули някой да говориза реформа в тази система? Няма. Не коменти-рам вече въпроса, който получи гласност и бешеобсъждан, за това колко средства се заделят по-вече в сравнение с предишни години за подслуш-ване, но това е един от белезите, един от знаците,които ни дават основание да отговорим на въпро-са: Накъде вървим?

Помня, че Хънтингтън питаше в една своя кни-га: Къде сме ние? Имаше предвид американците,разбира се. И там отговорът се търсеше много чес-тно, с нелицеприятни тези. Аз мисля, че в Деняна будителите българските учени също трябва даси зададат този въпрос повече от всеки друг: Коисме ние и къде сме ние сега?

Благодаря ви за вниманието.

ДОГ-Н БОЙКО БОРИСОВМИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

от участниците в Тържественото събрание, посветено наДеня на народните будители и българските учени

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИНМИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Научната общност в страната посрещна със за-доволство и надежда ангажимента на Вашето пра-вителство за осъществяване на отдавна чаканитереформи в науката и висшето образование. Рефор-ми, които предишни правителства обещаха и нереализираха, не превърнаха тези две сфери в на-

ционален приоритет, не ги съобразиха с Лисабон-ската стратегия и европейската политика.

Реформите действително започнаха. За съжа-ление, тяхното обявяване и провеждане доведе доситуация, непозната за страните-членки на Евро-пейския съюз – българските учени и научно-пре-подавателските кадри да излязат на улицата и дапротестират, да искат нормални условия за труд,



да настояват за ясна държавна политика за разви-тието на националната наука и образование катоедни от най-важните фактори за икономически икултурен просперитет на страната.

Логично е в период на икономическа и финан-сова криза да бъдат намалени възможностите надържавата за финансиране на дейностите. Нало-жително е да се провежда режим на икономичнои ефективно използване на бюджетните средства.Но не можем да приемем:

– че изявления и квалификации по меди-ите на отговорни личности от изпълни-телната власт за български учени и пре-подаватели, за научни структури и уни-верситети представляват политиката направителството и на управляващата пар-тия ГЕРБ;

– че орязването на средствата на научни-те организации и университетите под са-нитарния минимум е грижа за развити-ето на академичния състав и повишава-не качеството на обучението;

– че атаката и компроматите срещу дветебазови структури на науката и висшетообразование – Българската академия нанауките и Софийския университет „Св.Кл. Охридски”, са форма за провежда-не на реформи в тях;

– че исканията за реформи в научните ор-ганизации и университети без изяснява-не на критерии и претенции, без възпри-емане на ясна система за оценка на на-учноизследователската дейност и качес-твото на обучението е компетентно уп-равление на двете сфери;

– че реформата в Българската академия нанауките трябва да бъде наблюдавананадменно и от високо, а след приключ-ването й на определен етап да се заявинеетично, че не е извършена и предстоитакава на основата на разработен и ни-

кому неизвестен закон;– че пренебрежителното отношение към

предложенията на научни организациии университети, на синдикати, на науч-ни и обществени организации и на от-делни учени, както и незачитането напрепоръки на Европейската комисия, во-дят до ускорено провеждане на рефор-мите, до предотвратяване на лобисткипрояви в науката и висшето образование.

Уважаеми господин Министър-председател,Обръщаме се към Вас с последна надежда за

решителна промяна на създалата се ситуация, ка-то очакваме:

– Правителството да излезе с ясна цялос-тна политика за развитието на науката ивисшето образование в България, коятода предостави за обсъждане преди ней-ното приемане.

– Да се предоставят необходимите сред-ства за успешно приключване на насто-ящата година в университетите и науч-ни организации, а в бюджета за 2011 г.да се заложи макар и минимален ръст всравнение с настоящата година.

– Да се прекратят своеволните изявленияна отговорни личности от изпълнител-ната власт и се установи ясен диалог набазата на взаимно уважение със струк-турите и организациите в сферата на на-уката и висшето образование.

От участниците в Тържественото събрание,посветено на Деня на народните будители и бъл-гарските учени, организирано от Съюза на уче-ните в България, Управителния съвет на Съветана ректорите, Българската академия на науките иСелскостопанската академия

София, 2 ноември 2010 г.

ОТЛИЧЕНИ УЧЕНИ В КОНКУРСА НА СУБ ЗАВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ ЗА 2010 Г.

МЛАДИ УЧЕНИ ДО 35 ГОДИНИ

Диплом и парична награда

Н.с. д-р ТОДОР ИВАНОВ АРАБАДЖИЕВ от досегашната Лаборатория по биомедицин-ско инженерство „Проф. Ив. Даскалов” на БАН за 11 научни публикации в областта набиофизиката на извънклетъчните потенциални полета, генерирани от напречно набразде-



ни мускулни влакна. Седем от публикациите са в авторитетни специализирани междуна-родни издания с импакт фактор. Вече има 18 цитирания в научни трудове от чужбина.

Всички публикации се основават на разработването и прилагането на оригинална методика велектромиографията. Резултатите от проведените изследвания имат приложение в теоретичнатабиофизика, в клиничната и спортната практика, в трудовата физиология. Изследването на мускул-ната умора е обект и на много международни програми, свързани с подобряване качеството наживот и решаване на социални и демографски проблеми, като напр. стареенето.

Грамота

Н.с. д-р МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА КИРИЛОВА от Института по молекулярна биология наБАН за 8 научни труда.

Разработен е нов метод за хроматинови изследвания на ниво единични клетки. За първи път саизмерени размерите на хроматиновите бримки в дрожди. Създадена е методика за Кометен анализна човешки сперматозоиди. Демонстрираната употреба на този метод за целите на съдебната меди-цина е ново направление за приложението му.

Н.с. д-р ЯНА ИВАЙЛОВА СИМОВА от Специализирана болница за лечение на сърдеч-но-съдови заболявания за 9 научни публикации в авторитетни списания, три от които свисок импакт фактор и 43 цитирания.

Научните приноси в публикациите са свързани с нов метод за прецизно измерване QT-интерва-ла в електрокардиографски записи; с много значими резултати от изследването на QT-дисперсиятапри пациенти с байпас на коронарните артерии, което служи като индикатор за подобрена функцияна сърцето, за установяване на невидими с просто око изменения в Т-вълната след камерни екстра-систоли на хора.

Трябва е да се подчертае, че д-р Симова през 2009 г. бе наградена с диплом за нейната дисерта-ция, защитена през 2008 г. Новите й публикации не са свързани с дисертацията.

УЧЕНИ НАД 35 Г.

Диплом за високи научни постижения

Монографичният труд „ГЕОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИЯ. ТОМ ІІ, ЧАСТ „МЕЗОЗОЙ-СКА ГЕОЛОГИЯ”, Акад. изд. „Проф. М. Дринов”, С., 2009 г., 766 стр., създаден от голямавторски колектив с участието и под редакцията на чл.-кор. Иван Загорчев, чл.-кор. ХристоДабовски и акад. Тодор Николов.

Книгата е върхово постижение на българската геологическа наука. В нея са вплетени най-нови-те достижения в съзвучие с парадигмата в съвременната геология, известна като нова глобалнатектоника или тектониката на литосферните плочи. Разработката е богато илюстрирана с ориги-нални карти, профили, разрези, модели, схеми, диаграми, таблици и фигури. Трудът е първото порода си подробно и на съвременно ниво обобщение на знанията ни за юрската геологическа систе-ма в България.


Проф. РУМЕН ГЕОРГИЕВ ПАНКОВ от катедра „Цитология, хистология и ембриологи-я” при Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” за 12 публикации, 7 от които вмеждународни издания с импакт фактор, свързани с организация и функции на биологи-чески мембрани.

Разработена е нова триизмерна клетъчна култура, с която може да се изследва организацията иповедението на фибробластни клетки. За първи път се установява, че специфични аминокиселин-нни остатъци в цитоплазмения домен регулират организацията на фибронектинови фибрили поклетъчната повърхност. Разработен е нов подход за визуализиране формирането на фибронектиновматрикс. За първи път се доказва, че клинични концентрации на използвания в практиката анесте-тик халотан имат цитотоксичен ефект.

Грамота за високо научно постижение

Чл.-кор. АТАНАС ДИМИТРОВ КОВАЧЕВ от Лесотехническия университет за моног-рафията „Териториално устройство” (второ основно преработено и допълнено издание).София – Москва. Издателство PENSOFT, 2009 г., 403 стр.



Монографията третира проблеми със сложен урбанистичен характер, каквито са организацията,планирането, устройството, експлоатирането, управлението и контролът на териториите при създа-ване на условия за устойчивото им развитие. Тези въпроси са изключително актуални както застраната ни, така и в международен план. Разработките са на високи равнище и са великолепнабаза за съвременната техникопроектантска, културо-познавателна и научнопреподавателска дей-ност. Монографията е получила вече и международно признание.

Проф. ГАРО ХУГАСОВ МАРДИРОСЯН от Института за космически и слънчево-земниизследвания на БАН за монографията „Природни бедствия и екологични катастрофи (изу-чаване, превенция, защита)”. Академично издателство „Проф. М. Дринов”, София, 2009 г.

Монографията е посветена на изключително важни съвременни проблеми, разглеждани катогеофизични и агрофизични явления и процеси. Специално внимание е отделено на съвременниподходи за получаване на навременна и обективна информация за тяхното проявление. Същественелемент и принос на автора са разработените в монографията дистанционни аерокосмически мето-ди за определяне на характера, обхвата и тежестта на екологическите катастрофи и на методите напревенция при редица природни бедствия.

Грамота за социално значим труд

Доц. ПЕТКО СТЕФАНОВ ПЕТКОВ от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” за монография-та „Преди сто и повече години – изследвания и очерци по нова история на България”.Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2009 г., 292 стр.

Монографията третира актуални проблеми на българската историография и хуманитаристика.Специално трябва да се подчертае: ясното аргументиране на идеята за възприемане на нова перио-дизация на българската история; даване на по-цялостна оценка за значението на Берлинския дого-вор за българите; обосноваване необходимостта от систематизиране и коригиране на наложенатасистема от официални и национални празници в България; аналитичното изясняване на значениетона предосвобожданските идеи за държавно устройство на свободна България и т.н.

Гл. ас. КАЛИНА ВЕЛЧЕВА ГАЛУНОВА от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” за моног-рафията „Бай Ганьо Българина: опит върху българската народопсихология и българскатамодерност”. Книга първа. Издателство „Фабер”, В. Търново, 2009 г., 384 стр.

Монографията е много сполучлив опит да се излезе от досегашния модел на разглеждане насоциокултурния феномен „Бай Ганьо”. Трудът прилага широко интердициплинарния подход, катопри тълкуването и изграждането на новата съвременна концепция за литературния герой се изпол-зват методи на историята, социологията, културологията, психологията, социалната антропологияи т.н. На подробен анализ е подложен проблемът за българското „поевропейчване”, като се търсятоснованията за неговото „криворазбиране”.

Д-р ЦАНКА СТОЯНОВА КОНСТАНТИНОВА от София за монографията „Топонимия-та на Казанлъшко”, Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий”, В. Търново,2008, 940 стр.

Монографията е сериозен принос в цялостното изследване на местните имена по българскататеритория. В нея се съдържат богати данни за българския релеф, флора и фауна, селско стопанство,начин на стопанисване, историята, вярванията и суеверията, езикови влияния и са съхранени ог-ромно количество забравени орографски и културноисторически термини. Монографията е безспо-рен влог в националната ни наука, но за съжаление авторката й не може да получи признанието си,защото почина преди два месеца.

Грамота за научно-приложен принос

Гл. ас. АНТОН КИРИЛОВ ГРОЗДАНОВ от Юридическия факултет на ВСУ „Чернори-зец Храбър” за монографията „Договорът за морски превоз на товари”. Унив. издателствона ВСУ „Черноризец Храбър”, Варна, 2008, 271 стр.

Монографията е посветена на един от най-значимите проблеми от икономически и междунаро-ден правен характер в съвременното морско право. Научните изводи и представените от авторапредложения за актуализиране на разпоредбите на българския Кодекс за морско корабоплаване ипрепоръките в областта на договорите за морски превози и товари имат голяма стойност. Ако мо-нографията бъде преведена на друг език, тя може да получи и международно признание.

НИКОЛАЙ ПЕЙЧЕВ ПОППЕТРОВ от Института по история на БАН за две книги: мо-нографичното изследване „Фашизмът в България: развитие и прояви”, изд. „Кама”, Со-фия, 2008, 126 стр. и сборникът „Социално – наляво, национализмът – напред (програмни



СЪВМЕСТЕН КОНКУРС НА ВАК И СУБ ЗА НАУЧНИПОСТИЖЕНИЯ НА ДОКТОРАНТИ ПРЕЗ 2010 Г.*


Н.с. д-р ИРЕНА ЕМИЛОВА АНДОНОВА от Института по експериментална патология ипаразитология на БАН за научните постижения в дисертацията на тема „ Изследване нагенетични полиморфизми на глутатион – S – трансферази в европейски популации и асо-циация с мултифакторни заболявания”.

Използвайки съвременни високотехнологични молекулярно-биологични методи за първи пътсистемно са проучени голяма група полиморфизми в българската и германската човешка попула-ция и тяхното етиологично значение за туморите на бъбреците, карцинома на гърдата и Балканска-та ендемична нефропатия. Предложен е оригинален метод за молекулен анализ и идентифициранена точкови замени в гените за GST. Значимостта на резултатите се определя и от факта, че се пре-доставя надеждна база за въвеждане на информативни изследвания у нас за целите на фармакоге-нетиката.

Гл. ас. д-р ДИАНА ВАЛЕНТИНОВА ЧЕШМЕДЖИЕВА от катедра „Приложна орга-нична химия” при Химическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” за научните постиже-ния в дисертацията на тема: „Механизъм и реактивоспособност при алкална хидролиза наамиди”.

Проведено е системно теоретично изследване на механизма на алкалната хидролиза на три N-монозаместени амида. Получени са нови факти, които позволяват критичен анализ на досегашнотосъстояние на знанията върху изследваните реакции. Изследванията върху реактивоспособносттана серия заместени ацетанилиди са дали възможност за първи път да се покаже, че атомният елек-тростатичен потенциал може успешно да се използва като индекс на реактивоспособността на хи-мически реакции.

Грамота

Ст. ас. д-р ЕМИЛИЯ ДИМИТРОВА РАЕВА от катедра „Минералогия и петрография” наМинно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” за научни постижения в дисертациятана тема: „Геохимия на гранити и метагранити от горното течение на р. Арда, ЦентралниРодопи, България”.

С използването на съвременната геотермометрия и геобарометрия, на методите на геохимичномоделиране, на търсене на геохимични сходства и различия са разкрити нови страни от геоложкатаистория на Маданската единица. Прибавени са нови убедителни щрихи към интерпретацията засъотношенията между регионалния метаморфизъм и масовото развитие на гранитите в района наРодопите, което е в съзвучие с идеите за еволюцията на земната кора.* В конкурса за 2010 г. участват и млади учени до 35 г., защитили успешно своите дисертации през 2009 г. и имащипретенции за научни постижения в своите разработки.

и организационни документи на български авторитаристки националистически формацииза периода до 1944 г.). Изд. „Гутенберг”, София, 2009, 900 стр.

В книгите се прави сполучлив опит обективно, без политически пристрастия и емоции, да сеизясни присъствието на фашизма в България и неговото влияние върху политическия и идейнияживот в страната. Представени и анализирани са огромен брой документи, периодични издания ипропагандна литература на идейни центрове, политически формации и организации, на отделниличности.


Научна политика

СТРАТЕГИЯТА ЕВРОПА 2020 И РАЗВИТИЕТО НАБЪЛГАРСКАТА НАУКА

Доц. д-р Албена Вуцова,директор на Дирекция

“Научни изследвания” към МОМН

Съвременното развитие на науката и инова-циите се сблъсква с глобалните предизвикател-ства на ХХІ век, които трябва да бъдат решени.Кои са тези предизвикателства и как да се дефи-нират?

Отдавна се заговори за т.нар. “големи евро-пейски предизвикателства”, когато държавите-членки вземаха решение на структурата и насо-ките на Седмата Рамкова програма. Тогава бяхаидентифицирани три основни групи:

1. Икономически предизвикателства за ак-тивно включване на бизнеса чрез ком-бинация от мерки – насочени към пред-лагането на научни резултати и търсе-нето им с оглед развитие на иновативноориентирани пазари. Целта е изобрете-нията да се превърнат в продукти.

2. Социални предизвикателства и пробле-ми на околната среда, които да се спра-вят с климатичните промени; застаря-ването на населението; енергийна си-гурност; недостиг на хранителни ресур-

си и други.3. Научно-технически предизвикателства

и невъзможността на науката да напред-ва с еднакъв темп на възникващите пот-ребности.

Решението на всички тези проблеми изискваналичието на условия за висока конкурентоспо-собност, свързано с въвеждането на иновативнипродукти и услуги и инвестиции в научното зна-ние. До голяма степен тези основни дейности сазастъпени и в стратегията Европа 2020, която енов прочит на Лисабонската стратегия и е насо-чена към изграждането на силно конкурентос-пособна Европа. Нещо повече, Европа 2020 въ-веде общоевропейски индикатори, които държа-вите-членки формулираха в национален план.

Каква е ситуацията за България?

Европейска цел до 2020 г. Релевантен национален индикатор до 2020 г. 75% от населението на възраст между 20-64 години следва да е с пълна заетост.

Намаляване на равнището на безработица сред младежите (15-29 год.) до 7% през 2020 г.

Постигане на заетост сред по-възрастните (55-64 год.) от 53% през 2020 г.

Инвестициите в научна и развойна дейност следва да достигнат 3% от БВП

Инвестиции в НИРД в размер на 1,5% от БВП, съчетана с по-добра бизнес среда

Целите „20/20/20” по отношение на климата и на енергетиката следва да бъдат изпълнени и като се постигне до 30% намаление на вредните емисии в сравнение с настоящите стойности.

Достигане на 16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г. Минимален дял от 10% на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на транспорта

Делът на ранно напускащите образование следва да е под 10 %, а най-малко 40% от младото поколение следва да има трета степен на образование.

Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34-годишните със завършено висше образование - 36% до 2020 г.

Изложените на риск от бедност следва да бъдат с 20 милиона по-малко.

Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души или с 16 % спрямо 2008 г.

Източник: Национална програма за реформи, предварителен вариант 2010-2013 г.

Определени са и основни елементи на кон-курентоспособността и всеки от тях има своетозначение за изграждането на такава среда. Осно-вен елемент на конкурентоспособността е „мре-жата”. Тя съчетава най-добрите познания икомпетентност и е база за различни видове сът-

рудничество: регионално, национално, трансре-гионално и междудържавно. Вторият важен еле-мент е „транстехнологичното сътрудничес-тво”, което способства за дефинирането на но-ви конкурентни предимства и прави индустри-алната структура по-гъвкава и разнообразна. Тре-



ти елемент на конкурентоспособността е тя дабъде „устойчива” и да има дългосрочен анга-жимент, при който се създават рамкови условияза научни изследвания и развитие и се поставятосновите на компетентност, експертност и уме-ния. Към тези основни характеристики се при-бавят още „иновативността” и „производи-телността”. Иновативността създава фун-дамент за комерсиализация на технологиите иподобрява индустриалната структура, в паралелс основните компетенции. „Производителнос-тта” е по своята същност предпоставка за кон-курентоспособност и благосъстояние и градирамкови условия за надеждно прилагане на тех-нологиите, насочени към увеличаване на произ-водството.

Обединени в обща рамка, всички те имат ка-то хоризонтален приоритет човешките ресурси,които влияят съществено върху всеки един отелементите.

Иновациите са ключов елемент на конкурен-тоспособността и са обвързани с набор от кри-тични фактори. Четири са основните критичнифактори на иновациите:

Процеси на познанието – създаване иуправление на знанието, мрежи на поз-нанието, иновации като същност и до-бавен ефект. Всички те формират про-цеса на познание, който има простран-ствена структура.

Образователни процеси и капацитет затях - компетентността за развитие на да-ден процес, както и образователните ор-ганизации, ангажирани в този процес.

Технологични процеси - дейности каторазвитие на информационните и кому-никационни технологии, технологичнопрогнозиране, анализ и очертаване нарамкови условия за развитие.

Обществени процеси – създаване на об-щество на знанието, обвързани с биз-нес процеси и гарантирано регионал-но развитие.

Необходими условия за развитие на иноваци-ите са и инвестициите в научноизследователскаи развойна дейност. В световен и европейски ма-щаб структурата и размера на инвестициите вНИРД е силно диспергиран. Тенденцията обачее една – повишаване на средствата за изследва-ния и технологично развитие, като основна и ста-билна антикризисна мярка и фактор, който мо-же положително да повлияе на икономическияпросперитет.

Източник: Евростат

Държава Базов индикатор (2008)

Цел за инвестиции в НИРД (%)

САЩ 2,76 3,0 Южна Корея 3,21 5,0 Япония 3,44 4,0 Китай 1,44 2,0 ЕК 1,8 3,0 България 0,4 1,5

На тази база и на основата на преглед на ин-тензитета на инвестиции в НИРД на страните-членки на ЕС за периода 2008 – 2009 г. могат дасе откроят няколко групи страни:

1. Страни с висок интензитет за НИРД -наблюдава се нарастване на интензите-та: Австрия, Дания, Финландия, Герма-ния и Швеция.

2. Страни със средно висок интензитет,при които се наблюдава нарастване илинамаляване, а в определени случаи - за-държане на тенденцията, но като интен-зитет последният се определя като ви-сок: Белгия, Франция, Англия.

3. Страни със среден интензитет наНИРД, където се наблюдава нараства-не на интензитета като тенденция: Че-хия, Естония, Люксембург, Холандия,Словения, Испания. В някои от тазигрупи страни има леко намаляване наинтензитета или задържане: Ирландия,Унгария, Италия.

4. Страни с нисък интензитет на НИРД, вкоито има нарастваща, намаляваща изадържаща тенденции. С нарастване сеопределят Кипър, Полша и Словакия,със задържане са Гърция, Латвия, Мал-та и Португалия. България се намира внай-неблагоприятната ситуация от та-зи последна група - спадане на интен-зитета, заедно с Румъния и Литва.

Състоянието на инвестиции в страната ни екрайно неблагоприятно, а при амбициозната целот 1,5 % до 2020 г. трябва сериозно да се помис-ли какви механизми да бъдат въведени, за да себалансира тази голяма разлика в интензитета.

Трябва да се преодолее инерцията на мисле-не: кое е по-градивното начало – индивидуалноили колективното мислене. Необходимо е да се

Какви са показателите на различнитестрани ?



оцени как да се работи – в реална или във вирту-ална среда и коя от тях е по-благоприятна за ра-бота. Трябва да се реши кое да развиваме с при-оритет – фундаментални или приложни изслед-вания. Трябва да се реши въпросът кое да след-ваме – традицията или иновативността, или датърсим разумен баланс между двете. Кое да реа-лизираме – пилотни изследвания или рутиннидейности, които да доведат до предвидими ре-зултати? Стои въпросът и към какво да се насо-чим – към ползване на предлагани услуги иликъм развитие на експертиза.

Ако си отговорим на всички тези въпроси, ес-тествено можем да дадем примерен модел наконкурентоспособността на глобално ниво. Мо-делът на тази конкурентоспособност трябва давключва мрежи и много партньорства, да реали-зира активно вътрешни взаимодействия на базана информационните и комуникационните тех-нологии (ИКТ); да притежава гъвкавост на ре-шенията и да залага ясни цели и процеси; да де-финира ролята на различните акционери и ин-веститори по време на протичащите процеси ида способства за развитието на компетенции навсички нива.

Развитието на иновативните процеси се вли-яе от редица стимули и мерки за насърчаване.Една от такъв тип мерки може да бъде подобря-ване качеството на образованието чрез общи про-цеси и насърчаване на индивидуално продължа-ване на обучението, мобилност и проектно ори-ентирано обучение, съобразено с икономически-те потребности. Друг тип мярка, стимулиращаиновативността, е подобряване на рамката на

развитие на НИРД чрез подкрепа на публичнитеорганизации, подкрепа на научна инфраструкту-ра и насърчаване на клъстери за развитие и сът-рудничество на иновации. В пакета от насърчи-телни мерки може да се спомене и подобряване-то на иновационната култура на обществото. Тяможе да се постигне чрез развитие на предприе-мачество, публично частно партньорство, защи-та на интелектуалната собственост, повишаванена информираността и насърчаване на иноватив-ните организационни и управленски практики.

Пет са основните изисквания за иновативнасреда, които би следвало да съществуват, за дасе самообновява и развива дадена организация.Факторите, които влияят върху тази среда, са:

1. Участници - с тяхната идентичност,чувство за принадлежност и привлека-телност.

2. Мрежи – с прилежащите им връзки, до-верие и взаимна зависимост.

3. Управление на знанието – с гарантиранпоток за обмен на знания и комуника-ции.

4. Сътрудничество, което се характеризи-ра с нова култура на съвместна работаи обучение.

5. Управление на времевата компонента,която обединява състояние на съзнани-ето и предприемчивост при действия-та.

Когато тези елементи са налице и взаимно об-вързани, може да съществува една хармоничнаиновативна среда, гарантираща конкурентоспо-собно развитие.

“EURAXESS – Researchers in Motion”представлява портал към атрактивни работни места в областта на научнитеизследвания в Европа, както и към широка база данни от талантливи учени

от световна класа.

Информация и съдействие от:EURAXESS Jobs

EURAXESS ServicesEURAXESS RightsEURAXESS Links

http://ec.europa.eu/euraxess


История на науката

ДРЕВНОЕГИПЕТСКИЯТ МУЗЕЙОН – ПЪРВИЯТНАУЧЕН ИНСТИТУТ В СВЕТА

Д-р Горан Попов,секция „Педагогика и психология” към СУБ

Интересно е да се проследи историята на пър-вите научни средища в света преди нашата ера.Това са само няколко академии в Азия и Европа –литературно-академичният кръг Сангам, академи-ята Цзися, Платоновата академия, Аристотелови-ят ликей - и т.нар. „домове на живота” в Африка.Всичките тези институции, разбира се, имат несамо чисто научен, но и културно-образователенхарактер. Когато същите академично-институци-онални форми от Древността получават достатъч-но развитие, път започва да си „пробива” нова та-кава, отличаваща се от другите споменати най-вече с институтската си насоченост – чисто из-следователският акцент започва да преобладаванад културно-комуникативните, дискусионно-по-лемичните, доктринално-школските, книжовно-разпространителските и други подобни приори-тети (без, естествено, да ги изключва съвсем).

1. Музейонът1 е научно-образователна инсти-туция, създадена в гр. Александрия, Египет, презІІІ в. пр. н. е. [20, с. 24, 55], по време на управле-нието на Птолемей І Сотер2 и Птолемей ІІ Фила-делф [9, с. 138]. Най-големият си разцвет заведе-нието достига в годините от основаването си до30 г. пр.н.е. Музейонът в центъра на оживенатастолица се е радвал на особена закрила от странана повечето фараони от македоно-гръцката динас-тия, но след като Египет става римска провинция,през последната посочена година, тази институ-ция „изпада в мрак”. [22, s. 137] Отбелязва се, чеоще след “като Птолемей VІ бил смъртно ранен вСирия, Птолемей VІІІ3 се възползвал от шанса дазаеме трона, смазал всякаква съпротива и изго-нил мислителите от Музейона – това подкопалорепутацията на Александрия като интелектуаленцентър на света...” [1, с. 209] Все пак има сведе-ния, че при управлението на император Адриан(ІІ в. н.е.) музейонът съществува. [9, с. 139]

Музейонът дължи името си на „гръцките бо-жества на изкуствата и науките”; той е „храм намузите”. [1, с. 197]

2. Според Х. Адес, музейонът е „основан пообразец на Аристотеловият ликей в Атина, катомного смятали, че образецът при него е надми-нат.” [1, с. 197] M. Льоци отбелязва: „Птолемей ІСотер, основателят на египетската Птолемейска

династия, повикал в своя двор Деметрий Талер-ски, ученик на Аристотел, и му възложил да съз-даде учебно заведение (школа) по образец на „Ли-кея”. Така бил създаден Александрийският музе-йон.” [12, с. 12] Други учени, като белгийскияегиптолог Капар и руският А. Н. Деревицки, по-сочват голямото сходство между музейона (с при-надлежащата му библиотека) и египетските “до-мове на живота”, като смятат, че той е своеобраз-но и разширено възпроизвеждане на египетските“домове на живота”, обслужващо интересите нановата чуждоземна династия на Лагидите [9, с.140] или Птолемеите.

3. Музейонът представлява по същество изсле-дователски институт, където се провеждат изслед-вания в различни области на знанието, и е обза-веден с лаборатории, стаи за работа със студен-ти, ботаническа и зоологическа градина, обсер-ватория. [20, с. 55, 24] Отбелязва се, че заведени-ето не е гимназия или академия или литературендом, а именно един „научен институт със своеоб-разна организация”, където, от една страна, ако„някой учен е имал склонност към самостоятел-но научно мислене с оглед да предаде на иднитепоколения резултатите от изследванията в свои-те писмени произведения, сигурно не е срещалникакви пречки за осъществяване на тези си стре-межи”, а, от друга страна, учени с призвание давъздействат на своите по-млади съвременници не-посредствено чрез живо слово разполагат с най-добрата възможност за такава изява. [22, s. 139]За музейона „Птолемеите били осигурили еднапредставителна обществена сграда, с внушител-ни портици (колонади – бел. авт.), в която можелода се провежда обучение.” [21, р. 455] Там „уче-ните живеели заедно, на държавна издръжка...Скоро започнало издаването на книгите на музе-йона, за което допринесло наличието на папирус,даващо на Египет естествен монопол при изгот-вянето на материал за писане.” [12, с. 12] Уточ-нява се, че музейонът „е бил местоживеене и учеб-но заведение на емигрирали в Египет гръцки из-

1 В текстове на руски език го наричат „Мусейон” (1, с. 197, 209) или „Мусей” (1, с. 197; 20, с. 24, 55), или „Музей” (9, с.138-140; 12, с. 12), докато в немски – Museum (22, s. 137). Ние ще се придържаме към варианта на изписване на тозитермин, с който си служи изтъкнатият български специалист по антична философия чл.-кор. Ради Радев [14, с. 743].2 “Годината на смъртта на Аристотел (322 г. пр. Хр.) приблизително съвпада с основаването на това великолепно заведение.”[22, s. 137]3 Този монарх управлява от 170 до 116 г. пр. н. е. (1, с. 473) или през 164 и от 145 до 116 г. пр. н. е. [8, с. 528]



следователи.” [22, s. 137] Обаче може би по-бли-зо до истината е да се предполага, че в тази ин-ституция изследователите не са само гърци, а при-надлежат и към други народности. Важно е да сеотбележи, че органична част от музейона е биб-лиотеката към него (срв. 1, с. 197; 9, с. 139; 14, с.743; 12, с. 12; и др.) - прословутата Александрий-ска библиотека, най-голямото хранилище на съ-чинения в Древния свят.4

Партей (Partey) описва по-подробно музейо-на. Според неговото описание, касае се за ком-плекс от голям брой съседни просторни дворове,с колонади (портици) по крайщата им, водещи довътрешни сгради (жилищни помещения, зали заизследвания и учене, зала за хранене) и библио-тека, разположена в най-далечния край на ком-плекса спрямо главната улица. Под колонадитеима места за отдих на посетителите на музейонаи в дворовете му има дървета и хладни фонтани.Библиотеката служи едновременно за книгохра-нилище, жилищно помещение за голяма част отперсонала й и издателски и книговезки център.На територията на музейона е разположен и ме-дицинско-хирургически център. Архитектурнатадекорация на музейона е на ниво, върху покриви-те на неговите сгради са разположени астроно-мически инструменти, а в един от дворове му еразположен специален стоманен кръг за астроно-мически наблюдения. [22, s. 137-139]

Музейонът, със сигурност през ІІ в. по време-то на император Адриан, но вероятно и в по-ран-ния Птолемейски период, се възглавява от жрецсъс сан “архиерей на Александрия и цял Египет”(с главна функция – организиране на култа къмобожествените Александър Македонски и Пто-лемейски владетели), едновременно и епистолог-раф5 на царя. Така този представителен институтсе контролира от царя и (подчинено му) духовнолице, които все пак не се намесват натрапчиво внаучния живот на институцията, оставяйки мяс-то за автономия. [9, с. 139]

4. В музейона се развиват следните научни об-ласти: математика, физика, механика, астрономия,география, медицина, анатомия и физиология, ис-тория, граматика, литература.

Най-известен представител по математика втози храм на науката е Евклид. В труда си „Нача-ла” той осъществява висш синтез на математи-ческото знание, опирайки се на древногръцки пос-тижения. [1, с. 197] Като основа на произведени-

ето служат няколко аксиоми и постулати – основ-ни и очевидни положения, непротиворечащи напрактиката; върху тях е изградена цялата геомет-рия. Тези пет аксиоми и пет постулата ги следваверига от по-нататъшни изводи и теореми – твър-дения, неочевидни без съответните доказателства.[13, с. 72-73] „Първите шест книги на „Начала”на Евклид са посветени на геометрията на плос-ките фигури – планиметрията. В пета книга се раз-работва учението за пропорциите, изворите на ко-ето могат да се забележат в трудовете на ЕвдоксКнидски, гръцки математик и астроном. Шестакнига дава приложението на тези теории в пла-ниметрията. По-нататък, от седми до десети том,се разглежда теорията на числата. А единадесе-ти, дванадесети и тринадесети том са посветенина стереометрията.” [13, с. 73] Според Евклид,пространството е пусто, безгранично, изотропно(свойствата му не зависят от посоката) и тример-но, а най-простият геометричен обект е точката.Относно постулатите на големия математик, те ут-върждават, че: 1) от една точка към всяка точкаможе да се прокара права линия; 2) ограниченатаправа линия може без прекъсване да бъде про-дължена по правата; 3) от един център на всекирадиус може да се опише окръжност; 4) всичкиправи ъгли са равни един на друг; 5) ако права,разположена върху две прави, образува вътреш-ни и от едната страна ъгли, по-малки за двете пра-ви, то, неограничено продължени, тези две правище се срещнат от тази страна, където са ъглите,по-малки за двете прави. [13, с. 73-74]

Освен това, с право оценяват Евклид като ос-новоположник на геометричната оптика, на коя-то са посветени неговите трактати „Оптика” и„Катоптрика”. [13, с. 68]

По физика, механика, астрономия и географияв музейона работят Архимед, Ератостен, Арис-тарх и Ктесибий. Главните научни приноси наАрхимед: дедуктивен характер на изложението(основано върху постулати), съчетано с провеж-дането (и подробното описване) на експеримен-ти; около 40 по-крупни механични изобретения(Архимедовия винт за повдигане на водата, раз-лични видове предавки и лостови системи, пла-нетарий, нови бойни машини, и др.); „метод заизмерване на визуалния диаметър на слънцето”;открития по статика (закони на лоста, центровена тежестта на телата, и др.); открития по хид-ростатика (закон за водоизместването на телата,

4 В Древността по мащаби, донякъде съпоставими с Александрийската, са 2 библиотеки. Първо, знаменитата библиотекана Ашурбанипал (668-627 г. пр. н. е.), на която „отделни „томове” включват стотици глинени плочки, подредени сномерация” [6, с. 55]. Второ, в началото на ІІ в. на Александрия започнал да конкурира Пергам(он), където била създаденаголяма библиотека и въведен нов материал за писане от кожа – пергамен(т); а след като при Юлий Цезар Александрийскатабиблиотека загинала при пожар (47 г. пр. н. е.), известният римски пълководец Антоний, който по едно време билгосподар на целия римски Изток, обезщетил египетската царица Клеопатра, пренасяйки Пергамската библиотека вАлександрия. [16, с. 225]5 Епистолограф – човек, „който пише послания или писма” [15, с. 305].



относително тегло спрямо водата, условия за плу-ване на телата, и др.); открития по катоптрика6.[12, с. 13-16] Ератостен има научни приноси в ня-колко направления. По математика в писмото сикъм цар Птолемей ІІІ Евергет той засяга въпросаза удвояването на куба, описва изобретен от негоуред, наречен „мезолабий” и др. Неговото съчи-нение „За средните величини” е във връзка с ли-нейните места. Съчинението му „Платоник” епосветено на пропорциите и може би именно къмЕратостен възхожда алгоритъма за „развиванетона всички рационални отношения от отношение-то на равенство”, докато в един откъс от другаработа на този учен има изложение на намеренияот него „метод за определянето на произволно ко-личество последователни прости числа (така на-реченото решето на Ератостен)”. По астрономияв съчинението си „Катастеризми” („Катастериз-мы”) този представител на точните науки пред-лага „изброяване на съзвездията и включените втях звезди, на брой до 700" и на територията намузейона разполага големи армиларни сфери –уред за визуализация на най-важните дъги на не-бесната сфера. Преминавайки от астрономия къмгеодезия и география, Ератостен, освен че опре-деля ъгловото разстояние от екватора до тропи-ка, възлизащо според него на 11/83 от 180°, (в от-делен труд) измерва дължината на Земната окръж-ност и намира, че тя е 39 250 км – съвсем близодо съвременните изчисления, определящи я на 40008 км. В друго свое съчинение Ератостен, пра-вейки критичен обзор на историята на географи-ята, излага нейните основи според собственитеси възгледи и се разглежда сухоземната терито-рия. Той е сред основателите на научната хроно-логия, доколкото в „Хронографии” се опитва „даустанови датите, свързани с историята на Елада”,и съставя „списък на победителите на олимпий-ските игри”, а в запазили се откъси от неговотосъчинение „За древната комедия” и от две неговипоеми се съдържа „разказ за строежа на небето,светилата и хармонията на сферите” и „се преда-ва легендата за Еригон, дъщерята на Икар”. [18]Главният научен принос на Аристарх се изразявав това, че той издига теорията, че Земята се въртиоколо Слънцето [1, с. 197], което е подчертано несамо от египтолог като Х. Адес, но и от сериозенисторик на физиката като Я. Г. Дорф-ман (срв. 7,с. 182)7, с което този представител на музейонаизпреварил съответните възгледи на Коперник с1800 години [1, с. 197]. Що се отнася до Ктеси-бий (или Ктезибий), той „установил еластичнос-

тта на въздуха, разработил основите на хи-дравликата и изобретил въздушната помпа” [1,с. 197].

По медицина, анатомия и физиология се изя-вяват Херофил и Еразистрат. Първият от тях жи-вее в края на ІV – първата половина на ІІІ в. пр.н.е.и е ученик на Хипократовия последовател Прак-сигор от о. Кос. Според Херофил, който се реа-лизира като александрийски учен, но развива тра-дициите на Коската медицинска школа, душатауправлява организма чрез мислеща, чувстваща ихранеща сила. Ученият оставя много анатомич-ни описания - на устройството на главния мозък,нервните стволове, черния дроб, дванадесетоп-ръстника (книгата „Анатомия”), стъкловиднототяло (трактата „За очите”), белодробната артерия(трактата „За пулса”). Херофил създава учения за„артериалния пулс като следствие от дейносттана сърцето” и за специфичното действие на ле-карствата. Неговият ученик Еразистрат е физио-лог и изучава главния мозък и нервите, които раз-деля на сетивни и двигателни [2, с. 27-28] – раз-кривайки основата на структурата, сега известнакато соматична нервна система [17, с. 82]. „Спо-ред него органите са свързани помежду си чрезнерви, вени и артерии. Приема учението за „пнев-мата” („жизнения дух”), която се вдишва с възду-ха и минава в артериите (кръв има само във вени-те). Според него главната причина за възниква-нето на заболяванията е плетората, която се дъл-жи на преяждане и затова се лекува главно с лак-сативни средства и диетичен режим. Ръководей-ки се от атомистичното учение, той счита, че при-чината за болестта са застоят и нарушението надвижението на атомите по телесните канали. Етозащо препоръчва строга диета, повръщателни ипотогонни средства, гимнастика и масаж.” [2, с.28]

По история, граматика, литература работят Те-окрит, Зенодот от Ефес, Калимах, Аполоний Ро-доски. Главният принос на Теокрит е, че той еосновател или създател на жанра идилия [11, с.722; 16, с. 253]. Последният термин еволюира, ка-то в древността означава кратките стихотворения,които не могат да се сведат до никой от обикно-вените жанрове, а в новата европейска литерату-ра – изобразяване на прост, тих живот; но специ-ално при Теокрит много от произведенията мупритежават и двете възможни значения на терми-на. Литературният деец умира през ІІІ в. пр.н.е.,но два века по-късно неговите разнородни сти-хотворения са събрани заедно в сборник, който

6 Катоптрика – дял от физиката, който изучава законите на отражението на светлината и описва приложението на тезизакони при устройството на оптически инструменти.7 Tук е интересно да се направи паралел между Аристарх и Арябхата, живял през V в., отстоявал идеята за въртенето наЗемята около остта й [10, с. 370].8 Явно се касае за Алфред Тенисън (1809-1892), английски поет. [11, с. 710]



получава названието „Идилии”. [16, с. 253] Теок-ритовите произведения „оказали влияние на след-ващите писатели, от Вергилий до Тенисон” [1, с.198]8 Зенодот от Ефес е езиковед, литературоведи поет [1, с. 198; 18], тълкувател на Омировитепроизведения [16, с. 226]. „Централната фигурав александрийската поезия е Калимах от Кирена(около 310 – 240 г. пр.н.е.)... На млади години учи-тел в едно от предградията на Александрия, Ка-лимах достигнал високо положение в музейона истанал придворен поет на Птолемеите. Въпрекиогромната популярност на този писател през ели-нистическо време най-важната част от неговотолитературно наследство била по-късно загубена,но папирусите ни поднесоха и продължават да ниподнасят многобройни фрагменти и неотдавна бенамерено и едно антично изложение на съдържа-нието на цяла редица негови произведения. Ка-лимах дава ясна формулировка на своята литера-турна програма. Тя се свежда до три основнипринципа: малка форма, борба с баналността игрижлива обработка на детайлите... Той особеновъстава срещу големия епос, „цикличната поема”,„непрекъснатото творение”, което не допуска „фи-на” разработка... Без да разширява своето отри-цателно отношение и върху Омировите поеми, Ка-лимах се опълчва срещу опитите да се възродиголемият епос. Ученият александриец се чувствапо-близо до дидактическия стил на Хезиод. У не-го повдигат възражения и каталоговидни произ-ведения от типа на „Лида”. Той предпочита раз-работката на отделен епизод във формата на са-мостоятелно стихотворение.” [16, с. 246-247] „Ка-лимах е разностранен поет. Както почти всичкиалександрийци, той блести с изкуството на изис-каната епиграма; но неговата поетична слава е би-ла основана на „учените” стихотворения. ... Най-важното му произведение е „Причини” (Aitia),сборник повествователни елегии в четири книги,който съдържал легенди за възникването на раз-лични празненства, обреди и наименования, за ос-новаването на градове и светилища. Дали отдел-ните стихотворения са били свързани помежду си,не е известно, но ако е имало такава връзка, тя ебила само външна. По своята същност всяка еле-гия представлявала малка самостоятелна повест.Калимах събрал голямо количество малко извес-тни предания от различни гръцки области; под не-говия поглед попаднал дори и Рим.” [16, с. 247]Калимах, „като оглавяващ нова литературна шко-ла, издал въз основа на каталогизираните мате-риали на библиотеката библиография на гръцка-та литература. Тези „Таблици на прославили севъв всички области на образованието и на техни-те произведения” обхващали 120 книги.” [16, с.225] Аполоний Родоски (ІІІ в. пр.н.е.) е филологи епически поет, автор на поемата „Аргонавти-ка” [4, с. 275]. В нея се разказва за подвизите на

т.нар. аргонавти – екипажа на кораба „Арго”, око-ло 50 човека, водени от Язон, които отиват до Кол-хида, за да вземат „златното руно” [3, с. 55-56].Аполоний е ученик на Калимах. Обаче обемистатворба като „Аргонавтика” се конфронтира спредпочитанията към миниатюрните литератур-ни форми на Калимах и оттам назрява идеен кон-фликт между ученика и учителя, който се услож-нява от настъпилата между тях междуличностнанепоносимост, всичко водещо до преселването наАполоний от Александрия на остров Родос, от-където е и прозвището му. [16, с. 249]

Въпреки че броят на учените, пребиваващи поедно и също време в музейона едва ли може да сеустанови, представителите на елинската наука, на-миращи се в него по време на разцвета му, веро-ятно е около 100. [22, s. 139]

В музейона или най-малкото, покрай дейност-та на неговите представители, нараства „специа-лизацията на научния труд, образуват се обеди-нения от лица, заети с научна дейност (научнишколи).” [20, с. 24] „В Александрия възникват раз-лични школи на ретори и мислители, които осъ-ществяват сравнително активна просветно-препо-давателска дейност, в резултат на което се фор-мира нова образователна система с нови норми иметоди.” [14, с. 743] Може да се каже, че в същияград „процъфтявали научни школи в течение нацелия античен период. В частност, цялата физикана елинистичния период, представляваща най-го-лямата и най-добрата част от приноса на антич-ността в изследването на природата, в съвреме-нен смисъл е свързана с Александрийския музе-йон.” [12, с. 12]

5. Заслужава да се дадат малко по-подробнисведения за Александрийската библиотека. Тя есъздадена заедно с основаването на музейона.Сред „събраните от Деметрий Талерски книги забъдещата библиотека имало не само съчиненияна гърците, но и произведения на египтяните и(на) другите източни автори, преведени на гръц-ки език или написани направо на гръцки, в товачисло и трудовете на знаменития Мането(н). До-колкото по времето на Птолемеите “домовете наживота” проявявали още голяма активност, вАлександрийската библиотека би трябвало да сапостъпвали новите трудове на египетските писа-ри, които в течение на много векове “със своитеизкусни пръсти” са създавали и развивали еги-петската литература.” [9, с. 138-139] Посочва се,от друга страна, че основополагащото ядро съчи-нения в тази библиотека са трудовете на Аристо-тел. [12, с. 12] Що се отнася за общите й фондо-ве, изследователите изчисляват, че те достигат до700 000 или малко повече отделни единици [1, с.197; 21, р. 455], като M. Льоци даже уточнява, четова става към 48 г. пр.н.е. [12, с. 12] Първите Пто-лемеи покровителстват библиотеката и чрез спе-



циален закон: той „допускал конфискация на вся-каква литература, която пристигала в града: ори-гиналите постъпвали в библиотеката, от тях пра-вили копия, които давали на собствениците накнигите.” [1, с. 197] Фараонът назначава за ръко-водител на библиотеката някой от членовете намузейона – известно е, че сред управляващите япрез годините са Ератостен, Калимах, АполонийРодоски. ( Срв. 9, с. 139) Все пак не можем да сесъгласим с оценки, че за „съжаление, съкрови-щата на Александрийската библиотека безвъз-вратно загинали...” [9, с. 139] Още през ХІХ в. сеотбелязва, че по “мнението на най-новите изсле-дователи загубите, причинени от нейната гибел,не са били големи. Главните произведения са сенамирали не само в Александрия, но и в другизначителни градове ...” [22, s. 140]

6. Какви са отношенията между учените и тех-ните ученици в музейона и какъв е характерът наобучението в това заведение? Около учените, оби-таващи музейона, „се събирал голям кръг учени-ци от всички елинскоезични племена, чието от-ношение към техните учители може да се опишесамо в най-общи линии. Изобщо остава под съм-нение дали членовете на музейона са имали за-дължението да обучават; (а, обратно на това – Г.П.) дали сред тях (не) е имало такива, които саживеели в най-дълбока изолация в интерес на на-уката, без дори с устни съобщения да упражня-ват някакво въздействие навън. Но вероятно пригосподстващата тогава насоченост на духа техни-ят брой е бил малък; напълно естествено е билонякой задълбочен мислител, някой опитен лекар,някой прочут астроном да се види веднага обкръ-жен от напористи младежи. Обучението е биловсе още въпрос на другарско общуване, на диа-лог, на свободно съобщение, преди да бъде регу-лирано в катедрено преподаване.”9 „Поставянетои решаването на остроумни въпроси из грамати-ческата и диалектическата области изглежда дъл-го време е било любимо занимание в Музейона...” [22, s. 140] В крайна сметка, „даже в Алексан-дрия не съществувала корпоративна (corporate)университетска организация, каквато среднове-ковния период завещал на образователното потом-ство.” [21, р. 455]

Според Хегел, битието и историята се разви-ват спираловидно [5], като низ от усложняващисе и задълбочаващи се цикли. В този дух изглеж-да музейонът завършва един първи световен ци-къл на развитие на научните институции с про-дължителност от няколко века, който цикъл мо-жем да го наречем древен. Следващият съотве-тен цикъл ни се струва, че трае от Средновекови-ето до края на ХІХ в., през което време постепен-но се развиват първите университети, новите ака-

демии и институтите от периода на Новото вре-ме. Може би третият голям световен цикъл на раз-витие на научните институции започва от нача-лото на ХХ в. и трае и до днес.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА1. Адес, Г. Египет. История страны. М., СПб.,

2008.2. Апостолов, М. История на медицината. С.,

1992.3. Берлингер, Г. Митологичен речник.

„Прозорец”, 2008.4. Богданов, Б. История на старогръцката

култура. С., 1989.5. Гегель, Г. В. Ф. Энциклопедия философских

наук. Т. 1-3. М., 1974-1977.6. Гергова, А. Книгознание. С., 1995.7. Дорфман, Я. Г. История на физиката. Т. 1. С.,

1980.8. Египет. Светът на фараоните. Под ред. на

Регине Шулц и Матиас Зайдел. Tandem VerlagGmbH / Colibri. 2007.

9. Коростовцев, М. А. Писцы древнего Египта.М., 1962.

10.Культура древней Индии. М., 1975.11.Литературный энциклопедический словарь.

Под общей редакцией В. М. Кожевникова и П.А. Николаева. М., 1987.

12.Льоцци, М. История физики. М., 1970.13.Пономарева, Т. Д. Великие ученые. М., 2002.14.Радев, Р. Антична философия. Стара Загора,

1994.15.Речник на чуждите думи в българския език.

БАН. С., 1982.16.Тронски, И. М. История на античната

литература . Превел от руски проф . Г.Михайлов. С., 1965.

17.Физиология на човека. Под ред. на проф. Д.Добрев. С., 1987.

18.Эратосфен. – Материал из Википедии –свободной энциклопедии. (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%81%D1%84%D0%B5%D0%BD)

19.Эфес (город). – Материал из Википедии –свободной энциклопедии. (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D1%84%D0%B5%D1%81_%28% D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%29)

20.Ярошевский, М. История психологии. М.,1997.

21.Brubacher, J. A History of the Problems of Edu-cation. New York and London, 1947.

22. Schmidt, K. Geschichte der Pдdagogik, dargestelltin weltgeschichtlicher Entwicklung und imorganischen Zusammenhang mit dem Culturlebender Vцlker. Bd. I. Die Geschichte der Pдdagogikin der vorchristlichen Zeit. Cцthen, 1873.9 Цит. по 22, s. 139



ЗОДИАК И АСТРОНОМИЯ

Наташа Иванова,НАОП „Джордано Бруно” – Димитровград

Завладяващата картина на нощното небе е при-мамвала погледа и на първобитния човек. Ощеот древността хората групирали по-ярките звез-ди във фигури, които им напомняли предмети, жи-вотни и хора от митологията и бита на съответ-ния народ. Тези групи звезди нарекли съзвездия.Всеки народ създал своя система от съзвездия.Всъщност древните народи пренесли своята ми-тология и бит на звездното небе, считайки зем-ния живот за огледален на небесния. Така, свър-звайки Небето и Земята в единство, древните хо-ра смятали, че наблюдавайки небесната картина,биха могли да предсказват земния живот на хора-та.

Наблюдавайки Слънцето от въртящата се око-ло него Земя, по небето се очертава пътят му средсъзвездията, който днес наричаме еклиптика. Вблизост до еклиптиката могат да се открият Лу-ната и планетите.

Още преди три хиляди години вавилонцитепърви отделили един пояс от небесната сфера, покойто преминавал пътят на Луната, Слънцето ипланетите. Нарекли го Зодиак (Фигура 1).

Фигура 1. Зодиак – кръг от животни

За пръв път понятието Зодиак се споменава всерия клинописни таблички от древен Вавилон(древна Халдея, Нововавилонското царство) в на-чалото на VІІ в. пр.н.е., като продължение на пра-вените още по време на бронзовата епоха списъ-ци на звезди.

Табличките са известни като “Мул Апин”(MUL.APIN), което означава съзвездието “Плуг”.В тези текстове пътят на Луната минава през 18съзвездия и се обяснява, че и Слънцето, и петтепланети минават през тях. В VІІ – VІ в пр. н.е.броят на отделените зодиакални зони бил удво-ен, т.е. Зодиакът бил разделен на 36 участъка, все-ки по 10о. Вероятно в началото на V век пр.н.е. енаправено делението на 12 части, като всеки триучастъка били групирани в един. По това времесе появили първите зодиакални хороскопи. Въввавилонските астрономически “дневници” 12те зо-

диакални съзвездия се споменават в края на V иначалото на ІV в. пр.н.е. Някъде по онова време,въз основа на това деление на еклиптиката на 12равни части, била създадена и небесна коорди-натна система, която е доста интересна и днес.Това деление било свързвано и с Вавилонския ка-лендар. Всеки месец Слънцето преминавало в но-во съзвездие, като за началото на годината се оп-ределяло местоположението на Слънцето по вре-ме на пролетното равноденствие. По него времето било в съзвездието “Овен” (ерата на Овена),поради което все още първият астрологичен знаке “Овен”. Днес пролетната равноденствена точкасе намира в съзвездие “Риби”, но знакът й е оста-нал същия - от времето, когато е била в “Овен” - (знака на съзвездието “Овен”).

Преместването на пролетната равноденственаточка се нарича прецесия на равноденствието(Фигура 2). Тя се дължи на факта, че оста на вър-тене на Земята, която е наклонена към равнинатана земната орбита, не е фиксирана. Оста на вър-тене на Земята (NS) се върти около ос, перпенди-кулярна на плоскостта на земната орбита, коятосе нарича еклиптична ос (ПП). За 26 хиляди го-дини тази ос описва конус, чийто връх се намирав центъра на Земята.

Фигура 2. Прецесия на пролетната равноденственаточка

Днес земната ос е насочена към Полярнатазвезда (тя има гръцко и арабско име – Киносура иАлрикабах). Преди 5000 години тя е сочела звез-дата Тубан от съзвездието “Дракон”, а след 12000 хиляди години ще е насочена към Вега, най -ярката звезда от съзвездието “Лира”.

Това деление на Зодиака на 18, 36 или 12 частисе дължало на факта, че във Вавилон била прие-та шестдесетичната бройна система, а окръжнос-



тта се деляла на 360о, което съответствало на брояна дните във Вавилонската година.

Египетската астрономия приела декадното де-ление на 10о, при което всяка декада съответства-ла на божество (в гръцката митология - декан). Велинистическия Египет била възприета комбини-рана система. Илюстрация на тази ситема е Ден-дерския зодиак – барелеф, разположен на пода наедно от помещенията на храма на Хатхор или Ха-тор (богинята на любовта, музиката и танците) вДендер, където всеки от 12те зодиакални участъ-ка е разбит на три декана (Фигура 3).

Фигура 3. Дендерският зодиак в храма на богиняХатор в Дендер, строен І в. пр.н.е. (гравюрата е отХІХ в. )

Гръцката астрономия възприела зодиакалнатасистема на Вавилон във варианта с 12 участъка,отговарящи на 12 съзвездия. Самото название Зо-диак има гръцки произход (ζχον) и означава „жи-во същество, животно”. Първото споменаване наЗодиака в древна Елада е свързано с основопо-ложника на древногръцката теоретическа астро-номия Евдокс Книдски (средата на ІV в. пр.н.е.).

По време на Римската империя, поради кон-тактите й с Индия, елинистичната астрология дос-тигнала и Индия. Това станало ІІ–І в. пр.н.е.Индийците познавали прецесията на пролетнатаравноденствена точка, затова индийската систе-ма е основана на звездна координатна система заразлика от противоположната тропическа или ек-липтична система, следвана от древните гърци,което довело до различия в Европейския и Индус-кия зодиак.

На санскритски имената на зодиите са преве-дени директно от елински. Например: “dhanus”означава “стрелец”, а “kumbha” - “водоносец,водолей”.

Фигура 4. Кръгът на зодиака: настилка от мозайкаот VІ век, включваща гръцко-византийски елементив синагогата Бейт Алфа, Израел.

В традиционен Китай зодиакалните пояси са4, всеки от които се дели на 7 неголеми съзвездия– “Лунни домове”. По такъв начин за един денЛуната преминава един дом. Древногръцкият фи-лософ Птолемей изиграл важна роля за развити-ето на астрологията и правенето на хороскопи.Неговият труд “Tetrabiblos” полага основите наЗападната астрология. Той е живял през ІІ в. отн.е. - три века след откриването на прецесията наравноденствието от Хипарх (около 130 г. пр.н.е.).

В днешно време имаме 12 зодиакални знака -Зодии, които отговарят на 12 древногръцки съз-вездия. През тези съзвездия минава пътят наСлънцето, Луната и планетите. През 1922 г. наконгрес в Париж Международният астрономичес-ки съюз определя броя и границите на съзвездия-та, видими от цялата Земя, както и от Севернотои от Южното полукълбо - на брой 88. При това сеоказва, че еклиптиката минава вече не през 12, апрез 13 съзвездия. Тринадесетото съзвездие е Зми-еносец и заема доста голяма площ от небето.

Така че в нашата съвременност Зодиакът битрябвало да се състои от 13 зодии, отговарящи на13те съзвездия!

Днес ние говорим за зодиите Овен, Телец,Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стре-лец, Козирог, Водолей и Риби – 12 на брой.

При всички тези изменения на понятието заЗодиак възникват въпроси...! И всички тези въп-роси търсят своите отговори. А отговорите ...!Всеки би могъл сам да потърси и открие...! Адали Зодиака има връзка с характера на човека инеговия живот – това е въпрос на личен избор!



Фигура 5. Зодиакални знаци, гравюра на дърво (ХVІ в.)

Източници:1. http://ru.wikipedia.org.2. //Андромеда, бр.3, април, 2008.3 .http://zodiakcon.hit.bg/astrologiq.htm;4. http://zodiaka.hit.bg/


150 години метеорология в България

150 ГОДИНИМЕТЕОРОЛОГИЧНИ ИЗМЕРВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ

И 120 ГОДИНИБЪЛГАРСКА МЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА

Д-р Георги Корчев,Генерален директор на НИМХ – БАНПрез 2010 г. Националният институт по мете-

орология и хидрология при Българската академияна науките отбелязва две важни годишнини – 150години от първите метеорологични измервания вБългария и 120 години от създаването на Българ-ската метеорологична служба - две забележител-ни дати, бележещи важен етап от развитието наНационалната хидрометеорологична служба наРепублика България.

Нека да се върнем назад във времето и да сеопитаме да проследим по-важните етапи от раз-витието на Българската метеорологична служба,като отдадем почит, признателност, благодарности уважение на стотиците родолюбиви българи,посветили живота си в служба на българската хид-рометеорологична служба и допринесли за израс-тването и утвърждаването на тази национална ин-ституция.

Началото е поставено в далечната 1860 г., вкоято по инициатива на Австрийското консулствов гр. Русе се открива първата метеорологичнастанция. Станцията е построена в двора на кон-сулството и наблюденията и измерванията се пра-вят от консула фон Мартрид. Данните се изпол-зват основно за осигуряване на корабоплаванетопо р. Дунав. Тук е мястото да отбележим, че пър-вите метеорологични измервания в България за-почват само 10 години по-късно след началото наорганизираните метеорологични измервания всвета. През 1870 г. е открита и първата хидроло-гична станция близо до гр. Русе – отново за нуж-дите на корабоплаването по р. Дунав.

Втората метеорологична станция в Българияе открита през 1880 г. отново от Австрийското кон-сулство, но вече в гр. София. Наблюдател в тазистанция е консулът Лутероти. Уредите и ръковод-ствата за работа се получават от Виена. Даннитеот метеорологичната станция в София се изпра-щат в Австрийския метеорологичен институт въвВиена и се публикуват в Немското метеорологич-но списание. По тези данни известният австрий-ски метеоролог Юлиус фон Хан през 1893 г. пра-ви първото описание на климата на гр. София.През 1904 г. тези данни са предоставени на Бъл-гария и се пазят в архива на НИМХ – БАН.

През 1881 г. Константин Иречек, министър наНародното просвещение, разпорежда доставкатана пет комплекта метеорологични уреди за обо-

рудване на пет метеорологични станции. Доста-вените уреди с инструкции за инсталирането ими водене на наблюдения са изпратени в пет учи-лища в градовете София, Варна, Габрово, Кюс-тендил и Лом. Наблюденията от тези станции сас големи прекъсвания, поради липса на специал-но ангажирани за целта и обучени хора.

Регулярни метеорологични наблюдения в Бъл-гария започват на 1 февруари 1887 г. с откриване-то на метеорологичната станция на пл. „ВасилЛевски” в гр. София. Резултатите от измервания-та се отпечатват в „Държавен вестник”. Наблю-денията и измерванията се правят от учителя пофизика в тогавашната мъжка гимназия (по-къснопрофесор в Софийския университет) Марин Бъ-чеваров. Станцията на пл. „Васил Левски” в гр.София работи до 1992 г.

На 20 февруари 1890 г. Софийската метеоро-логична станция е обявена за централна, а дирек-торът и учител по физика и математика от Първасофийска мъжка гимназия Спас Вацов е назна-чен с „предписание” от Министерството на на-родното просвещение за неин ръководител. Тазидата се смята за рожден ден на Българската мете-орологична служба. В министерското предписа-ние е указано, че Централната метеорологичнастанция има за задължение „уреждане и управ-ление на всички други станции, които съществу-ват или ще се открият”. Станцията станала цен-тър, около който изниквали нови станции по ця-лата страна. Нейното значение се подчертава вдържавни документи на най-високо ниво с твър-дението, че метеорологичните станции са част отнай-престижните културно-просветни учрежде-ния на държавно и местно ниво. В „Доклад доНегово Царско Височество Българския Княз Фер-динанд I от Министерския Съвет” от 1907 г. в раз-дела за дейността на Министерството на народ-ното просвещение сред осемте“... културно-прос-ветни учреждения, които и с факта на своетосъще-ствуване, и с факта на сигурното си раз-витие, свидетелствуват за големия културен ихуманитарен напредък, който България е напра-вила през 20-годишнината от царуването на Ва-ше Царско Височество” е и Централната метео-



рологична станция в София. Това е изключител-но признание за значението не само на станция-та, но и на създадената скоро след това Българ-ска метеорологична служба.

През 1891 г. се откриват метеорологични стан-ции в Образцов чифлик, Пловдив и Садово. Съ-щата година – 1891, Спас Вацов е поканен да учас-тва в конференцията на директори на метеороло-гичните институти, организирана в Мюнхен.

На 1 януари 1894 г. с княжески указ се създаваДирекция по метеорология - подведомствена наМинистерството на народното просвещение - иза неин директор е назначен Спас Вацов. По товавреме в България има изградена мрежа от 24 ме-теорологични и 60 дъждомерни станции. Спас Ва-цов ръководи и развива тази мрежа до началотона 1928 г. Като „образец за уредба” е използванаорганизацията на метеорологичните служби наАвстрия, Русия и Прусия.

През 1907 г. в България вече има 30 метеоро-логични и 108 дъждомерни станции. Същата го-дина Дирекцията по метеорология е прехвърленакъм Министерството на земеделието.

През 1920 г. към Министерство на земеделие-то е създадена Служба по водите със задача дапровежда хидрологични наблюдения, да следи заизменението на водните ресурси на България итяхното рационално използване.

През 1934 г. Дирекцията по метеорология епреименувана в Централен метеорологичен ин-ститут с пет служби: метеорологична, сеизмоло-гична, хронометрична, библиотека и архив. По то-ва време в България има 98 метеорологични и 201дъждомерни станции. През 1938 г. в Централнияметеорологичен институт се откриват отдел по„Физика на облаците” и отдел „Екология”. Цен-тралният метеорологичен институт организира иръководи построяването на 3 високопланинскиметеорологични станции: на връх Мусала през1934 г., на Черни връх през 1935 г. и на връх Бо-тев през 1940 г.

През 1950 г. метеорологичната и хидрологич-ната дейност – твърде близки помежду си, са съб-рани в единна Хидрометеорологична служба наНародна република България към Министерскиясъвет с ръководител академик Любомир Кръста-нов. За научното обезпечаване на тази важна на-ционална дейност през 1954 г. е създаден Науч-ноизследователски институт по хидрология и ме-теорология.

През 1959 г. Хидрометеорологичната службана Н. Р. България, преименувана вече като Управ-ление по хидрология и метеорология, разполагас 51 синоптични станции, 192 климатични стан-ции, 503 валежомерни станции, 152 агрометео-рологични станции, 451 хидрологични и хидро-геоложки станции и 1 аерологична станция – или

общо 1350 станции. През 1962 г. Управлениетопо хидрология и метеорология и Научноизследо-вателски институт по хидрология и метеорологияпреминават към Българска академия на науките.През 1989 г. с разпореждане на Министерския съ-вет двете институции се обединяват в Институтпо метеорология и хидрология. Две години по-късно – през1991 г., с ново постановление на Министерскиясъвет, Институтът по метеорология и хидрологияе преименуван в Национален институт по метео-рология и хидрология.

В настоящия момент Националният институтпо метеорология и хидрология при БАН разпола-га с 42 синоптични станции, 87 климатични стан-ции, 204 валежомерни станции, 99 агрометеоро-логични станции, 545 хидрологични и хидрогео-ложки станции и 1 аерологична станция – общо1026 станции, или с 324 станции по-малко в срав-нение с 1959 г.

Сериозен и траен отпечатък върху цялостнатадейност на Българската хидрометеорологичнаслужба през дългите години от нейното същес-твуване налага сътрудничеството с европейскитеметеорологични и хидрометеорологични служби.Ръководейки се от известното и повтаряно десет-ки хиляди пъти на всички езици в света правило,че „атмосферните процеси и явления не призна-ват държавните граници”, българската метеоро-логичната служба работи в тясно сътрудничествос метеорологичните служби на страните от Цен-трална и Югоизточна Европа.

Новият елемент в международната дейностна НИМХ - БАН са отговорностите в рамките наспоразумения за сътрудничество между правител-ството на Р България и европейски центрове иорганизации, работещи в областта на метеороло-гията.

Като правоприемник на създадената през 1890г. българска метеорологична служба, НИМХ -БАН е оторизиран с Указ № 348/23.07.1951 г. дапредставлява България в Световната метеороло-гична организация (СМО). В качеството си на спе-циализирана агенция на ООН по проблемите навремето, климата и водата СМО обединява и ко-ординира дейността на 189 национални метеоро-логични и хидрометеорологични служби.

НИМХ - БАН представлява страната в Спора-зумението за сътрудничество между правител-ството на Република България и Европейскатаорганизация за разработване на метеорологич-ни спътници (EUMETSAT), осъществяваща мо-ниторинг на времето и климата от Космоса, как-то и в Споразумението за сътрудничество меж-ду Република България и Европейския център засредносрочни прогнози на времето (ECMWF).Постъпките за кооперирано членство на Бълга-



рия в този Център бяха направени по препоръкана Националния кризисен щаб след наводнения-та през 2005 и 2006 г. Споразумението за сътруд-ничество беше подписано на 22 юли 2009 г. и ра-тифицирано от НС на Р България на 23 юни 2010г. В рамките на това споразумение НИМХ – БАНполучава пълен достъп до информацията и ин-формационните продукти на Европейския центърза средносрочни прогнози на времето. Това от-крива нови възможности пред научния и опера-тивен състав на Института за изготвяне на надеж-дни средносрочни прогнози до 15 дни, а също та-ка и за усъвършенстване на съществуващи систе-ми за ранно предупреждение за опасни и особе-но опасни явления с хидрометеорологичен про-изход.

НИМХ – БАН е представител на България и вОперативната програма за обмен на информацияот метеорологичните радиолокатори (OPERA) наМрежата на европейските метеорологични служ-би (ЕUMETNET), в Международната хидролож-ка програма към ЮНЕСКО, в Международнатапрограма за изследване на р. Дунав и др.

Финансовите задължения, с които се обвър-зва правителството на Р България в рамките наподписаните споразумения, е дългосрочна инвес-тиция в дейността на Българската хидрометеоро-логична служба, пряко свързана с обслужване наикономиката и обществото за намаляване на пос-ледствията от природни бедствия с хидрометео-рологичен произход.

Системите за ранно предупреждение, внедре-ни в оперативната дейност на Института, както иподдържането им в непрекъснат, денонощен ре-жим на работа, са разработени и се контролиратизцяло от научния състав на НИМХ - БАН. Напрактика, в настоящия момент няма учен от ин-ститута, който да не участва в оперативната дей-ност и да не носи пряка отговорност за поддър-жането на конкретни модули от технологичнителинии за производство на информация и инфор-мационни продукти.

В годината на нашият юбилей можем да отбе-

лежим, че НИМХ - БАН е утвърден и признатнационален център за научни, научно-приложнии оперативни дейности в областта на метеороло-гията, климатологията, агрометеорологията, хид-рологията, оценката и управлението на воднитересурси на страната. НИМХ – БАН получи и най-висока оценка в доклада на международните ек-сперти от Европейската научна фондация (ESF)и Европейската федерация на националните ака-демии на науките (ALLEA), участвали в проведе-ната през 2009 г. независима оценка на БАН. Чести признание за българската метеорологична шко-ла и добър знак за бъдещото развитие на българ-ската метеорологична служба е и факът, че сред10-те млади учени, отличени с почетни наградиза особени постижения в областта на метеороло-гията от Европейското метеорологично дружес-тво през септември т.г., двама са от България.

От създаването си досега Българската метео-рологична служба е работила за осигуряване наикономиката и обществото с необходимата ин-формация и обслужване, основани на все по-до-бър мониторинг и предвиждане на времето и кли-мата в кратко-, средно- и дългосрочен план. В уни-сон с динамиката на природните процеси и явле-ния, които са обект на изучаване и предмет на дей-ността на НИМХ – БАН, институтът трябва да серазвива в бъдеще така, че да може успешно да сесправя със задачите и поетите ангажименти, катоосигури по-добри възможности за секторите наикономиката и обществото в България да плани-рат и адаптират своите дейности към условиятана променящ се климат.

Много и различни са предизвикателстватапред НИМХ – БАН в момента и през следващитегодини, но стъпвайки на традициите и работейкив сътрудничество със сродни организации от стра-ната и чужбина, колективът на Института ще про-дължи да осъществява различните си научни иоперативно-технологични дейности за осигурява-не на съвременно хидрометеорологично обслуж-ване на страната.

КЛИМАТЪТ В МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО

Проф. дфн Веселин Александров,директор на департамент

„Метеорология” към НИМХ – БАН

Климатът на Земята винаги се е променял. Са-мо преди двадесет хиляди години голяма част отСеверна Европа е била покрита от огромен лед-ник, който е стигал до дебелина около 3 км. Пла-нински вериги като Алпите и Пиренеите са билипокрити с ледникови “шапки”. През ледниковатаепоха са се наблюдавали резки измествания наклиматичните зони, което е било резултат от раз-

ширяване или свиване на ледената покривка. Пос-ледният ледников период приключил преди око-ло десет хиляди години и климатът е станал по-мек.



Тъй като редовни метеорологични измерваниясъществуват от средата на XIX век насам, възста-новяване на климата в миналото се осъществявачрез използване на различни косвени индикато-ри: геологични (състав и структура на утаечнитескали), геоморфологични (намираме следи от езе-ра и речна мрежа), палеонтологични (изкопаемафлора и фауна, коралови рифове), дендрологич-ни глациологични (изотопен състав на леда в лед-ниците, примеси), археологични находки, различ-ни исторически източници (архиви, предания идр.) и т.н. Анализите на такива данни показват,че:

Повишението на температурите на въз-духа през XX век е било най-голямо всравнение с предишните векове презпоследните 1000 години.

За периода 1906-2005 г. средната глобал-на приземна температура на въздуха сее увеличила с 0,74оС.

Скоростта на увеличение на среднатаглобална температура на приземния въз-дух от 1976 г. насам е близо три пътипо-голяма от скоростта на нарастванена температурата на въздуха през целияXX век.

Над 10 от последните 15 години са из-между най-топлите за периода след на-чалото на редовните инструменталниметеорологични наблюдения, т.е. следоколо 1850 г.

2009 г. е между 10-те най-топли години,

а десетилетието 2000-2009 г. е по-топлоот предходното (1990-1999) – 90-те го-дини на ХХ в., което, от своя страна, епо-топло от 10-годишния период прединего (1980-1989).

Площта на снежната покривка е нама-ляла в повечето региони от света, осо-бено през пролетта.

Максималната продължителност на пе-риода, през който земята е замръзнала,е намаляла с около 7% през втората по-ловина на ХХ век.

Средната дата на замръзване на рекитеи езерата през последните 150 годинизакъснява с около 5,8 дни/век, докато да-тата на топене на ледовете настъпва с6,5 дни/век по-рано.

От 70-те години на ХХ в. насам продъл-жителността и интензивността на засу-шаванията са се увеличили над обшир-ни територии, особено в тропиците исубтропиците.

В Европа за периода на инструментал-ните наблюдения средната годишна тем-пература се е повишила с 0,8°–1,0°C, апоследните две десетилетия са били най-топлите на континента.

От началото на XX век насам валежитенад Северна Европа са се увеличили с10 до 40%, докато валежите в някои ре-гиони от Южна Европа са намалели соколо 20%.

Фигура 1. Аномалии на температурата на въздуха в България спрямо периода 1961-1990 г.



Данни за България От края на 1970-те се наблюдава тенден-

ция към затопляне.Началото на ХХ век в България се е характе-

ризирало с по-ниски температури на въздуха спря-мо климатичната норма за периода 1961-1990 г.Относително добре изразено затопляне е наблю-давано между 1915 и 1939 г. От 1940 до 1944 г. енастъпило краткотрайно захлаждане, след коетосе е наблюдавало ново затопляне до началото на50-те години. От началото на 80-те години се наб-людава отново тенденция към затопляне, като1994 и 2000 г. са сред най-топлите години в стра-ната през ХХ век (Фигура 1). Линейната тенден-ция през ХХ век се изменя в предела на интерва-ла от 0,2о до 0,5оC, което е ниско, в сравнение сдиагностиката на IPCC за цялата планета:0,6о±0,2оC.

Това потвърждава, че регионалните колебанияи тенденции може да се отличават от глобалнитеколебания и тенденции. Фактически, съгласнооценките на Междуправителствения съвет от ек-сперти по изменението на климата IPCC (The In-tergovernmental Panel on Climate Change – бел.ред.) при положение, че регионалните различияса сравнително високи, голяма част от Европа еизпитала средно увеличение на температурата навъздуха от 0,8о-1,0оC през ХХ век. Увеличениятаса били неравномерни през цялото столетие; вмного метеорологични станции увеличението, ко-ето се е наблюдавало през 40-те години, било съп-роводено със същото, и даже намаляващо, при-близително около 70-те и след това затопляне внастоящия период. Тези характеристики са най-видни от средните до високите ширини. Някоиобласти в Южна Европа показват други тенден-ции, например в Гърция и Източна Европа някоистанции измерват тенденции към захлаждане надпо-голямата част от столетието. В течение на де-сетилетието (1981-1990) затоплянето над повече-то територии в Европа са изключително високи –с увеличение 0,25о-0,5оC, що се касае за среднивеличини. Затоплянето през последното десети-летие е най-вече изразено в топлите пояси, раз-ширяващи се от Испания през Централна Европав Русия.

През втората половина на XX в. зимитеса по-меки.

Средната температура на въздуха през пролет-та не показва значителни изменения през ХХ-тостолетие (Фигура 2а). Температурните аномалиисе изменят нагоре и надолу спрямо нормите запериода 1961-1990 г. Всички метеорологичнистанции имат незначителна положителна тенден-ция в течение на периода 1901-2000 г., а също ипрез 1931-2000 г. Лятото в България се очаква дабъде по-топло от началото на осемдесетте годи-

ни. В общи линии положителните аномалии сабили в страната в течение на последните десетгодини на ХХ-то столетие (Фигура 2б). Простран-ственото разпределение на летните тенденции,оценени по коефициента Spearman, показват, чев Дунавската равнина е имало период на захлаж-дане от 1901-2000 г. в метеорологичните станции,разположени в тези области. За периода 1901-2000г. това незначително захлаждане през лятото сенаблюдава също и в Централна и Южна Бълга-рия. Що се касае за температурата на въздуха презесенния сезон – от тридесетте години има значи-телна тенденция за намаляване на средната тем-пература на въздуха (Фигура 2в). Средната тем-пература на въздуха през зимата показва положи-телна тенденция – зимата в течение на вторатаполовина от столетието е определено по-мека, всравнение с първата половина на ХХ-то столетие(Фигура 2г.). Има значителна тенденция в темпе-ратурното увеличение на въздуха в течение назимния сезон при метеорологичните станции в се-верните области на Дунав в течение на два пери-ода: 1901-2000 и 1931-2000 г.

18 от последните 21 години след 1989 г.са с положителни аномалии на среднатагодишна температура на въздуха спря-мо климатичната норма на базисния пе-риод 1961-1990 г.

Средногодишната температура през2009 г. е с 1,2°C над климатичната нор-ма. Това е поредната 12-та година с тем-ператури по-високи от обичайните застраната.

Годишната амплитудата между макси-малната и минималната температура навъздуха намалява – минималната темпе-ратура се повишава по-бързо от макси-малната.

Значително прохладен период също се появя-ва при годишната минимална температура на въз-духа в страната от 1901 г. до началото на второтодесетилетие на ХХ-то столетие. Следващият хла-ден период настъпва през четиридесетте години.Увеличение на минималните температури на въз-духа се наблюдава през петдесетте, шестдесетте,седемдесетте години. Незначителните аномалиипод средните стойности през осемдесетте и де-ветдесетте години са охарактеризирани с поло-жителни аномалии, които в течение на няколкогодини се колебаят от 1,0о до 1,5оC. Последнитегодини на ХХ-то столетие са били години с най-високи минимални температури на въздуха. Ли-нейната тенденция за ХХ век се изменя в преде-лите на интервала от 0,6о на 0,8оC. В годишнатаминимална температура на въздуха има значител-но увеличение в течение на последното столетиев България (Фигура 3а). Затоплянето е по-нисков Южна България и високо в Северна България.



Минималната температура на въздуха презпролетта също показва значителни изменения втечение на ХХ-то столетие за метеорологичнитестанции, разположени в Северна България, Цен-трална България и Южна България. Положител-ни, но незначителни тенденции се наблюдаватнай-вече в Източна България. Най-високото за-топляне в рамките на сезонната минимална тем-пература на въздуха се наблюдава през лятото.Всички станции, които имат измервания през ця-лото ХХ столетие, показват повишение на тен-денцията в течение на летния сезон в България.Например, линейната тенденция в течение на лет-ния сезон в станция Садово (Южна България) е1,4oC/столетие. Голяма част от температурнитеаномалии на тази станция са били положителнив течение на втората половина от ХХ-то столе-тие. Минималните температурни аномалии в те-чение на есенния сезон варират по-високо или по-ниско от средните стойности за 1961-1990 г. и непоказват значителен сигнал в климата. Незначи-

Фигура 2. Аномалии на средните температури на въздуха спрямо 1961-1990 г.: а) пролет (СевернаБългария, Бургас); б) лято (Източна България, Казанлък); в) есен (Централна България, Лом; г) зима(Северозападна България, Габрово)

телна положителна тенденция се наблюдава оба-че, в болшинството от станциите. Пространстве-ното разпределение на зимната минимална тем-пература на въздуха показва, че само две метео-рологични станции са с тенденция на значителноповишение.

Годишната максимална температура на възду-ха в страната показва посока от по-слабо пови-шение в течение на миналото столетие (Фигура3б). Фактически, имало е незначителни колеба-ния на годишната максимална температура на въз-духа, с изключение на последното десетилетие,където са най-много положителните аномалии.Ето затова линейната тенденция в годишната мак-симална температура на въздуха в ХХ-то столе-тие се изменя в рамките на интервала от 0,4о до0,6оC. Увеличението на годишната максималнатемпература на въздуха е по-високо в Североза-падна България и Югоизточна България спрямоЮжна България и Североизточна България.

В петдесетте години се наблюдава постоянно

а) б)

в) г)



увеличение на максималните температури на въз-духа през пролетта. Почти всички станции, кои-то се анализират, показват тенденция към незна-чително повишение в пролетните максималнитемператури на въздуха в България в течение наХХ столетие. Имало е период на захлаждане презлятото в Северна България през шестдесетте, се-демдесетте и осемдесетте години, което касаемаксималните температури на въздуха. В същотовреме се наблюдава тенденция към значителноувеличение в летните максимални температури навъздуха. Всъщност само две са отрицателнитеаномалии през последните 10-12 години от из-следванията в станция Образцов Чифлик (Север-на България). Що се касае за есенните максимал-ни температури на въздуха – в страната е разпрос-транена най-вече тенденцията към незначителноувеличение. Тенденцията към незначително на-маление може да се идентифицира в станциите вИзточна България, що се касае за максималнитетемператури на въздуха в течение на есенния се-зон. Накрая, увеличение на зимните максималнитемператури на въздуха се наблюдава през пос-ледното столетие в страната.

Периодите на засушаване са били най-дълги през 1940-те години и последни-те две десетилетия на XX век. Най-зна-чителните суши са били през 1945 и2000 г. (Фигура 4)

Валежите показват тенденция към спа-дане в края на миналото столетие.

След средата на 1990-те години годиш-ните валежи показват тенденция към по-вишение в повечето райони на страна-та.

През последните години се увеличавачестотата на екстремните метеорологич-ни и климатични явления: бури, интен-зивни валежи и наводнения, градушка,суша и горски пожари, топлинни вълнии др.

Дебелината на снежната покривка по-казва тенденция към намаление в края

на миналия век. Горната граница на широколистните го-

ри се измества към по-голяма надмор-ска височина.

Съществува тенденция за увеличаванена недостига на вода в почвата в резул-тат на повишения разход на вода, коятосе изпарява от повърхността на почватаи посредством транспирацията на рас-тителността.

Климатични промени в бъдещето Когато говорим за възможните промени

на климата през следващите 100-200 го-дини, нямаме пред вид прогноза на вре-мето, а разглеждаме различни сценарииза климата, които се базират на различ-ни модели и предполагаеми измененияна факторите, от които той зависи.

Повечето модели включват като фактори човешката дейност.

Много от процесите в природата все ощене фигурират в тези модели. Например,не се отчита какво е влиянието на об-лачните системи върху парниковияефект, нито усвояването на въглеродниядиоксид от океаните.

Математичните модели на климата, ко-ито се използват и за симулиране наочакваното изменение на климата презXXI век, се нуждаят от сценарии за бъ-дещите емисии на парникови газове иаерозоли в атмосферата. Тези сценарииописват в широки граници основните де-мографски, икономически и технологич-ни източници, които оказват и ще про-дължават да оказват влияние върху бъ-дещите емисии на парниковите газове иаерозолите в атмосферата.

Според симулациите за промените наклимата, направени на базата на основ-ните емисионни сценарии, се очаква по-вишение на температурата в Българиямежду 2 и 5 градуса до края на XXI век.

Фигура 3. Тенденции (1901-2000) в годишната минимална (а) и максимална (б) температура; – тенденциякъм значимо повишение; – тенденция към повишение

а) б)



Климатичните сценарии са създадени главноза да се установи чувствителността на един илидруг сектор (земеделие, животновъдство, гори, во-ди и т.н.) към възможни изменения на климата.Тези сценарии се получават от модели, които немогат да обхванат многобройните сложни проце-си и взаимодействия между отделните звена в кли-матичната система, както и социално-икономичес-ките механизми, действащи в обществото. Въп-реки това, по резултатите от климатичните сце-нарии може да се оцени влиянието на даден ме-теорологичен елемент, например, върху селскос-топанските култури. Следователно, с помощта насценариите е възможно да се разбере какво можеда бъде влиянието на променящия се климат инай-вече какви са рисковите моменти, симулира-ни, например, за сектор земеделие. Това ще поз-воли да се предложат някои адаптационни меркиза смекчаване уязвимостта на земеделските кул-тури към изменението на климата.

Има учени, които твърдят, че парнико-вите газове не оказват влияние за затоп-ляне на климата. Според тях това, че ко-личеството въглероден диоксид в атмос-ферата расте, не води до повишаване натемпературата на приземния въздух илипоне тази корелация не е значима.

Според други учени предстои глобалнозастудяване и тяхната теза не е лишенаот основания. И сега има региони в све-та, където климатът не се затопля, а тем-пературите спадат.

Засега обаче фактите, поне в България,сочат друго: последните 12 години са по-топли от обичайното.

Фигура 4. Аномалии на годишните валежи в България спрямо периода 1961-1990 г.

При глобалното затопляне важният въп-рос е кое надделява като причина - чо-вешката дейност или природните фак-тори.

Част от учените подценяват едни причини, дру-га част – други причини. На този етап няма как дасе пресметне точното съотношение. Климатътпостоянно се е променял и природните фактори -космически и земни - винаги са играели роля.

От математическа гледна точка клима-тичната система не е линейна. Не можемда кажем какво ще стане на Севернияполюс, ако температурата на Екваторасе повиши с 0,1-0,5 градуса или ако ни-вото на Световния океан се вдигне с ня-колко сантиметра (има различни стано-вища по отношение скоростта на топе-не на ледовете).

Все пак голяма част от учените смятат,че парниковите емисии, изпускани в ат-мосферата, предимно от промишленос-т-та, транспорта и селското стопанство,могат да предизвикат необратимо изме-нение на климата.

На този етап науката не е в състояниекатегорично да заяви какво ще се слу-чи.

Всичко е въпрос на предположения, теории,модели и т.н. Времето потвърждава някои и от-хвърля други. Новите технологии помагат да сеподобри точността на прогнозите за времето.Спътниковите снимки, например, помагат да севиди по-добре текущото време и дават възмож-ност да се направи по-коректна прогноза. Но задобра дългосрочна (сезонна и климатична) прог-



CLIMATE IN THE PAST AND THE FUTURE

Vesselin Alexandrov

Аbstract

Since the late 1970’s climate in Bulgaria has been warming. In the second half of XX century, wintersare milder.18 of the past 21 years after 1989 are characterized with positive anomalies of mean annualtemperature relative to the climate norms of the reference period 1961-1990. The average annual tempera-ture in 2009 was 1,2°C above the climate norm. This is the 12th consecutive year with temperatures higherthan usual for the country. The annual amplitude between maximum and minimum air temperature de-creased - the minimum temperature rises faster than the maximum one;

Periods of drought have been longest in the 1940’s and the last two decades of the XX-th century. Themost significant droughts were in 1945 and 2000; Precipitation tends to decrease at the end of last century.Since mid-1990’s annual precipitation tend to increase in most regions of the country. In recent years,increased frequency of extreme weather and climatic events are observed: storms, intense rainfall andflooding, hail, drought and forest fires, heat waves and others. The snow cover tends to decrease at the endof last century. The upper limit of the deciduous forests are shifting to higher altitudes.

There is a trend of increasing water scarcity in the soil as a result of increased consumption of waterthat evaporates from the soil surface and transpirates by vegetation. When talking about possible changesin climate over the next 100-200 years, we have no kind of weather forecast, and examine different sce-narios for climate change, based on various models and perceived changes in the factors on which climatedepends. Most models include such factors and human activities. Many processes in nature are still notincluded in these models. According to simulations of climate change, drawn from the main emissionscenarios, the expected temperature rise in Bulgaria are between 2 and 5 degrees by the end of the XXIst

century.

ноза все още можем само да мечтаем. Учените отЕвропейския център за краткосрочна прогноза навремето и колеги от цял свят, които се занимаватс дългосрочно прогнозиране, споделят мнението,че на този етап дългосрочните прогнози няматдобра сбъдваемост. С навлизането на все по-но-

Редакционната колегияна списание “НАУКА”Ви пожелававесела Коледа

и щастлива и успешнаНовата 2011 година

ви технологии, при все по-широко използване наспътникова информация и съвременни математич-ни модели се правят все по-достоверни сезоннипрогнози, например, кога, колко и какво ще вали,но на този етап все още не са задоволителни.


Поглед към миналото

ДРЕВНИЯТ НЕКРОПОЛ НА НЕСЕБЪР

Доц. д-р Анелия Божкова,НАИМ – БАН

Хилядолетната история на Несебър е остави-ла ярки материални свидетелства. Заради изклю-чителното богатство на културни забележителнос-ти от различни исторически периоди, съхраненивърху неговата територия, съвременният град еобявен от ЮНЕСКО за световен паметник на кул-турата. Тракийските находки от времето на леген-дарния Мелсас, каменните надписи и надгробни-те релефи от епохата на гръцката древност, злат-

ните накити на знатните месамбрийки, раннови-зантийските крепостни съоръжения и, разбира се,великолепните средновековни църкви са самочаст от емблематичните паметници на града. Средтях с първостепенна важност се открояват и на-ходките от некрополите на Месамбрия/Месем-врия, чието проучване през последните четири го-дини отвори нови страници в познанието за ми-налото на града (Фотос 1).

Резултатите от археологическото проучване нанекропола на античния и средновековен град Ме-самбрия/Месемврия в последните години са пред-ставени в подредената в залите на Националнияархеологически музей изложба „Сенки от отвъд-ното. Древният некропол на Несебър”, откритана 14 октомври 2010 г. - съвместна инициатива наНАИМ – БАН и музея „Старинен Несебър”. В неяса включени 149 експоната, датиращи от средатана V в. пр. Хр. до ХІV в. Най-многобройни са нед-вижимите културни ценности от времето на гръц-ката древност (V – ІІ в. пр. Хр.) – рисувани кера-

Фотос 1. Некрополът на Месамврия / Месембрия – в процес на проучване



мични съдове, керамични статуетки и релефи,бронзови и сребърни накити. Изящните фигуркиот теракота представляват характерна за елинскиясвят форма на художествена изява, чиито произ-ведения неизменно са съпътствали и ежедневие-то, и погребалните церемонии във всеки античенгръцки град. Погребалните комплекси от месам-брийския некропол съдържат впечатляващо коли-чество керамични статуетки и релефи, много откоито предлагат нови за българските колекциииконографски типове и сюжети. Като традицион-ни за некропола се налагат еднолицевите релефис женски образи (т.нар. „женски протомета”), най-често тълкувани като божества, които са били съз-давани в продължение на две столетия (Фотос 2).Тяхната иконография не се е променяла същес-твено през вековете и обикновено представя жен-ски бюст със сложна прическа или воал, присви-ти пред гърдите в символичен жест ръце и наки-ти върху косата, на ушите и върху шията.

Фотос 2. Керамичен релеф (теракота) – женско про-томе (втора половина на V вл прл Хр.)

Наред с прочутите каменни релефи, некропо-лът на Месамбрия от елинистическата епоха епрочут с наличието на прекрасни и многобройнинакити от злато в множество гробни находки. Ня-кои от тях са станали емблематични за културатана полиса и са били обект на задълбочени научниизследвания (Фотос 3). Богатството на елинисти-

ческия некропол беше потвърдено още веднъж отвеликолепните златни накити с общо тегло над200 гр. в открита случайно през 2009 г. гробнанаходка; те свидетелстват за високия социаленстатус на своята притежателка, погребана веро-ятно след средата на ІІІ век пр. Хр. Накитите, на-мерени в този изключително богат гроб, са изра-ботени с характерните за ювелирното изкуство наантичността техники – филигран, гранулация ицветен емайл. Знатната месамбрийка е носилаоколо врата си златна лентовидна огърлица с ви-сулки от типа „върхове на копия”, а на крака си –златна верижка с централен „Хераклов възел” иинкрустиран ромбовиден камък. Пищен накит заглава е допълвал бижутата. От него до нас са дос-тигнали различни елементи: елипсовидна плас-тина с инкрустиран гранат; две кръгли пластин-ки, украсени с филигранни нишки и цветен емайл;четири правоъгълни пластинки, също с филигран-на украса и емайл със син и зелен цвят. Изящности стил притежават и откритите в находката двамасивни златни пръстена с вградени геми, една-та от които представя Атина Алкидемос („Защит-ница на народа”), права и в пълно бойно снаря-жение, а втората – богинята Афродита, седнала игола до кръста.

Фотос 3. Находки от гробен комплекс – унгвента-рии (съд за благовония) и златни накити (елинис-тическа епоха, ІІІ – ІІ в. пр. Хр.)

Сред акцентите в изложбата е новооткритатабронзова хидрия (съд за съхраняване на течнос-ти) с фигурална апликация от края на ІV в. пр.Хр. Много от експонатите в изложбата носят бе-лезите на първокласни древногръцки художестве-ни ателиета (лекит с релефна украса от началотона ІV в. пр. Хр. от Атина, теракота с изображение



ЯМИТЕ В СЕДЛАРЕ

Катя Меламед,НАИМ – БАН

Село Седларе е разположено на около 3-4 кмзападно от Момчилград, Кърджалийски окръг. Ра-йонът се намира в Източните Родопи, в долинатана река Арда.

Върху широка незаливна тераса, плавно нак-лонена към левия - западен бряг на река Върбица(старо име Сютлийка), приток на Арда, са откри-ти и проучени паметници от различни епохи. Наюг терасата прекъсва със завой на реката и тамсе издига праисторическа могила, датирана къмепохите на неолита и енеолита. За нея е любо-питно да отбележим, че е използвана предимнокато работилница, а не като постоянно обитали-ще. В района липсва кремък, но присъстват обил-но яспис, халцедон, ахат и други суровини, коитотрадиционно са използвани вместо кремък за из-работка на сечива и оръжия за местни нужди, как-то и за търговия. Върху могилата е разкрито ка-

менно укрепление и малка християнска църква,общо датирани към Х-ХІІ век. На юг от могила-та, върху терасата е легнал голям християнскинекропол от ХІ – началото на ХІІІ век. Под негоновите проучвания разкриха следи от Бронзоватаи Желязната епохи, както и селище от късната ан-тичност (ІV-VІ в.). Във втората половина на VІвек на терасата се заселват и славяни, от коитоостават характерни гърнета, сравнително многорядко откривани в България.

Общо този район следва да се мисли като път:от вътрешността на Полуострова – през проходаМаказа – към Гърция и Егейското крайбрежие.Очевидно е един от активните древни пътища,

Фотос 1. Седларе – общ изглед

на богинята Тетида и Хипокамп от средата на Vв. пр. Хр. от ателие на остров Мелос и др.) и съ-перничат на сродни паметници от световните му-зеи Лувъра, Метрополитън и Ермитажа.

Изложбата „Сенки от отвъдното. Древниятнекропол на Несебър” е подредена в 10 витрини

в централната зала на Националния археологи-чески музей и ще остане открита до края на м.март 2011 г. Куратори на изложбата са доц. д-рАнелия Божкова, Петя Кияшкина, Тодор Марва-ков и Десислава Василева.



често обхождан и в двете посоки. По него са ос-танали следи от всички споменати епохи катовносна гръцка керамика, изгубени монети от Ма-ронея, изтърван товар от архаични рисувани съ-дове. Този път е добре известен и в модернитевремена. До началото на ХХ в. по него са слиза-ли камилите, натоварени с афион – маково семе,традиционна култура за района от епохата предитютюнът да стигне дотук. Днес е предвидено стро-ителство на модерен път, свързващ България иГърция пак през прохода Маказа. Този проект пре-дизвика и възобновяване на проучванията по тра-сето на пътя, иначе започнали още през 80-те го-дини на ХХ век. През 2010 г. археологическатаработа приключи и теренът беше освободен запланираното строителство.

В южната периферия на средновековния нек-ропол, както и на запад от него – към скалистиябезлюден хълм, се откриха ями – вече над 50 наброй. Ще започна с датата им – ХІ – и по-скоро,ХІІ век. Това ги прави твърде необичайни и гипоставя извън общата културна характеристикана епохата, безспорно подчинена на християнска-та идеология и практика. Разположението им врамките на некропола предполага обслужванетоим от същото население. Очевидно имаме при-мер за поне два едновременни модела на човеш-ко поведение в рамките на една общност – спо-ред официалните правила и според исконнатапредхристиянска практика.

Фотос 2. Разположение на ямите

Макар и разнообразни на пръв поглед, всичкиями съдържат елементи, които неизменно се пов-тарят във всяка една от тях. Ще изброя еднаквитеелементи:

КАМЪК – различни по форма, големина иброй необработвани камъни се откриват във всич-ки ями. Те са разположени на различни места –върху дъното на ямата, под насипа, по средата, наповърхността на тогавашния терен. Обикновенонакрая запълват устието на ямата. Не изглеждатподредени, по-скоро са хвърляни в различни мо-менти от обреда. Много от камъните са горели,някои от тях - с почерняла от огън сърцевина. Ня-ма обаче съмнение, че в ямите не е пален огън.Камъните са носени отдругаде – от домашнотоогнище или от специално запален другаде огън.Тъкмо камъкът представлява най-устойчивиятелемент от обреда – и от устройството на ямите.

ВЪГЛЕНИ – множество едри въглени сапримесени с пръстта, запълвала ямите. На местасе откриват следите от цели обгорели клони. Как-то камъните, въглените също са донасяни специ-ално, за да се хвърлят в ямата. Достатъчен бройями позволяват да се възстанови практиката: из-копава се яма, най-често с правилна кръгла фор-ма, с диаметър около 1 м и дълбочина също дометър. На дъното се хвърля шепа въглени и ня-колко камъка, насипва се пръст, хвърлят се ощевъглени и още камъни, докато изкопът се напъл-ни. Отгоре се натрупват още камъни, възможно епоне някои от ямите да са били видими на повър-хността.

КЕРАМИКА – в насипа, както и между ка-мъните на повърхността се откриват керамичнифрагменти. Те обичайно са дребно начупени и отразлични епохи. Най-късните фрагменти са тък-мо от ХІІ в., което е и сигурен показател за дати-ране. Керамичните фрагменти засега създаватнай-голяма трудност при интерпретацията. Тазитрудност произтича от разнообразието на дататаим и вида на фрагментите. Досега определено неса открити достатъчно части от един съд, коетода позволи реставрацията му. Това означава, че вобреда не са участвали цели съдове, макар и да етрябвало да ги чупят на място – обредът не е изис-квал да се носи цял съд - с жертвена храна напри-мер. Нито пък, че докато са изпълнявали обреда,участниците в него са споделяли обща трапеза сготвена храна. Много е възможно керамичнитефрагменти да са случайно попаднали в ямата –заедно с изкопаната и после върната обратнопръст. Вече споменах, че терасата е много актив-но обитавана през дълъг период от време до ХІІІв. и цялата е осеяна с керамични фрагменти дории днес. Липсата на цели форми и разнообразиетоот дати изключва (почти – за да бъдем съвсемправдиви към миналото, което така и не познава-ме в най-съкровените му мигове) участието на гот-



Фотоси 3 и 4. Устройство на ямите. В яма 2 е положен и каменен капак от делва – зърнено хранилище.

вена храна или напитка в обреда, оставил следсебе си тези ями.

Все пак жертвена храна е имало. Повечето отямите съдържат ЖИВОТИНСКИ КОСТИ. Те саизследвани от д-р Лазар Нинов, НАИМ – БАН.

Представени са обичайните видове домашни жи-вотни – овце, говеда, прасета. Оставяни са отдел-ни късове. Сега не знаем дали са били сурови, нокостите не носят следи от опушване. Д-р Ниновги определя като кухненски останки. Във всеки



случай животинските късове означават споделе-на трапеза – между жителите на този и отвъдниясвят. Следва да си представим, че останалата частот животното е предназначена за живите – чле-нове на семейството/на общността (?) За глав-ния извършител на обреда?

И накрая – ЖЕЛЯЗО. Между камъните наповърхността, наред с керамичните фрагменти икости, обичайно се открива и къс желязо. Пред-ставлява най-често безформен къс – горял, еро-зирал, излязъл от употреба. В други случаи имажелезен нож, гвоздей или друг предмет от кон-струкцията на къщата. Наличието на желязо изоб-що, както и по-запазените форми, сигурно допъл-ват аргументите за датиране на ямите в среднове-ковието.

Следва да си отбележим много важното обсто-ятелство, че желязото присъства в целия обредне като форма, а като елемент. Многобройни ет-ноложки изследвания върху вярванията и прак-тиките на родопското население (а и не само нанего) определят елемента желязо като един от най-могъщите апотропеи – елемент, предпазващ отзло. Очевидно в тази си роля железният къс сеявява и в нашите ями. За разлика от керамичнитефрагменти, които засега имат колеблива интер-претация, желязото безспорно участва в обреда.И трябва да признаем, силно го усложнява. Как-вато и причина да е предизвикала копаенето надупка в земята и после затрупването й с камъни ивъглени, тя е включвала и предпазването, отблъс-кването на злото, защита на живите от зло. Же-лезният къс най-вероятно бележи края на обреда,съсредоточен върху дупка в земята и обгорял ка-мък от огнище, напалено другаде, нещо като крайна заклинанието. Можем да го изразим с думите“да бъде”, “да спи зло под камък” и ако случайносе надигне и провре нагоре, желязото да го от-блъсне обратно.

Извън тези общи характеристики остават двеями, при това различни и една от друга.

Едната е с почти правилна кръгла форма, с ди-аметър 1,15 м и дълбочина 0,90 м. Стените й саобложени с дебели пръти – подредени плътноедин до друг като плет или от тях предварителное бил оплетен кошер, който е спуснат готов в яма-та. Върху прътите е наплескана дебела глиненаобмазка. В средата на ямата са издигнати три иличетири четвъртити дървени колове с цел да под-държат нещо. След това в ямата е запален многосилен огън, който е горял дълго. От него глине-ната обмазка е отухлена и нападала безразборнона парчета. Изгоряло е и всичко, поставено върхуколовете. В насипа в една от дупките, оставениот коловете, се откри сивкаво-бяла прахообразнасубстанция, много вероятно от изгорели кости. Взатихващия вече огън някой е хвърлил цяла гли-нена купа. Накрая ямата е покрита с няколко го-

леми необработени камъка.Другата необичайна яма не издава такъв дра-

матизъм, но сама по себе си предлага още еднавъзможност за интерпретация – култ към дедите,към миналото, което безспорно е било видимо поцялата тераса. Тя също има почти правилна кръг-ла форма с диаметър 1,20 м и дълбочина само 0,15м. От запад стърчи вертикално забита каменнаплоча. По средата на ямата е паднала друга по-добна плоча, а до нея има остатъци от овъгленодърво. В насипа се откриват още камъни, ронли-ви и силно обгорели, едри въглени и недогореликлони. На дъното има добре запазено желязнооръжие – дълъг, извит боен нож, добре запазен,макар и корозирал. На пръв поглед цялата струк-тура напомня символичен гроб – покрит, облицо-ван с плочи и с надгробие в западния край, къде-то би следвало да се положи главата според хрис-тиянската практика. Г-н Никола Даскалов, специ-алист по оръжията, определи бойния нож като “ха-рактерен за скитските култури след VІІ век.” Съ-държанието на етнонима скити след VІІ век об-хваща и славяните, много често описвани под име-то скити в съвременните им хроники.

Ямите в Седларе сигурно отразяват неизвес-тен нам, но безспорно практикуван обред, катоимаме пред вид значителния им брой. Датиране-то им в ХІ-ХІІ в. също не буди съмнение, макарда предизвиква почуда пред вид вписването им вутвърден отдавна общ християнски контекст. Без-спорен е и култовият им характер. Не можем даги определим като хранилища, защото несъмне-но са в рамките на некропол и наблизо със сигур-ност не се намира съвременното им селище. Щеотмина възможността за боклучни ями – отновопред вид разположението им, а и достатъчно е даси зададем въпроса каква смет се е събирала презХІІ в. за да са необходими толкова ями.

Ще отмина и общоизвестните интерпретациина ямата – дупката в земята - като един от въз-можните пътища към Отвъдния свят (наред с пе-щерата). Да си припомним героите, които принужда живи слизат през дупка в земята в Отвъд-ния свят: в търсене на изгубена любов - Орфей,Сослан, слънчевият герой от епоса на нартите,наследници на аланите или за изпитание - Оди-сей, Тезей, да не говорим за Херакъл, който доридовежда за малко самия Цербер в света на живи-те.

Другата универсална възможност е скриванена тайна, поверяване на страшна тайна на саматаземя, с вярата да не се разчуе между хората (кое-то всъщност се оказва невъзможно, рано или къс-но всички научават скритото). Познатият примере с цар Траян, който имал кози (магарешки) уши.

Ще се съсредоточим върху камъка, който оче-видно обединява археологическата картина наямите в Седларе. Група български народни пес-



ни от различни райони на страната изразяват пре-поръката, когато жената няма деца да носи бялкамък под гърдите си, който след 9 месеца ще ста-не момче. Ако майката не спазва някои изисква-ния след чудесното раждане, момчето отново сепревръща в камък. Ето два примерни текста:„... Марийка мама послуша, // отиде долу на Тунджа,на Тунджа и на Марица, // па си взе бело камъче,че си го хубаво окъпа, // в топли го нанки загъна,в злата го люлба гудила, // па го Марийка люляла,люляла и му запяла, // триста му песни изпяла,ни веднъж не го отгъна.// Щом го Марийка отгъна,да видиш чудо голямо, // камъче дете станало.”

(песен, позната в Тревненско,Новопазарско, Търновско)

„..чудни съни сънувах // да стана рано зарана,та бели менци да зема, // на Дунав д’ида за вода,да вгада Дунав до пояс, // да зема камик мермерен,у кърпа да го увия, // па да го гуда у пазва,от лева страна до сърце - // като ми сърце бре диша,камико да се отопли, // кога му време бре дойде,мъжка рожба да стане.”

(песен, позната в Софийско)

Камък се погребва и за да не умре живият близ-нак или едномесечник: “смеруват го” с черен ко-нец и претеглят теглото му. Черният конец и единкамък, на който е написано теглото, отнасят нагроба и го заравят с думите: “На ти твоя брат”.

Можем да добавим още един сходен мотив, из-вестен от друга етнокултурна общност. Той пот-върждава универсалността на тази идея. Приме-рът е от цикъла за Сослан, един от най-главнитегерои сред нартите в Осетинския епос. Името муСослан означава “от утробата на камъка роден” ивероятно има тюркски произход. Чудесното мураждане е от речен камък, върху който се отпус-нал веднъж отмалял от желание овчар.

Като че ли най-силно се налага връзката меж-ду камък и огън, тъй като много от камъните вямите са горели силно. Огънят също е универса-лен елемент. Най-често се свързва с култа къмСлънцето. Наред с всички останали, славяните съ-що добре познават практики с огън. Те се запаз-ват до късното Средновековие у нас и оставят сле-ди в много от християнските некрополи. Среща-ме ги и описани в различни богословски съчине-ния, които изобличават двуверците. В “СловоХристолюбца” от Св. Григорий Нови, известноот руски препис от ХV в., се порицават тези, кои-то “слагат трапеза за рожаниците, с питки се мо-лят на вилите..., които се молят с огън на вилите,на Мокош...”

На този етап на проучване датата и сравнител-ният анализ на ямите от Седларе, както и контек-ста, в който са вписани, подсказват доста убеди-телно славянска културна традиция.

Списание на Българската академия на нау-ките (Journal of the Bulgarian Academy of Sciences)е наследник на „Периодическо списание“ (1870) наБългарското книжовно дружество, преименувано вБългарска академия на науките през 1911 г. То следвамисията и традициите на своя предшественик - да ин-формира българското общество и читателите в чуж-бина за живота на Академията, за дейността на ней-ните научни звена и на българските учени. „Списаниена БАН“ се отпечатва в 6 книжки годишно.

За „Списание на БАН” можете да се абонирате: Лично в Издателството на БАН: 1113 София,

ул. „Г. Бончев”, бл. 6, ет. 2, стая 203, тел. 870-41-55, отдел „Маркетинг”

В пощенските станции на „Български пощи“ ЕАД в София и страната - кат. № 1696

Чрез разпространителските фирми „Близнаци“ ЕАД и „Доби прес“

Годишен абонамент: 48 лв.


Трибуна на младите

Рубриката “Трибуна на младите” сеосъществява с финансовата под-крепа на фондация “Еврика”

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВРЕМЕТО СПОРЕДБИТНИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ И ХИПИ КУЛТУРАТА

(1947 – 1972)

Елизавета Пламенова Боева,докторант в НБУ

Идеята за времето като фундаментална харак-теристика на човешкото съществуване присъствакакто в битническата философия, така и в хипикултурата. Но времето за Керуак, Гинзбърг, Кор-со, Бъроуз и компания в активните им творческигодини (бийт-вълната) не е равнозначно на поня-тието за време според разбиранията на младежи-те от Хай-Ашбъри.

Ако направим кратка ретроспекция на идеятаза времето в културно-исторически план, несъм-нено се налага изводът, че битническата предста-ва за времето като философски проблем се родеесъс схващанията от епохите на Ренесанса и Баро-ка.

Идеята за времето в исторически планСпоред древните елини събитията са обрече-

ни на вечно възвръщане и следователно трябвада подразбираме не историчност на времето, а ас-трономия на времето: повтарят се природнитецикли, движението на небесните сфери е кръгов-рат. Историята, осмислена от Античността, губиосновен компонент на историчността – идеята забъдещето. Веществата, душите, събитията се вър-тят в кръг, от който няма изход. Човешката исто-рия и индивидуалната биография повтарят кръ-говото движение на Космоса, а идеята за времетосе осмисля единствено на фона на вечността.

Средновековието поднася нова концепция: чо-векът не е страничен набюдател на космическитесъбития, а активен участник във времевия поток.Проблемът за времето се персонализира. Пред-ставите за Космос и вечност са поместени вече вчовешката история. Средновековната идея завремето придобива векторен характер: съществу-ва едно изначално събитие, наречено сътворениеи един есхатологичен предел, наименуванСтрашния съд. Движението от тук насетне е са-мо в една посока и няма връщане назад: един пе-тъчен ден Адам и Ева са прокудени завинаги отРая. От тогава два херувима с огнени мечове па-зят зорко Едемските порти и направлението за хо-рата остава едно – през изкупление към свърше-ка на времето. Средновековието фиксира две сак-

рални точки и животът потича (от тук и сравне-нието на времето с река) линеарно.

Ренесансът предлага теоретически размишле-ния върху проблема за времето без система. Веч-ност, минало, бъдеще – подобни понятия изгуб-ват установените си дефиниции. Възрожденски-ят човек живее в настоящето, което плътно сливав едно античното минало, мечтите за бъдещето ипринадлежността към вечността. Ренесансът де-сакрализира времето, изравнява небесно и земно.

Ако Възраждането ситуира човека като цен-тър на мирозданието, то Новоевропейската кул-тура го възприема не само като участник, но пре-димно като автор на собствения си житейски път.Новото време изважда темата от абстрактните йинтерпретации и полага научни основи за нейно-то изучаване: появяват се възгледите на Нютон(субстанционален) и Лайбниц (релационен), Хюми Кант акцентират върху проблема за обeктивнос-тта на понятието време, налага се осмислянетона корелацията пространство – време – движе-ние – материя.

Краят на XIX и началото на XX век се харак-теризират с обострените си настроения за катас-трофичност, мимолетност, безвъзвратност. Вре-мето се разбира като бързо течащо и безнадеж-дно изгубено, новите хоризонти се тълкуват катоилюзорни. Именно поради това навярно в исто-рията на западно-европейската култура това е епо-хата, която толкова много и с такова напрежениеразмишлява върху темата време. Разочарование-то от възможностите на метафизическия разум,разфокусираността на битието, социалните тру-сове – всичко води мислители от ранга на Бер-гсон, Хусерл, Шпенглер, Хайдегер, Ръсел и Мак-Тагарт към заключението, че европейската кул-тура е изчерпана. Ръчният часовник (мощно нав-лязъл във всекидневна употреба от началото навека) превръща времето в аналог на числото. Вре-мето започва да се отмерва с изключителна пре-



цизност, то е натоварено с меланхолия, обреме-нено със спомени. Сегашният момент е само по-вод за припомняне на миналото. Например 6-тетома на Марсел Пруст от цикъла „По следите наизгубеното време” (1913-1927) са подчинени из-цяло на идеята за възкресяването на миналото,намирането на времето.

Идеята за времето според битническатафилософия

Американските автори, развихрили творчес-кото си въображение след Втората световна вой-на, така наречените бийт-писатели, най-силно седоближават до Ренесансовия модел на философ-ско възприемане на проблема за времето, що секасае до начина, по който третират света околосебе си.

Например, в живописта Западноевропейско-то възраждане изобретява похват, непознат насредновековното изкуство: централната перспек-тива, която е едно от най-мощните средства за кон-центрация на впечатлението. С нея са свързаникакто единството на мащаба (чуждо на готиката,например), така и съзвучието на пропорциите изавоюването на дълбочината на мащаба. Майсто-рите на зрелия Ренсанс се стремят към логичес-ки и тектонически синтез на изображението, койтоизисква в картината да е въплътено само едно съ-битие, протичащо в едно пространство. „Тайна-та вечеря” на Леонардо е класически образец засимултанна концентрация, обединяваща единствона мястото и единство на действието. По сходенначин отделната личност или ситуация в епохатана бийт-културата фокусира единствено върху се-бе си вниманието и всички странични участнициили събития се осмислят главно през тази приз-ма. Например, Нийл Касиди или Алън Гинзбъргса своеобразни центрове и всеки друг персонажили случка имат значение само дотолкова, докол-кото влизат в техния кръгозор. Думите и делатана другите са или повод, или следствие на думи-те и делата на Касиди или Гинзбърг (както инди-видуалните жестове на сътрапезниците в Тайна-та вчеря на Леонардо са продиктувани от думитена Христос „Един от вас ще Ме предаде”). Бийт-поколението мисли за света като цялост, която имаедин център. Минало и бъдеще, епохи и поколе-ния, фикция и реалност – всичко това съществу-ва - при това в един миг, едновременно; и центърна тези светове, времеви слоеве и персонажи еконкретната личност – например Керуак или Гин-збърг, или Касиди.

Според разбиранията на Керуак или Касидивсеки човек (реален или фикционарен), всяко съ-битие (реално или фикционарно) може да се ока-

жат благоприятен повод за саморефлексия (Керу-ак) или забавление (Касиди). Защото хората (ре-ални или фикционарни), както и събитията (ре-ални или фикционарни) съществуват само дотол-кова, доколкото бъдат допуснати да съществуват.Оттук и големият интерес на бийтниците към Дру-гия:

...а аз исках само да се измъкна в нощта, даизчезна нанякъде и да открия какво правят всич-ки хора из цялата страна1...” Или: „...единстве-ното ми желание винаги е било да се запозная свсички, да говоря с всички2...”

Ала Другият не е интересен сам по себе си,той е само повод, отправна точка. Желанието дасе запознае с всички, да говори с всички, да от-крие какво правят всички у Керуак е просто поза.Поза, каквато ще заеме и спасителят на Селин-джър в прочутия откъс за голямата ръжена ниваи хилядите деца, достигащи до края на пропас-тта. Ала и хилядите деца на Селинджър, и всич-ки хора на Керуак са абстракции, съществуващиоколо концентричните вселени, наименованиХолдън Колфийлд или Сал Парадайз. Реален ин-терес към Другия не съществува, Другият е зас-тинала картина, която се е появила единствено сцел да обслужи някаква мисъл или действие. Дру-гият (в битническата философия) битува в спря-ло време. Героите на Керуак или Бъроуз се дви-жат линеарно, а останалите - Другите, са пунктир-ни застинали точки по пътя им. Нещо като карти-ни, които те оглеждат като на изложба.

По сходен начин се конструират и сюжетнитекартини от времето на зрелия Ренесанс. За худож-ниците от Възраждането движението е не нещодруго, а смяна на неподвижни положения. Върхутехните картини са изобразени не толкова сами-те движения, колкото извлечени от потока на вре-мето кадри, прекъсвания между движенията. Не-съмнено е сходството между концепцията на Ле-онардо и размишленията на философите от Рене-санса. Така например, Николай Кузански опреде-ля покоя като граничен случай на движението, адвижението представя като редуване на непод-вижните положения. Човекът на Ренесанса мис-ли движението като преход от едно неподвижносъстояние в друго.

В картините от епохата на зрелия Ренесанс ця-лата емоция на творбата е концентрирана върхуедно събитие, а в бароковите творби напримерчесто се изобразява едновременността на някол-ко различни събития и преживявания. Да речемТайната вечеря (1594) на Тинторето: вместо дъл-гата маса, паралелна на плоскостта на картината,както е при Леонардо, тук масата е поставена подъгъл и някои от апостолите са скрити в сянка и не

1 Керуак, Джек. По пътя. София, изд. „Народна култура“, 1983, с. 71.2 Керуак, Джек. По пътя. София, изд. „Народна култура“, 1983, с. 92.



се виждат добре. Особено внимание привлича фи-гурата на Юда, който, поразен от думите на Хрис-тос, прекатурва стола си и в желанието да прик-рие явното си неудобство, посяга към бутилкатас вино. Тоест: ако продължим паралела междубитническата идея за времето и ренесансоватаконцепция по темата, ще стигнем до извода, чепоколението на Керуак и Гинзбърг гледа на светакато на възрожденска картина, а самите те се си-туират в барокова творба.

Изкуството на барока поставя за пръв пътпроблема за темпото на движението, скоростта навремето. Например в живописта може да се гово-ри за динамика на налагането на боята или ско-ростта на линейния ритъм; чувството за темпо,ритмиката на събитието могат да бъдат внушеничрез характера на композицията, чрез контрасти-те на светлина и сянка, чрез изобилието от ракур-си. По сходен, бароков начин бийтниците въз-приемат личното си време: субективната им ре-алност се задвижва в особен ритъм, битието при-добива ту онези времеви параметри, които сами-ят индивид заложи, ту формите, които случайнос-тта ще поднесе, но статика (каквато съществувавъв външния свят) липсва. Например героят наНийл Касиди, описан като Дийн Морирарти в „Попътя”, се стреми сякаш да се слее с времето, данаправи така, че то да няма възможност да му от-неме нито една жизнена секунда. Във философи-ята на Дийн времето е равнозначно на понятиетоживот – то трябва да бъде разгадано, обуздано,овладяно.

Като цяло битническата идея за времето е пов-лияна от три съществени фактора: войната, пътяи джаза (а понятието за време при хипи култура-та е изградено главно върху трансформиранатареалност на синтетичните вещества). Войната,защото Керуак, Гинзбърг, Буковски и компания сачаст от следвоенното Beat generation (Уморено/победено поколение), трансформирано от Керуакпо подобие на известното Lost generation (Изгу-бено поколение). След трусовете на Втората све-товна войната, в която по различни начини са във-лечени и битниците, те предпочитат да приематбохемска поза и хедонистична нагласа (изразенине в отстраняването им от социалния живот, а воткрита неприязън към общовалидните норми иустановените порядки). Пътят, защото филосо-фията на онзи, който е в непрестанно движение,в непокой, в стремеж към преброждане (както въвфизически, така и в духовен план) на нови прос-транства, е несъмнето различна от представитеза битие и време на редовия човек, чийто житей-ски график е предопределен от семейни и слу-жебни задължения. Джазът (и по-точно би-бо-

път) е музиката, която опиянява поколението набитниците. Синкопичността на би-бопа, неочак-ваните му обрати, ненадейните импровизаторскихрумки пленяват въображението им и те се стре-мят да пресъздадат нерва, неравноделността и всобствения си живот. Характерен пример за джа-зирано, непредсказуемо битие е това на Нийл Ка-сиди, описано с неприкрито възхищение от при-ятеля му Керуак.

В периода на зараждащата се творческа мощ(първата половина на 50-те години на XX век)бийт-писатели от ранга на Фърлингети, Корсо, Ла-матина, Маклюър или Уолън жонглират с идеятаза времето. Ренесансова стихийност се прокрад-ва в и редовете на Алън Гинзбърг:

„...Но мога ли да се съмнявам в друго, освенв бляскавите си очи имога ли да изгубя друго освен живота,който е видение днес следобед.Стомахът ми е лек, отпускам се и новиизречения отскачат отсцената, за да опишат спонтанни форми наВремето – дървета, старидами, спящи кучета, войници, самолети,бродещи във въздуха, негрис обедни тревожни книги, ябълки исаднвичи, пладне, сладолед,Безвремие...”3

До голяма степен философията на понятиетоВреме у битниците е заимствана от прозата наХерман Хесе. Макар с досада да отричат влияни-ето на немския писател, мислите на Хесе звучатпо един или друг начин в редовете и на Керуак, ина Гинзбърг, и на Тимоти Лиъри. Първите редовеот Записки на Хари Халер (1929) биха могли дабъдат припознати и в „По пътя”, и в „Бродягитена Дхарма”, и във „Вой”:

„Денят бе отминал, както минават всичкидни; аз го убих, погубих го кротко с моя прими-тивен и боязлив стил в изкуството да се живее...”

И Хесе, и писателите от бийт-вълната, са сил-но заинтригувани от овладяване на сегашния мо-мент. Особено внимание на понятието Сега об-ръща и немският философ Ханс Рейхенбах. Пос-ледните години от своя живот (периодът 1947-1951) приелият американско гражданство ученпосвещава изцяло на концeпциите си относноидеята за времето. До голяма степен теориите нанемския философ не са нови, а доразвиват някоимисли по темата на Анри Поанкаре. От своя стра-на, върху плещите на Рейнбах стъпва американе-цът Адолф Грюнбаум. Професор в университетана Питсбърг, член на Американската академия поизкуствата и президент на Международната асо-циация по философия на науката, Грюнбаум има

3 Из Сияние от вратата на просветлените. В:Сборник Съвременни американски поети. Пир след тайната вечеря. София,изд. „Народна култура“, 1989, с. 46.



изключително мощен глас в научните среди след1951 г. (когато стартира кариерата си като випус-кник на „Йейл”). Много от статиите на философаизлизат извън рамките на академичните стени идобиват популярност сред нюйоркските интелек-туалци (както Керуак нарича приятелите си отИзточния бряг). В книгата си „Философски проб-леми на пространството и времето” (1964)Грюнбаум разсъждава върху понятия като Пре-ходност, Ставане, Сега.

Според заразната философия на Нийл Каси-ди времето трябва да бъде изживяно до край, безпропуски, без загуби, сега. Дори сънят (освен аконе е свързан със сънувания) може да бъде разче-тен като неправилно отношение към времето. По-добно е и виждането на Никос Казандзакис, кой-то през 1965 г. отбелязва в „Рапорт пред Ел Гре-ко”: „За мен най-висшето благо е времето. Ко-гато гледам как хората се разхождат или зяпат,или пилеят времето си в празни приказки, иде мида застана на някой кръстопът и да протегнаръка като просяк: „Дайте милостиня, христия-ни – щях да моля – подарете ми малко от време-то, което губите, час, два, каквото благоволи-те...”4

За Керуак, Бъроуз, Гинзбърг, Корсо, а по-къс-но и за Киси и Буковски, Нийл Касиди е олице-творение на онзи идеал, към който всички те поедин или друг начин вървят: свободната воля дауправляваш живота си, силата да устояваш меч-тите си. При Касиди всички тези понятия не саумозрителни (както е при Гинзбърг или Корсо),нито рефлексивни (както е при Керуак и Буков-ски), нито пък предимно свързани с дрогата (как-то е при Киси и Лиъри). Касиди сякаш иска да епълновластен господар на всяка секунда от свояживот. Чрез непрестанни кроежи и планове тойовладява бъдещето, чрез безкомпромистно еже-минутно разграфяване на дните и нощите той об-хваща настоящето, чрез преосмисляне на всекидетайл от изтеклия момент той усвоява минало-то.

Идеята за времето според хипи културатаСпоред американските хипита времето на 60-

те години на ХХ век е репресивно: социумът, кул-турата, моралът, законите потискат свободнотоиндивидуално мислене. Времето е синоним надиктат, който трябва да бъде отхвърлен – или чрезизмисляне на друга действителност, или чрез иг-нориране.

Индикативен в това отношение е онзи моментот филма „Волният ездач”, когато героят на Пи-тър Фонда поглежда ръчния си кръгъл часовник.Тече шеста минута филмово време, часовникът вкадър показва дванайсет без десет. С решителнидвижения Фонда/Капитан Америка сваля часов-

ника и го захвърля върху прашния мексиканскипът. Сетне запалва мотора и приключението, на-речено Американска мечта, започва. Показателене фактът, че този символичен жест е ситуиран всамото начало на филма - веднага след него тръг-ват началните надписи и зазвучава песента Bornto Be Wild. Следователно това е своеобразен ка-мертон, в чийто ключ трябва да бъде гледан фил-мът на Денис Хопър: общоприетото понятие завреме (норми, порядки, разбирания) е захвърле-но в прахта; оттук насетне започва нова реалност,конструирана единствено от личната философияна героите.

Времето трябва да бъде заличено, игнорира-но, победено. В противен случай – според фило-софията на 60-те години – то, подобно древног-ръцкия Кронос, ще погълне децата си. Времетоза хипитата от Хай-Ашбери се отъждествява съсстраховития баща на Зевс, който всява страх и но-си гибел.

Как да бъде надхитрен Кронос?През 1959 г. Кърт Вонегът създава в романа

си „Сирените на Титан” планетата Тралфамадор.Сетне доразвива фантастичната реалност в кни-гите „Бог да Ви поживи, мистър Розуотър”(1965) и „Кланица-5" (1969). Тралфамадор е на-селена от еднооки същества - роботи, които мо-гат свободно да пътуват напред и назад във вре-мето. Подобно на Джонатан Суифт, остро крити-куващ английския политическия елит от начало-то на XVIII век в „Пътешествията на Гъливер”(1721-1726), Вонегът насочва сатиричното си пе-ро срещу технократското и индустриализираноамериканско общество от средата на XX век. Днескнигите за приключенията на корабния лекар Гъ-ливер се четат като приказки за деца – никой вечене си спомня, че страната Лилипутия е сатирич-но изображение на Британия при управлениетона Георг I; че зад ожесточените спорове от коястрана да се счупи яйцето стоят препирните меж-ду католици и протестанти; че зад образа на оне-зи петнайсет сантиметрови човечета, които ходятна токчета, се крие политическата партия на то-рите, а лилипутчетата, които предпочитат ниски-те обувки, представляват либералните виги...Историческият контескт се изгубва в пластоветена времето и за днешните читатели остава въл-шебната приключенска история. Но сатирата наВонегът е прекалено близка до реалните събитияи хипи младежта на Америка разчита ясно: „Ме-ханическо пиано” (1952) е открита нападка сре-щу машиностроителния гигант General Electric,„Котешка люлка” (1963) е явна критика срещуатомните експерименти на Труман над Хироши-ма и Нагасаки, „Кланица пет” (1969) е художес-твено отражение на бомбардировката над Дрез-

4 Казандзакис, Никос. - Рапорт пред Ел Греко. София: изд. „Народна култура“, 1984, с. 377.



ден от 1945 г. и т.н. Вонегът предлага на читате-лите си и друга реалност – планетата Тралфама-дор. Социумът, който отчуждава, обрича на са-мота, изкривява нормалните човешки инстинкти,може да бъде надлъган: в романа „Никога вечесамота” авторът описва общество, преодолялосамотата чрез образуване на изкуствени роднин-ски връзки. Времето, което сковава в рамки би-тието, може да бъде надиграно: в книгата на Во-негът „Галапагос” хората претърпяват обратнаеволюция, превръщайки се в нещо като тюлени иизгубвайки всички отличителни белези на циви-лизацията.

През 1966 г. Джим Морисън, фронтменът накултовата група The Doors, създава поетичен пер-форманс, наречен „The Celebration of the Lizard”(Честването на Гущера). Съставена е компила-ция от седем авторски стихотворения, музикалнипасажи и прозаични откъси от известни митове илегенди. Макар че не успява да издаде албум съсзамисления перформанс, Морисън включва еднаот песните (Not to Touch the Earth) в албума набандата „Waiting for the Sun” (1968):

Not to touch the Earth,Not to see the Sun,Nothing left to do, but run, run, run...Според първата биография, посветена на

Джим Морисън, текстът „Not to touch the Earth, /Not to see the Sun” e създаден под влияние на прос-ловутата книга на Джеймс Фрейзър „Златнатаклонка” (1890). Глава LX от труда на шотландския

антрополог, фолклорист и историк на религиитесе нарича „Между небето и земята”, а първа ивтора части от тази глава носят названията „Дане се докосва земята” и „Да не се гледа слънце-то”. Според Фрейзър две основни правила са уп-равлявали живота на божествените царе или жре-ци: забраната да се докосва земята с крак и пове-лята слънцето да няма пряк достъп до лицата илителата им. Тоест – най-обикновени, човешки, ин-стинктивни действия и желания са забранени.Репресивната култура дамгосва избраните. Спо-ред ширещата се сред младежите на Америка фи-лософия от 60-те години на XX век всеки човек еизбран, всеки човек е между небето и земята,всеки човек е жрец или фараон (Морисън е из-брал за себе си да бъде Цар на Гущерите). И сле-дователно всеки човек е осакатен – за трона ситой трябва да плати с цената на лишаване от най-нормални, исконни права. За да стане Инка на Пе-ру, принцът трабва да се лиши от светлина; за дасе издигне в социалната йерархия на своето вре-ме, младежът от Хай-Ашбери трябва да се отка-же от своята свобода.

И хипитата на Америка, призовани от кумираси Морисън (Nothing left to do, but run, run, run...),побягват. През 1959 г. в полето на художествена-та литература притичват и нотингамският тиней-джър на Силитоу („Самотният бегач на дългоразстояние”), и 26-годишния Заек на Ъпдайк(„Заеко, бягай”).

Страховитият Кронос е по петите им.

ПОРЕДЕН ЗЛАТЕН МЕДАЛ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТАОЛИМПИАДА ПО АСТРОНОМИЯ

Никола Каравасилев,студент по астрофизика в

СУ „Св. Кл. Охридски”, ръководител наНационалния отбор на България

Международната олимпиада по астрономия сепровежда традиционно всяка есен вече петнаде-сет години. Първото й издание е през 1996 г. вСпециалната астрофизическа обсерватория(САО) в Русия. Две години по-късно България се



включва в олимпиадата, като тогава нашите уче-ници заемат убедително първото място по броймедали. Първите няколко международни олимпи-ади се провеждат в САО или в Кримската астро-физическа обсерватория (КрАО), но след 2002 г.домакини стават и други страни. В това между-народно състезание участват ученици между 14и 18 години в две възрастови групи: младша (от14 до 16 години) и старша (от 16 до 18 години),които се избират от всяка страна на базата на по-казаните резултати на съответната Националнаолимпиада по астрономия. Всяка страна има пра-во да изпрати трима участници в младшата и два-ма в старшата възраст. От самото си създаванеМеждународната олимпиада по астрономия сепровежда в три тура: теоретичен, практически инаблюдателен, които се провеждат в три отделнидни. На теоретичния тур се дават няколко задачи,които се решават с помощта на астрономическа-та теория. На практическия тур на учениците седават данни от истински астрономически наблю-дения, най-често проведени в обсерваторията - до-макин на текущата олимпиада. От тези наблюда-телни данни учениците трябва да извлекат нуж-ната им информация за да получат търсените взадачата величини. Това те правят чрез някаквисвои измервания, чертежи, графики и т.н. Този турмного се доближава до работата на истинскитеастрономи – провежда се под открито небе, ноако времето не позволява това - на звездна карта.Наблюдателният тур изисква много добро позна-ване на звездното небе и умения за работа с учи-лищни телескопи. Най-голяма тежест във форми-рането на крайната оценка на ученика има теоре-тичният тур, който формира около 60% от макси-малния брой точки, докато останалите два носятпо около 20%. Класирането на участниците сеправи по техния сумарен резултат. На първенци-те се връчват златни, сребърни и бронзови меда-ли, придружени с дипломи първа, втора и третастепен.

XV-та Международна олимпиада по астроно-мия се проведе от 16 до 24 октомври 2010 г. в ук-раинския град Судак. Участваха 21 държави, ка-то общият брой на участниците беше около 90.Имената на учениците от отбора на България бя-ха следните: Калин Кръстев от София, МомчилПетров от Троян, Ивана Янкова от Хасково, Ми-рослав Жеков от Димитровград и Константин Гун-дев от Пловдив. Формално домакин на събитие-то беше Кримската астрофизическа обсерватория,а председател на местния организационен коми-тет - Игор Салников.

На церемонията по откриването на олимпиа-дата - в първия й ден - на 17 октомври, присъс-тваха официални гости от местния Инспекторатпо образование. Поздравителна реч изнесе депу-тат от Украинския парламент, избран от Автоном-

на република Крим. След церемонията беше и Ве-черта на народите, където всеки един отбор пред-стави нещо типично за своята страна.

На следващия ден се проведе теоретичнияттур. Бяха дадени пет задачи, които ученицитетрябваше да решат в рамките на 4 астрономичес-ки часа. Тази година степента им на трудност бе-ше висока, но задачите бяха наистина интересни.Българските ученици решиха по-голяма част оттях. Резултатите на двамата ни участници в стар-шата възрастова група бяха наистина много ви-соки.

Наблюдателният тур се проведе вечерта наследващият ден. Понеже метеорологичните ус-ловия не бяха добри, той бе проведен на звезднакарта. Тук задачите също бяха по-трудни от пре-дишните години. Особено много участниците бя-ха затруднени от задачата, в която трябваше подадена карта на съзвездието Лебед да преценятдали има излишни или липсващи звезди и съот-ветно да ги поставят или зачеркнат.

На 21 октомври се проведе и последният тур впрограмата на олимпиадата – практическият. Как-то обикновено на него бяха дадени две задачи сголям брой подусловия. Решаването им е многотрудоемко и често отнема повече време, отколко-то това, на което състезателите имат право по рег-ламент. Първата практическа задача беше на ба-зата на фотометрични наблюдения на една катак-лизмична двойна система, съставена от бялоджудже и червен гигант и наблюдавана с телес-копи в КрАО. По тези данни учениците трябва-ше да получат някои параметри на двойката звез-ди. Във втората задача се искаше да се получиизменението на часовото число на метеорен по-ток „Персеиди”, като участниците имаха пред се-бе си данни за наблюдаваните от него метеори.

Освен състезателните турове в програмата наолимпиадата бяха включени и няколко екскурзии.На 20 октомври бе направено посещение на Крим-ската астрофизическа обсерватория (КрАО) - до-макин на събитието. Тази обсерватория е една отнай-големите и най-старите в Европа. Тя се на-мира в селцето Научний, разположено на около30 км от Симферопол и към момента в нея рабо-тят около 120 научни сътрудници. В обсервато-рията се извършват астрономически наблюдения,покриващи почти целия електромагнитен спек-тър, достъпен от земната повърхност. Освен с оп-тични телескопи, обсерваторията разполага и сгама телескоп. В град Симеиз, намиращ се на те-риторията на полуострова, е разположен и 22-метров радиотелескоп. Той също е част от наб-людателната техника на КрАО. В оптичния диа-пазон се провеждат наблюдения на всички типо-ве обекти - от малки тела в Слънчевата системадо далечни галактики и квазари. Най-големият йнаблюдателен инструмент е 2,6-метровият огле-



дален телескоп. Освен него в обсерваторията имаи няколко по-малки телескопи, с размери между1,2 и 0,5 м. Най-старият телескоп в КрАО е с ди-аметър на главното огледали 1,22 м. Той е произ-веден от Carl Zeiss Jena през 1915 г. и първона-чално е бил предвиден за Обсерваторията на уни-верситета в Потсдам, но след края на Вторатасветовна война е бил преотстъпен на Русия - каточаст от репарациите от страна на Германия.

Друга интересна екскурзия бе организирана доГенуезката крепост, намираща се в близост доград Судак. Тя е един от символите му. Крепос-тта е била построена през VІ или VІІ век от пра-българите, като историческите свидетелства со-чат, че дълго време се е намирала в пределите наВелика България. Тя се нарича Генуезка, защотое била реконструирана и значително укрепена отгенуезците през ХІІІ век. Била е едно от основни-те им укрепления на Кримски полуостров.

В деня преди награждаването беше организи-рана и екскурзия до село Новий свет, намиращосе на около 6 км от Судак. То е известно с произ-водството си на червено вино и много красиватаприрода около него. Съчетанието между лазурносиньото море и скалите обрасли с хвойна праве-ше пейзажа наистина неземно красив.

В последния ден на олимпиадата се проведецеремонията по закриването и награждаването на

медалистите. За България медали донесоха Кон-стантин Гундев от ОМГ „Акад. Кирил Попов” -Пловдив (златен медал) и Калин Кръстев отНПМГ (бронзов медал). Трябва да се отбележи,че Константин бе класиран на второ място въвсвоята възрастова група. Така беше продълженатрадицията България да получава златен медална това международно съревнование. С другия ръ-ководител на отбора - Алексей Стоев, се почув-ствахме наистина много горди, защото странатани бе една от шестте страни, получили златни ме-дали тази година.

На 25 октомври пристигнахме в София. На ле-тището бяхме изключително топло посрещнатиот представители на МОМН, НПМГ, ОМГ - Плов-див и - разбира се, наши близки и роднини.

Като завършек, бих искал да изкажа благодар-ност на всички, които ни оказаха съдействие. Напърво място това са Министерството на образо-ванието, младежта и науката и фондация „Аме-рика за България”, без чиято финансова помощнашето участие нямаше да е възможно. Бих ис-кал да благодаря най-много на Ева Божурова, ко-ято бе дългогодишен ръководител на Национал-ния отбор по астрономия. Тя е човекът, който мидаде нужната подготовка за да заема и аз този пост.Без нея това нямаше да е факт.


Личности

На 18 май 2010 г. се навършиха 90 години отрождението на видния български физикохимикакадемик Алексей Шелудко (1920-1995).

Алексей Шелудко е роден в семейството на ин-телектуалци филолози. Корените на това семей-ство са в Руската империя. Баща му, Дмитрo ИллiчШелудько (1892-1954), е украинец, роден в с.Ирклеев, Полтавска губерния, в Украйна, завър-шил е в 1915 г. романска филология в Киевскияуниверситет и е владеел 14 езика; още 2 години еспециализирал в Санкт-Петербургския универси-тет. През юли 1918 г. той е емигрирал в Българиявъв връзка с гражданската война в Русия. През1919 г. се жени за Нора Транен. Тя е родена в Сли-вен и е дъщеря на руския евреин д-р Йоаким Тра-нен (1859-1927), преселил се от Русия в Бълга-рия около 1890 г. и работил като военен лекар вняколко български гарнизона. Дъщеря му Нораследва в Швейцария музика и славянска филоло-гия и по последната специалност се дипломира вСофийския университет. Скоро младото семей-ство заминава за Германия, където в университе-та в Хале Димитър Шелудко подготвя дисерта-ция. Ето защо Алексей Шелудко е роден в гр. Ха-ле. От 1922 до 1927 г. баща му продължава фило-логическите си изследвания в Берлин, след коетосемейството се завръща в България. През 1930 г.,обаче, той е поканен за доцент в Кьолнския уни-верситет и семейството отново живее в Германиядо 1933 г., след което окончателно се установявав София. През октомври 1943 г. Алексей Шелуд-ко се жени за своята състудентка Гена Христова,химик, в края на кариерата си старши научен сът-рудник I степен в Института по епидемиология имикробиология. Това ново семейство Шелудкоима две дъщери: Нора Шелудко, сега доцент въвФизическия факултет на Софийския университети Анна, филолог, която за съжаление почина мно-го млада.

Детските си години Алексей прекарва в Гер-мания, след което получава основно образованиев България, а средно образование - в руското учи-лище „Кузмина” в София. През 1938 г. постъпвада следва химия в Софийския университет. Вучебната 1940/41 година той преминава курса пофизикохимия на професор Иван Странски. Въп-реки много високия си успех, през 1942 г. млади-ят Шелудко прекъсва следването си в последната

му година и започва работа в радиотехническа ра-ботилница. Причината: активно се включва в съп-ротивителното движение срещу германския на-ционалсоциализъм. Едва в 1948 г. той успява даполучи разрешение да завърши висшето си обра-зование по химия. През септември 1948 г. той седипломира с пълен успех „много добър” (5.00) –тогава в Софийския университет не е имало оцен-ка „отличен”.

Забележителната научна кариера на този нашголям учен започва през 1949 г., когато той пос-тъпва като асистент в Катедрата по физикохимияна Софийския университет “Св. Климент Охрид-ски”. За отбелязване е, че това начало на научна-та му кариера е доста късно – на 29-годишна въз-раст. Въпреки това закъснение, поради присъщи-те му ентусиазъм, енергичност и талант, той закратко време се изгражда като учен, навлиза дъл-боко в самостоятелна научна тематика и след око-ло 12 години е вече учен с международна извес-тност. Цялата научна кариера на академик Ше-лудко е най-тясно свързана със СУ “Св. Кл.Охридски”. Той е негов възпитаник и е бил неговпреподавател повече от 40 години в Катедрата пофизикохимия. В тази катедра през 20-те и 30-тегодини на ХХ век бяха положени основите на бъл-гарската физикохимична научна школа. Под ръ-ководството на големите учени професорите ИванСтрански и Ростислав Каишев малката тогава гру-па физикохимици бързо достигна най-високо на-учно ниво и международно признание. В тази бла-готворна научна среда започва научната си дей-ност младият асистент Шелудко. След получава-нето на научната степен „кандидат на науките” ихабилитирането си като доцент в 1957 г., Алек-сей Шелудко защитава дисертация за доктор нанауките в Института по физикохимия на Акаде-мията на науките в Москва (1961) и на следваща-та година - вече професор, наследява своя учителакадемик Ростислав Каишев като ръководител наКатедрата по физикохимия в своята Алма Матер.

Наред с работата си в университета, АлексейШелудко активно работи и в Българската акаде-мия на науките. Той участва в изграждането през

* Текстът на статията се базира на доклад, изнесен на Мемориална научна сесия с международно участие „Повърхностнисили в дисперсни системи, посветена на акад. А. Шелудко по случай 90 години от рождението му (22 октомври 2020г., Големия салон на БАН).

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АКАДЕМИКАЛЕКСЕЙ ШЕЛУДКО*

Проф. дхн Димо Платиканов,Химически факултет

на СУ „Св. Кл. Охридски”


Личности

1958 г. на Института по физикохимия при БАН,където основава и ръководи Секцията по физи-кохимия на повърхностите и дисперсните систе-ми. През 1967 г. е избран за член-кореспондент, апрез 1984 г. - за академик на БАН. Освен на БАН,акад. Шелудко е член и на Германската академия“Леополдина”, на редица международни научнидружества и организации и е носител на най-ви-соките български награди и ордени.

Алексей Шелудко прави първите си стъпки внауката, стимулиран и направляван от акад. Рос-тислав Каишев, в областта на електролитното от-деляне на металите, в която област той активноучаства в създаването на нови експерименталниметоди. Няколко години по-късно, в 1953 г., вучебната програма на специалност „Химия” е въ-веден курс по колоидна химия, която дотогава нее преподавана в България. Професор Каишев въз-лага този курс на Алексей Шелудко, въпреки четой е асистент, но вече изявен учен и преподава-тел. В хода на подготовката на лекциите той сесблъсква с редица нерешени проблеми на коло-идната химия, които събуждат научния му инте-рес. Именно тогава той прави радикална преори-ентация на научната си тематика, преминавайкикъм самостоятелни изследвания в областта на фи-зикохимията на колоидите и повърхностите. Следкратък период на търсене, в който е работил вър-ху ултрацентрофугиране в електрично поле, ае-розоли, електрофореза в желатинов слой и др.,Алексей Шелудко намира една много актуална иперспективна тематика: физикохимията на тън-ките течни филми. Тази научна област остава идосега една от основните за създадената от негобългарска школа по колоидна химия. Нещо пове-че, всепризнато е, че българската школа е водещапо тази тематика в световен мащаб. В полза натова признание говори фактът, че в 2005 г. Д. Ексе-рова и Д. Платиканов бяха назначени за редакто-ри на секцията „Тънки течни филми и пени” насписанието по колоидна химия с най-голям им-пакт фактор „Current Opinion in Colloid and Inter-face Science”, издание на Elsevier. Заслугите наакадемик Шелудко за започването на изследвания,привличането на сътрудници, разгръщането им вширок мащаб и получаване на резултати на висо-ко научно ниво по физикохимия на тънките теч-ни филми са много големи и е невъзможно да сенадценят.

Разбира се, тази най-важна в творчеството наАлексей Шелудко тематика не остава единстве-на. Будният му ум непрекъснато търсеше и нами-раше нерешени проблеми в различни области наколоидната химия. Така през 1959 г., когато вечесе бяха получили първите съществени резултатипо тънките течни филми, той сложи началото надруга много перспективна тематика: електрооп-тика на дисперсните системи. Академик Шелуд-

ко не се задържа дълго в тази тематика – след ня-колко основополагащи публикации, той се оттег-ли, но електрооптиката на дисперсните системии до днес успешно се разработва от неговите уче-ници и техните ученици. По-късно Алексей Ше-лудко започна изследвания и в направлението теч-ни повърхности - както течност/газ, така и теч-ност/твърдо. Последната повърхност е тясно свър-зана с явлението „умокряне” и с индустриалнияметод „флотация”. Разгръщането на тези изслед-вания и включването в тях на повече сътрудницидоведе до образуването на една Проблемна лабо-ратория по флотация към Института по физико-химия, която в 1985 г. прерастна самостоятелнаЦентрална лаборатория по обогатяване на полез-ни изкопаеми към БАН. Тази лаборатория рабо-ти около 7 години и беше закрита в рамките нарадикалното редуциране на БАН през 1992 г. Пос-ледния си творчески период акад. Шелудко пос-вети на изследвания върху линейното напреже-ние на трифазната контактна линия и неговотозначение за флотируемостта на екстремно малкитвърди частици, както и за хетерогенното фазо-образуване, например при кондензация на воднипари върху твърди повърхности и явлението „без-бариерно фазообразуване”.

Професор Шелудко беше ръководител на Ка-тедрата по физикохимия при СУ в продължениена 27 години (1962-1989) и 24 години - на Секци-ята по физикохимия на повърхностите и диспер-сните системи в ИФХ при БАН (1958-1982). Товаса много продължителни периоди, по време накоито в тези две звена в течение на годините сеизгради солидна научна група от около 30-40 ду-ши учени и специалисти. Като ръководител акад.Шелудко успя да култивира онази деликатна гра-ница между професионалната критика, колегиал-ните отношения и приятелството, така необходи-ма в научните среди. В годините на неговото ръ-ководство той прилагаше само научните крите-рии и категорично отхвърляше политическитекритерии на режима - така той защити и помогнана редица млади колеги, способни, но с „лош кла-сов произход”. При това нему беше напълно чуж-да практиката на много тогавашни шефове – даслагат името си във всяка публикация на своитеподчинени. Затова общият брой на неговите пуб-ликации е скромен и нормален.

Академик Шелудко има много големи заслугиза създаването и развитието на международнитенаучни контакти и сътрудничество. Той е един отдванадесетте най-видни учени от Европа, САЩ,Япония и Австралия, които през 1979 г. основахаМеждународната асоциация по колоиди и повър-хности (IACIS), като два пъти е избиран за членна нейния ръководен съвет; бил е член на Коми-сията по колоидна химия и химия на повърхнос-тите на IUPAC и на редакционните колегии на


Личности

почти всички най-авторитетни международнисписания по колоиди и повърхности. Специалнотрябва да се отбележи големия му принос за съз-даването на тесни приятелски и полезни отноше-ния между учени от Изток и Запад по време намрачните години на Студената война.

Първите контакти със западноевропейски уче-ни възникват веднага след публикуването между1957 и 1961 г. на няколко основни статии върхутънките течни филми. Проф. Шелудко бе пока-нен в 1962 г. да изнесе лекции на известния„Кройт-колоквиум” в Утрехтския университет вХоландия, ръководен от професор Овербеек, единот авторите на прословутата DLVO (съкращениеот имената на нейните създатели Derjaguin,Landau, Verwey и Overbeek – бел. ред.) теория.Скоро бе привлечено вниманието и на видния аме-рикански учен професор Майселс, автор на мо-нография върху пенните филми, и през 1963 г. тойни посети в София. По-късно професор Шелудкопосети САЩ, установи връзки с редица амери-кански учени и два пъти беше поканен като лек-тор на Гордонови конференции. През 1960-те го-дини особено интензивно се развиха връзките санглийските химици от Imperial College и от го-лемите химически компании – Unilever, Proctor& Gamble, ICI. Успоредно се развиваха връзкитеи сътрудничеството с химиците, работещи в об-ластта на колоидната химия в Съветския съюз,ГДР и Полша. През 1962 г. професор Шелудко,заедно с трима свои сътрудници, участва в голя-ма конференция по колоидна химия в Одеса, къ-дето се установиха много нови контакти, наредсъс започнатите по-рано тесни връзки с големитеруски учени Дерягин, Фрумкин и Ребиндер. След-ващата година ние бяхме последователно посе-тени от професорите Зонтаг и Кречмар – водещихимици в областта на колоидната химия в Изто-чен Берлин. Малко по-късно се установиха теснивръзки и с Института по катализ и повърхностниявления в Краков. Особено високо ценен бешеакадемик Шелудко в Япония: редица японски ко-леги ни посещаваха в София, а в 1980 г. той бешепоканен за цял месец в Япония, където изнесе ци-къл лекции в няколко университета. Така между-народните контакти на академик Шелудко широ-ко се разраснаха, а на нас – по-младите му сът-рудници, вратите бяха отворени навсякъде по све-та.

Научните постижения на академик Шелудкоса трайно вградени в съвременното познание заколоидите и повърхностите и са цитирани хиля-ди пъти в международната научна литература. За-бележително е, че те се цитират често и сега – 15години след смъртта му. 70-годишнината на Алек-сей Шелудко беше отбелязана с два специални то-ма на списанието „Advances in Colloid and Inter-face Science”, които му бяха връчени от главния

редактор на списанието и тогавашен президентна IACIS професор Таруат Тадрос на тържествов Аулата на Софийския университет.

Създадената от академик Шелудко българскашкола по колоидна химия продължи да се разви-ва. Редица негови ученици на свой ред станахамеждународно известни учени. Едно признаниеза тази школа беше възлагането й от страна наIACIS да проведе ІХ Международна конференцияпо колоиди и повърхности - най-големия свето-вен научен форум - трианале в областта на тазинаука. Конференцията се проведе много успеш-но през 1997 г. в София (за пръв и единствен досега път в Източна Европа!) и отдаде заслуженапочит на академик Шелудко.

Професор Шелудко излагаше мислите си с го-ляма яснота и точност. С такива качества се отли-чаваха и лекциите му в Софийския университет -първият самостоятелен университетски курс поколоидна химия в България. Книгата “Колоиднахимия”, написана въз основа на тези лекции, пре-ведена и издадена в чужбина на руски (два пъти),английски, японски и полски езици е широко из-ползвана в много страни.

Той беше между най-ярките представители набългарските интелектуалци, човек с будна граж-данска съвест и противник на всяка диктатура, из-вестен и уважаван в международната научна об-щност учен. Той мразеше посредствеността и тясе страхуваше от него. Понеже посредственосттае социалната основа на диктатурата, академикШелудко беше смел борец срещу нея. В 1988 г.той беше сред основателите и активни участницив Клуба за гласност и демокрация и в януари 1989г. заедно с други 11 души беше поканен от Прези-дента Митеран на прословутата закуска във Френ-ското посолство в София. Последното значител-но обществено дело на академик Шелудко бешеоглавяването в началото на 1990 г. на Междуна-родната фондация „Св. св. Кирил и Методий”. Ка-то неин президент той, заедно с професор Фишер-Апелт (тогава ректор на Хамбургския универси-тет), спаси фондацията от закриване и даде си-лен тласък за по-нататъшното и развитие.

Голяма упоритост при разрешаването на зада-чата, оригинален подход към проблема, изобре-тателност и находчивост при поставяне на експе-риментите - това беше характерно за научната ра-бота на академик Шелудко и обуслови неговитеуспехи. Но може би на първо място е изобилие-то, богатството на идеите. Той се наслаждавашена научното дирене, както се наслаждаваше на му-зиката на Бах или на величествената красота наРила планина. В хармонията на идеята и методаза решаване на научния проблем той виждашекрасотата, която прави от научното решение про-изведение на изкуството.


Личности

* През 2010 г. се навършват 20 години, откакто ни напусна акад. Христо Я. Христов и това ни задължава да си спомнимза творческата дейност на учения, преподавателя и организатора на физическата общност у нас през втората половинана ХХ век.

ПРИНОСЪТ НА АКАД. ХРИСТО Я. ХРИСТОВ ЗАФИЗИКАТА В БЪЛГАРИЯ*

Ст.н.с. Крум Коленцов,секция “Физика” към СУБ

Физиката в България през втората половинана ХХ век постига забележими успехи в различ-ни области. За постиженията и за цялостното йукрепване и развитие особена заслуга има акад.Христо Я. Христов (1915–1990) - виден физик те-оретик със забележителни приноси в класичес-ката и квантова механика, теорията на относител-ността, квантовата теория на полето и физика наелементарните частици.

Вътрешната нагласа на акад. Христов като чо-век и творческа личност прозира най-добре в ду-мите му: ”Според мен хубаво е един учен да бъдемалко ентусиаст, да не бъде прекален реалист, адори и малко наивен, в добрия смисъл на думата,да се пали, да гори, да търси доброто у хората.”

Христо Янков Христов е роден на 12 юни 1915г. в гр. Варна в будно учителско семейство. Той еедин от първите по успех ученици във варненскатагимназия и е с най-разностранни интереси: ув-лича се от физиката, химията и математиката,участва в издаване на ученически вестник за нау-ка, литература и критика”ВИДЕЛИНА” с тираждо 2000 броя. Още като ученик решава математи-чески задачи, публикувани в Списанието на Фи-зико-математическото дружество (1932/1933). Заучастие в ученическа стачка той е изключен отВарненската гимназия и завършва средното сиобразование с отличие в Разград. През 1934 г. пос-тъпва като студент във Физико-математическияфакултет на Софийския университет. Любопит-но е, че, за да учи в Университета, спечелва един-ствената стипендия, като изпитът е по литерату-ра. През 1938 г. завършва едновременно физикаи математика с отличен успех и полага някои из-пити по химия. Първите му научни публикации,появили се веднага (1939), след като завършва об-разованието си, са в областта на математиката.

След завършване на висшето си образованиеХристо Христов специализира в Сорбоната, Па-риж, Франция (1938-1939) при бележития френ-ски атомен физик Франсис Перен. Тази специа-лизация е прекъсната поради избухването на Вто-рата световна война. По-късно – вече като про-фесор в Софийския университет (СУ), специали-зира теоретична и атомна физика в Московскиядържавен университет (1956–1957) и работи свидните учени акад. Н. Н. Боголюбов и проф. Д.Д. Иваненко.

Активната научноизследователска, преподава-телска и научно-организационна дейност наакад.Христо Христов протича главно в Софий-ския университет „Св. Кл. Охридски” и Българ-

ската академия на науките (БАН), както и за оп-ределен период в Обединения институт за ядре-ни изследвания (ОИЯИ) – Дубна, където от 1968до 1970 г. е негов вицедиректор.

Той започва дейността си като асистент в Ка-тедрата по специална (атомна) физика, метеоро-логия и геофизика (1942-1945) във Физико-мате-матическия факултет на СУ, за периода 1946-1950г. е частен и редовен доцент по теоретична фи-зика, а от 1948 до 1956 г. е зам.-декан на Физико-математическия факултет. През 1951 г. е избранза професор по теоретична физика, а от 1958 до1967 г. е ръководител на Катедрата по атомна фи-зика. Декан е на Физико-математическия факул-тет на СУ за периода 1958-1960 г. Бил е и зам.-ректор (1960-1962) и ректор на СУ (1972-1973).Във Физическия институт на БАН работи от 1948г., като първоначално ръководи Секцията по тео-ретична физика, а по-късно - Секцията по кос-мични лъчи и Секцията по теория на полето и еле-ментарните частици. През 1951 г. е избран зачлен-кореспондент, а през 1961 г. – за академикна БАН. През периода 1963-1971 г. е зам.-дирек-тор на Физическия институт с Атомна научно-ек-спериментална база (ФИ с АНЕБ) при БАН, аслед пенсионирането на акад. Георги Наджаков еи директор (1971-1972). Акад. Христо Я. Хрис-тов е основател и пръв директор на Институтапо ядрени изследвания и ядрена енергетика(ИЯИЯЕ) и ръководител на Секцията по теорияна ядрото и елементарните частици от 1972 допенсионирането си през 1988 г. През периода1973-1977 г. е зам.-председател на БАН.

Това е огромният път, извървян от акад. Хрис-то Я. Христов в организиране и развитие на на-учните изследвания в различни области на физи-ката в България.

Въпреки множеството административни пос-тове, които е заемал, винаги на първо място заакад. Христо Христов е била неговата разнооб-разна научна дейност. Той е автор и съавтор нанад 100 отпечатани труда, от които над 70 са на-учни статии, отпечатани в наши и международ-ни списания, както и в различни книги: “Проб-леми на логиката”, т. 2 (изд. БАН, С., 1969);Основни положения на квантовата механика (изд.“Наука и изкуство”, С., 1979); “Айнщайн и него-вия принос в науката” (изд.”Наука и изкуство”,С., 1981); “Умножение на обобщени функции”


Личности

(изд. на БАН, С., 1984), над 30 научно-популяр-ни статии, има и едно изобретение. Особено щеотбележим неговото последно увлечение, свърза-но с въведените от него асимптотични числа иасимптотични функции – изследвания, въвежда-щи оперцията умножение в класа на обобщенитефункции, които изследвания получават междуна-родно признание.

Той е автор и на първите университетски учеб-ници по теоретична физика у нас: „Математичес-ки методи на физиката” (1951,1967) и „Електро-динамика” (1955), написани на базата на дватаосновни курса по теоретична физика, които го-дини наред са слушани от студентите в Софий-ския университет. Много от тях и до сега си спом-нят лекциите му по електродинамика, в които тойудачно съчетава сложния математически апаратс нагледна физическа интерпретация, както и селементи от философията и историята на темати-ката. Контактите със студентите и лекциите, кои-то чете, винаги са били много важни за него.

Акад. Христо Я. Христов проявява интерескъм експеримента в науката още в ученическигодини, когато си обзавежда малка лаборатория– работилница. В прогимназията се увлича в съз-даване на конструктивни разработки и провеж-дане на опити по химия. През 80-те години наХХ век, когато изобретателското дело във физи-ческата общност постигна забележими постиже-ния, той също участва в провеждане на физи-чески и инженерен експеримент и става съавторна изобретението “Метод и устройство за опре-деляне дълбочината на прихващане на сонда-жен лост”. Изобретението е приложимо в геоло-гопроучвателното и добивното сондиране.

Акад. Христо Я. Христов участва активно вдейността на физическата общност още от сту-дентски години. За него науката не е само работа,но преди всичко призвание. Ще отбележим осо-бено неговото ентусиазирано пропагандиране наидеите на физиката, което успяваше да запали ин-тереса на много млади хора и определи технияпът във физиката.

През 1936 г. той е избран за председател настудентското Физико-математическо дружесто.По-късно, за периода 1972-1988 г. е председателна Дружеството на физиците в България (ДФБ), аот 1976 г. е член на Европейското физическо дру-жество. Той има неоспорими и забележими зас-луги за дейността на различни други научни и при-ложни звена в страната. Деен член и лектор е наДружеството за разпространение на знания “Ге-орги Кирков”, член е на Съюза на научните ра-ботници (СНР) още от годината на неговото съз-даване – 1944 г. За определен период през 80-тегодини е и член на неговия Президиум и на Ко-мисията по проблемите на мира и разоръжаване-то към него. Бил е лектор в редакция “Знание” напрограма „Христо Ботев” на Българското нацио-нално радио, член на Музейния съвет на Нацио-

налния политехнически музей (НПТМ) (от 1976),а за периода 1986-1990 г. е негов председател. Рев-ностен застъпник е на идеята за създаване на Па-лата на физиката в гр. Казанлък, където и до днесса едни от най-силните участници в олимпиади-те по физика. Бил е председател на Националниясъвет по ядрена физика, ядрена енергетика и ас-трономия при Висшата атестационна комисия,член на Висшия учебен съвет при Министерствона народната просвета, член на Съвета на науч-ните проблеми на мира при БАН.

За своята многостранна научноизследователска,преподавателска научно-организаторска и общес-твена дейност акад. Христо Я. Христов е носителна много държавни и академични награди, отли-чия, звания и ордени, от които най- значителни са:Държавна награда на КНИК за наука (1948); Ди-митровска награда за наука II ст. (1952) - за него-вите изследвания по преминаване на електромаг-нитни вълни през кристална пластина, като той етретият учен-физик, отличен с тази награда; поче-тен член на Българското физико-математическодружество (1967), заслужил и народен деятел нанауката (1969, 1972); орден „Народна РепубликаБългария – I ст. (1975), орден “Червено знаме натруда” - от Президиума на Върховния съвет наСССР (1976); орден “Кирил и Методий” – I ст.(1981); орден „Георги Димитров” (!985); почетензнак със синя лента на СУ „Св. Кл. Охридски”(1988).

Претоварен от своите многобройни задълже-ния – научни, преподавателски, административ-ни, веднъж в разговор с големия наш математикакад. Кирил Попов Хр. Христов се оплаква, че сее за-хванал с твърде много неща и му привеждапоговорката, че вода, която се разлива, воденицане кара. Кирил Попов му отвръща: „Да, но тя пъкнапоява полята!”

Литература:1. Сто години Българска академия на науки-

те,1869*1969. Академици и членове-корес-понденти, Издателство на БАН, София, 1969.

2. Хромов, Ю. Я. Физици. Биографична енцик-лопедия. Изд. „Наука и изкуство”, София,1980.

3. Физико-математическа секция на Съюза на на-учните работници в България. Информацияза дейността на секцията и нейните членове.Под редакцията на П. Бърнев, София, 1984.

4. Теоретична физика и физика на високите енер-гии. Юбилеен сборник в чест на акад. ХристоЯ. Христов по случай 70-годишнината от рож-дението му. Отг. редактор акад. И. Т. Тодоров.Изд. на БАН, София, 1988.

5. Палев, Ч., Матеев, М., Тодорова, С. „ХристоЯ. Христов”, Унив. изд. “ Св. Климент Охрид-ски”, София, 1995.

6. Енциклопедия България, том VII. Акад. изд.“Проф. М. Дринов”, София, 1996.


Годишнини

125 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ФЕДЕРАЦИЯТАНА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ

Акад. Васил Сгурев,председател на ФНТСГодината е 1885 г. - януари, а градът – Русе –

най-големият и най-европейският град в току-щоосвободена България. Там вече са се осъществи-ли няколко първи инициативи – ж.п. линията Ру-се-Варна, Техническото училище – машинна шко-ла, железен кораб, метеорологична станция, мо-дерна печатница, Средно земеделско училище, ду-навска флотилия, около която са групирани нашии руски офицери, техници, механици. Цари нео-бикновена атмосфера на себеотдайност и жела-ние да се служи на освободеното отечество. И то-гава, през същата тази 1885 г., идва разрешение-то от военния министър на Княжеството, че мо-гат да се реализират няколко инициативи, сред ко-ито и изграждането на Техническо дружество. Запо-малко от месец е разработен уставът и прог-рамата на дружеството, за което имат значителнизаслуги известният руски учен, механик и изоб-ретател Павел Кузмински и командирът на Русен-ския гарнизон капитан – лейтенант Зиновий Рож-дественски.

От съвременна гледна точка това е европей-ски ориентиран устав на неправителствена ор-ганизация, първо подобно творение в новосъзда-деното княжество България. Целта на дружество-то е „да съдейства за развитието на техникатаи на техническия поминък в България”, което гопревръща в професионална организация с наци-онална значимост. Дейността на дружеството едефинирана като приложно-научна с практичес-ка насоченост. Формите за работа са: четения, пуб-лични беседи върху технически предмети, съдей-ствие за разпространения на техническо образо-вание, за развитие на отечествената промишле-ност, фабрични материали и технологии.

Програмата за бъдещето е насочена към хи-мическите производства и металургията, меха-ничната технология, динамоелектрическите имагнитомашините. А хората, които са влезли всписъка на тези 42 члена основатели, са твърдеинтересни. Председател е бъдещият генерал ипрофесор по студена обработка на металите Си-меон Ванков, който месеци след това начело надунавската военна флотилия ще окаже решител-на помощ за спасяването на Видинската крепоств Сръбско-българската война в 1885 г. В този спи-сък влизат първият български академично под-готвен механик Константин Божков, видният де-ец на национално-освободителното движениеКонстантин Паница, книжовникът Нестор Мар-ков, писателят Тодор Станчев - издател на вес-тник „Славянин”, на страниците на които най-доб-

ре е отразена дейността на Техническото дружес-тво и др. Сред членовете на това първо техничес-ко дружество са няколко бъдещи генерали и единадмирал в две различни държави.

На 26 март 1885 г. се е състояло първото офи-циално общо събрание на Техническото дружес-тво. Тази дата понастоящем се чества във Феде-рацията на научно-техническите съюзи (ФНТС)като Ден на благодарността към ветераните и на-шите предшественици.

И макар че възникналата по-късно война и дру-ги вътрешни катаклизми прекъсват редовния ор-ганизационен живот на БТД, това ни най-малконе намалява неговата изключително голяма роляи значение в историята като първа неправител-ствена организация на българските инженери итехници.

През 1893 г. вече нарасналият брой българскиинженери и архитекти основават в София Бъл-гарското инженерно-архитектно дружество(БИАД) с председател инж. Михаил Момчилов и35 членове основатели. Уставът е изработен набазата на най-добрите европейски образци за та-къв тип професионални организации. Дружество-то е дело на първото поколение българска техни-ческа интелигенция, която в началото на 90-те го-дини на ХІХ век наброява едва около 50 души.БИАД стартира широкомащабно за онези вре-мена – с техническа библиотека и със списание,издавано непрекъснато в течение на почти поло-вин век. То ще се превърне в най-добрия летопи-сец на българското научно-техническо развитие.На неговите страници инженерите и архитекти-те ще дискутират най-важните тогавашни проб-леми от развитието на България – изгражданетона железопътната и шосейна мрежа на страната,водно-стопанското строителство, въвеждането наевропейските норми и стандарти, строителнитематериали, геодезическото картографиране, въз-можностите за производство на електроенергияи за електрифициране на транспорта и населе-ните пунктове. Не се избягват и острите ъгли –изнасят се факти и се критикуват корупционнипрактики при търговете за изграждане на държав-ни обекти, води се борба срещу назначаването надържавни служби на чуждестранни специалистипри налични добре подготвени български специ-алисти, както и срещу некомпетентността и ко-румпираността на част от държавния и общин-


Годишнини

ски апарат. През целия период на съществуване-то на БИАД (до 1949 г.) почти няма законопро-ект, свързан с техническото и технологично раз-витие на страната, който да не е обсъден и съот-ветно подпомогнат от компетентната и отговор-на гилдия на инженерите и архитектите. Офици-алните експертизи на специалистите от БИАД сатърсени и активно използвани на най-високо ни-во в държавната и общинска администрация. Акак другояче може да бъде, след като такива ви-сококвалифицирани експерти са били инж. ИванИванов – най-успешния кмет на София, дългого-дишните ръководители на БДЖ – инж. С. Сара-фов и инж. Г. Ботушаров, изтъкнатите инженери– инж. Г. Генев, инж. Атанасов, инж. Лука Хаш-нов – първият инженер – действителен член наБАН, арх. Г. Ненов и други. Определено може дасе твърди, че за възстановяването на България инейния подем след тежките войни са допринеслиизключително много членовете на дружеството.Буди възхищение тяхната всеотдайност – чрезсвои доброволни вноски и заеми, покривани да-же с лично имущество, инженерите са закупилиучастъка на ъгъла на улиците „Раковски” и „Гур-ко”, сами са изработили проект и са си построи-ли дружествения дом. Церемонията по неговотоофициално откриване се е състояла точно преди80 години в присъствието на тогавашния минис-тър-председател г-н Андрей Ляпчев и членоветена неговия кабинет. В залите на този дом понас-тоящем се провеждат няколкостотин най-различ-ни мероприятия годишно – едва ли ще се намеридруга неправителствена сграда с такова силно об-ществено звучене.

В течение на повече от 4 десетилетия от нача-лото на миналия век няма по-последователни ра-детели и борци за създаване на висше инженерноучебно заведение от членовете на инженерно-ар-хитектното дружество. За да се стигне най-последо откриването през 1942 г. на софийската Поли-техника. И през всичките тези години, а и следтова, дружеството води последователна обучител-на дейност по задълбочаване на професионална-та подготовка на наличните инженерно-техничес-ки кадри.

През 1949 г. няколко организации на инжене-рите и техниците се обединяват под знамената наНаучно-техническите съюзи (НТС), от които в на-чалото на 90-те години на миналия век се оформянашата Федерация на НТС в сегашния й вид. За-бележително е участието на НТС в индустриали-зацията на страната, в изграждането на тежкатахимия и металургия, на минната промишлености съвременния транспорт, на машиностроенето икорабостроенето. И, разбира се, на най-творчес-ката инженерна дейност в високотехнологични-те производства – изчислителна техника, персо-нални компютри, съобщителни системи, електро-

ника, фармацевтика, военно-технически устрой-ства и системи и др. Това е толкова значимо пос-тижение на българските инженери и техници, про-ектанти и конструктори, такъв техен връх, койтоможе би може да бъде сравнен само с подвига набългарската войска през Балканската война. С ак-тивното си участие в изграждането на съвремен-на система за инженерно образование и профе-сионална квалификация НТС спомогна съществе-но броят на инженерите и техниците у нас по оно-ва време да надхвърли 100 хил. души. През тозипериод „изгря звездата” на много изобретатели ирационализатори, имената на някои от които са в„Златната книга на изобретателите” на Патентно-то ведомство. Могат да бъдат посочени много за-бележителни инженери – учени, организатори,конструктори, ръководители. Сред тях са безспор-ни имената на акад. Ангел Балевски, чл.-кор.Иван Димов, акад. Г. Близнаков, инж. АлексиКвартирников, проф. Васил Пеевски и разбирасе, на големия учен, технократ и организатор нависокотехнологични производства - чл.-кор.Иван Попов. Той има изключително голям и без-спорен принос за развитието на НТС.

Нашата организация се гордее с мрежата отДомове на науката и техниката по цялата страна,които понастоящем са истински храмове за об-щественополезна дейност. Те са изградени чрезсредствата от доброволна извънредна конструк-торска и проектантска дейност на хиляди инже-нери и техници по цялата страна.

Преходът към демократично развитие и пазар-на икономика бе съпътстван с немалки труднос-ти както за страната ни като цяло, така и за наша-та организация в частност. ФНТС успя успешнода се адаптира към новите изисквания и за това вголяма степен спомогна членството £ в Европей-ската асоциация на инженерните организации(FEANI) и в световната Федерация на тези орга-низации (WFEO), както и участието £ в автори-тетни международни професионални организа-ции, такива като IEEE, CEPIS, IFAC и др. Нашатафедерация провежда най-голям брой престижнимеждународни, национални и регионални мероп-риятия – научни, научно-приложни и такива спрактическа насоченост, в сравнение с която и дае друга неправителствена организация у нас.

Проблемите на професионалното обучение от-давна са във фокуса на вниманието на нашите по-деления. Понастоящем Федерацията на НТС инейните сдружения са най-големия професиона-лен обучителен център в страната, интегриращ всебе си мрежа от регионални центрове. Тя един-ствена у нас има правата за присвояване на зва-нието „Евроинженер”, както и на съответни дип-ломи за компютърни умения по европейския сер-тификат ECDL.

Наличието понастоящем на около 15 000 чле-


Годишнини

нове на ФНТС по цялата страна, както и на тес-ните връзки и взаимодействия с редица минис-терства и ведомства, с организации от ранга наБАН, ССА, техническите университети, Съюза наархитектите в България, СУБ, БСК, БТПП и ре-дица фирми и корпорации, дава възможност нанашата организация да участва и да изработваважни препоръки и документи за технологичнияи стопански просперитет на България.

Вече повече от десетилетие във ФНТС се из-казва сериозно безпокойство от постепенното тех-нологично изоставане на нашата страна, от лип-сата на значима технологична модернизация в нея.За съжаление, това безпокойство се потвърждаваи от данните на европейската статистика, коитопоказват, че броят на заетите българи във високо-технологични производства непрекъснато нама-лява и че като цяло върви преход от по-квалифи-циран труд към по-ниско квалифицирана дейност.В перспектива това е изключително опасна тен-денция с непредсказуеми отрицателни последи-ци. На базата на много дискусии и кръгли масинашата организация разработи немалък брой до-кументи и препоръки, които бяха предадени насъответните структури на изпълнителната власт.В тях се препоръчва: да се създадат необходими-те предпоставки за възникване на липсващата кор-поративна наука, която да запълни празнотатамежду фундаменталните изследвания и пазара; дасе развият финансовите инструменти с оглед съз-даването на ефективни венчърни, посевни и га-ранционни фондове; да се създадат обществено-държавни структури за съвременно технологич-но прогнозиране за нуждите на държавното уп-равление; да се конструира на най-високо ниводържавно-обществен консултативен орган – Съ-вет по наука и технологии; да се разработи дър-жавна политика в областта на стандартизацион-ните и лицензионни режими, която да е съобра-зена с европейските изисквания; да се координи-рат ефективно фондовете за научни изследванияи за иновации; да се спрат негативните тенден-ции във висшето техническо и средното специал-но образование и най-същественото – да се при-веде в съответствие с европейската Лисабонскастратегия процентът от брутния вътрешен про-дукт, отделян за развитието на науката, образова-нието и технологиите.

С всички тези проблеми и препоръки пряко сазапознати съответните структури и поделения по-не на три поредни държавни администрации, безпри това да се използват медийни посредници.

Ние сме напълно добронамерени и се надява-

ме, че след утихването на финансово-икономичес-ката криза държавната и общинската администра-ция ще може да отделят много повече ресурси иза решаването на посочените от нас изключител-но сериозни проблеми.

И още нещо. Още в 1885 г. в Устава на първо-то техническо дружество се посочва, че „се заб-ранява занимание и обсъждане на въпроси, нека-сающи се до техническите предмети”. На съв-ременен език това означава отказ от политическадейност от и в самото дружество, пълна насоче-ност към професионалните проблеми. Което се еспазвало от нашите предшественици от самотоначало, спазва се и понастоящем.

През 90 години на миналото столетие се заго-вори за „залеза на инженерната професия”. Сегае почти очевидно, че тези твърдения са били преж-девременни. Не е излишно да се напомни, че об-ществото има нужда да се добиват и транспорти-рат суровини, да се организира и технически оси-гурява тяхната преработка, при която готовиятпродукт се изпраща по предназначение. На база-та на това някой трябва да обучи и осигури поми-нък на големи групи от населението, което нямакак да се препитава само от услуги. Всичките те-зи проблеми са изцяло по силите и възможности-те на българския инженер, стига да му бъдат съз-дадени съответните условия.

Напоследък в Европа се заговори за недостигна инженери, изпълнява се и европейска програ-ма за решаването на този проблем. Ние във ФНТСсме сигурни, че ще настъпи истински ренесансна инженерната професия и у нас и то на ново,по-високо технологично равнище.

В заключение, следва да се отбележи, че поедин или друг начин ширещата се понастоящемфинансово-икономическа криза ще отшуми. Ноне следва да се забравя, че и светът, и Европа, сав една глобална прегръдка, в която конкуренто-способността ще реши кои страни и региони щеса на върха и кои ще вегетират. От тази гледнаточка предизвикателствата пред България са ощепо-големи. Нашата страна безспорно се нуждаеот последователна технологична модернизация,за да не стои и икономически „в ъгъла на Евро-па”. Ако се създадат необходимите условия, бъл-гарските инженери, опирайки се здраво на свои-те исторически корени и традиции, могат заеднос другите свои колеги да осъществят „скок въввисините”, както са го правили и в миналото!

Нека бъдем оптимисти, че това ще се осъщес-тви!


Годишнини

След повече от половин век закъснение и не-успешния старт (4 октомври 1942 г.) на висшетотехническо образование у нас, същинското нача-ло е на 15 октомври 1945 г., когато започват учеб-ните занятия за първите студенти от двата факул-тета на Държавната политехника - Строителен иМашинен. На 24 октомври същата година това еузаконено с Наредба-закон за изменение и допъл-нение на Закона за Висшето техническо учили-ще. Броят на студентите в Машинния факултет е299, а пръв декан - доц. Карл Славомиров. Пър-вооснователите тогава тръгват с голямо желание,самоотвержено и с ентусиазъм, защото го правятсъс съзнанието, че изграждат гръбнака на българ-ската индустрия и българските инженерни нау-ки. Обществената нагласа също е изисквала от тяхтакава активност. Те знаят, че за кратко времетрябва да догонваме стандартите на университе-тите в Централна и Западна Европа, където са учи-ли и където са се изграждали като специалисти.По тази причина още през 1946 г. търсят и създа-ват контакти с университети от Германия, Австрияи Чехословакия и поставят началото на междуна-родната дейност. През следващите десетилетия,поради политическата конюнктура, международ-ните договори, макар преимуществено от бившияСъветски съюз, са с най-престижните техни уни-верситети. Обменът за съжаление е предимно напреподаватели, студентите са участвали в произ-водствени екскурзии и гостувания на художек-твени самодейни състави.

В условия на глобализация и мобилност и ка-то резултат на целенасочена дейност в областтана международни контакти, съвместно с партньо-ри и приятели от университети от региона и во-дещи световни икономики, днес - 65 години по-късно, Техническият университет - София има тричуждоезикови факултета с преподаване на англий-ски, френски и немски език, които издават меж-дународни дипломи и поддържа активни между-народни отношения с 46 висши технически учи-лища от 4 континента, 16 от тях са по програма„Еразъм” на ЕС.

След демократичните промени през 1994 г. сеутвърждава практиката да се удостояват с почет-ната степен „Доктор хонорис кауза на Техничес-кия университет” учени и специалисти със све-товна известност. Началото се поставя с избира-нето на д-р Тацуро Мацумае от Университета То-хоку, Япония, който освен с преподавателска ра-

бота, като член на Японския парламент, развиваактивна обществена дейност в областта на обра-зованието, културата, науката и технологиите,природните ресурси и енергията, дипломациятаи околната среда. За големите си постижения вразвитието на международния академичен и кул-турен обмен е избиран за почетен доктор на ре-дица известни университети и академии в света.

Най-характерно и неизменно за политиката наръководството на университета в тази посока е,че почетното звание получават само учени, коитоса допринесли за развитието и утвърждаванетона Техническия университет (ТУ) в различни на-учни области и никога по политически и конюн-ктурни причини. Сред 17-те чуждестранни уче-ни, удостоени с престижното отличие, са:

Председателят на Дружеството “Приятели наТехническия университет – София” и президентна ТУ в Дармщадт, Германия (1971-1998), иконо-мистът проф. д-р Хелмут Бьоме е получил зва-нието през 1995 г. Той е бил е гост-професор вразлични чужди университети и е заемал важниакадемични постове: председател на Конферен-цията на висшите училища и на Конференциятана университетските президенти в Хесен, член наКомисията по структурата на висшите училищана Тюрингия, председател на комисиите по соци-ални науки на Висшето училище по архитектураи строителство във Ваймар и др..

Проф. д-р Лео Есаки е лауреат на Нобеловатанаграда за физика за 1973 г., присъдена му в знакна признание за неговата пионерна работа по ту-нелен ефект в твърдите тела и за откриването натунелния диод на Есаки. Канен е за провежданена научни изследвания и като гост-преподавателв Лондонската политехника, в Университетскатаполитехника в Ню Йорк, в Испания и другаде. Внаучния и академичния живот на Япония в пос-ледните десетилетия той заема редица важни пос-тове. Проф. Есаки е получил званието “Докторхонорис кауза на Техническия университет - Со-фия” през 1996 г.

Проф. д.ик.н. Йоахим Хенце е един от воде-щите учени в Германия в областта на икономика-та и управлението на предприятието и по-специ-ално в областта на мениджмънта на персонала.От самото начало на сътрудничеството между ТУ

* Подробна информация за създаването на ТУ – София и историята на висшето техническо образование у нас можете данамерите в сп. „Наука”, бр. 6, 2005, рубрика „60-годишен юбилей на Техническия университет – София”. (бел. ред.)

ТЕХНИЧЕСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯНА 65 ГОДИНИ*

Лидия Недекова,Технически университет – София


Годишнини

- София и ТУ – Брауншвайг той осъществява учеб-но-методичното и научно ръководство на специ-алността “Промишлен мениджмънт”. Успореднос това участва непосредствено и в обучението настудентите, изнасяйки ежегодно цикъл от лекциипо икономика и управление на предприятието. Тойпоема отговорността за подготовката и провеж-дането на студентските стажове и специализаци-ите на българските преподаватели, за осигурява-нето на гост-преподаватели. Получил е званиетопрез 1998 г.

Проф. д-р инж. Дитер Арнолд е един от най-изтъкнатите учени и преподаватели по подемно-транспортна техника в Германия. Бил е предсе-дател и член на Председателството на Съвета наДружеството на германските инженери по подем-на техника, материални потоци и логистика, ръ-ководител на DIN-комисията “Трансманипулато-ри” и др. Бил е и продължава да бъде ръководи-тел на многобройни договори, най-важните от ко-ито са договорите за планирането, проектиране-то и реализацията на терминалите за товарни въз-душни превози на Луфтханза във Франкфурт и наКЛМ в Амстердам и Ню Йорк. Получил е звани-ето “Доктор хонорис кауза на Техническия уни-верситет - София” през 1998 г.

Французиинът проф. д-р Кристиян Масло еработил в няколко изследователски области: вза-имодействието на много интензивна електромаг-нитна вълна с плазмата; оптимизация на действи-ето на фотоволтаичните генератори; силова елек-троника, магнитохидродинамиката с приложениев металургията, силовите електронни преобразу-ватели, управлението на електрическите машини,захранвани с фотоволтаици и др. За цялостнатаси дейност е награден от Френското правителствос най-високото академично отличие ”Кавалер наордена на академичните палми”. Получава зва-нието “Доктор хонорис кауза на Техническия уни-верситет - София” през 1999 г.

Проф. Дезире Аморос като директор на На-ционалния институт по приложни науки (INSA)в Рен поставя сътрудничеството с България среднай-високите приоритети на международната дей-ност. С негова подкрепа е постигнато много в об-ластта на хармонизацията на учебните програми,академичното признаване на обучението въвФФОЕ от Френската комисия за инженерни зва-ния (CFTI), организирането на стажове и диплом-на практика за студентите от факултета. Осъщес-твени са проекти за изграждане на информаци-онна мрежа и за интегриране на ФФОЕ в Евро-пейската система за трансфер на кредити. Проф.Аморос подпомага в значителна степен и разви-тието и утвърждаването на катедра „ЮНЕСКО”в ТУ - София. С помощта на института в Рен саоборудвани лабораториите към нея и са осъщес-твени контакти с френски предприятия. Кавалер

на Ордена за национални заслуги на Франция(1989), през 1999 г. той получава званието “Док-тор хонорис кауза на Техническия университет –София”.

По инициатива на проф. д.т.н. Хелмут Вур-мус е осъществен международен проект в рамки-те на Програмата за академично обновление наЮгоизточна Европа в периода 2000 – 2003 г. натема “Обучение по мехатроника” с партньори тех-ническите университети от България, Унгария,Югославия, Хърватия, Македония и Германия.Благодарение на проф. Вурмус съвместното сът-рудничество между машинните факултети на ТУ- София и ТУ - Илменау, Германия, датиращо от1985 г., се развива под формата на научноизсле-дователски проекти в областта на развитието нароботизираната техника и автоматизирането натехнологичните порцеси, приложението на ком-пютърното зрение в интелигентните производ-ствени системи за идентификация на обекти и др.Редовно се осъществява преподавателски и сту-дентски обмен между двата университета. Проф.Вурмус, който владее български език, има същес-твен принос в лекционната дейност на факулте-та. „Доктор хонорис кауза на Техническия уни-верситет - София” става през 2000 г.

Интересите на проф. д-р Йенс Витенбур саглавно в областта на механиката на многомасо-вите системи и механичните трептения. За изсле-дователската си работа по редица европейски про-екти е награден от Френското министерство нанауката и висшите технологии с наградата „Алек-сандър фон Хумболдт”. Той допринася значител-но за разкриването на специалност „Общо маши-ностроене” по германски стандарти към ФаГ-ИОПМ. Като член на Германската служба за ака-демичен обмен (DAAD) той допринася и за раз-ширяването на необходимата за обучението ла-бораторна база. Удостоен е със званието „Докторхонорис кауза на Техническия университет – Со-фия” през 2000 г.

През същата година със званието е удостоенпроф. дхк д-р инж. Уве Хайзел. Голям приятелна България, той е ревностен радетел на научно-техническото сътрудничество между Факултетапо машиностроене и уредостроене – Пловдив иИнститута по металорежещи машини към Уни-верситета в Щутгарт, между които е подписан без-срочен двустранен договор. Подпомага развити-ето на образователната система в техническитевисши учебни заведения у нас чрез участие на пре-подаветели и студенти в програмите на DAAD иевропейските програми. Подпомогнал е и оборуд-ването на учебно-научни лаборатории у нас.

Проф. д-р Волфганг Пфайфер е с голям нау-чен принос в областта на техниката на високитенапрежения и в анализа на поведението на дие-лектриците при високи напрежения. Има разра-


ботки на схеми за наносекундни високоволтни им-пулсни генератори и високоскоростни електри-чески и оптически методи за диагностика на елек-троизолационните материали. Той е един от ос-нователите и член на ръковоството на немско-бъл-гарското дружество „Приятели на ТУ-София” съсседалище в гр. Дармщадт. Получил е званието„Доктор хонорис кауза на Техническия универ-ситет - София” през 2001 г.

Научните интереси на проф. д-р Бари Джо-унс са в областта на автоматичния контрол, мет-рологията, интелигентните измервателни систе-ми, измервателните преобразователи и изпълни-телните механизми. Почетен доктор е на Journalof Physics и член на Британския съвет за нацио-нални академични награди. Проф. Бари Джоунсдопринася много за изграждането на ФАИО къмТУ - София. Като координатор на проект по прог-рама „ТЕМПУС” той ръководи съставянето научебните планове и програми, както и доставка-та на учебно оборудване на стойност повече от360 млн. лева. Има големи заслуги за акредита-цията на бакалавърската и магистърската степенна обучението във ФАИО от Института на машин-ните инженери и Института по измерване и кон-трол във Великобритания. „Доктор хонорис кау-за на Техническия университет – София” ставапрез 2001 г.

Изтъкнатият немски учен и преподавател в об-ластта на маркетинга и технологичния менид-жмънт проф. д-р Гюнтер Шпехт е бил член наСъвета на издателите на списанията „Маркетинг– теория и практика” и „Business-to-Business Mar-keting”. Той е един от създателите и ежегоден ор-ганизатор на престижния международен симпо-зиум по „Стратегически компетентен мениджмън-т” и съиздател на поредицата „Стратегически ком-петентен мениджмънт”. През 1992 г. проф. Шпехтполучава титлата „Доктор хонорис кауза” на Се-верозападния университет в Китай, през 1993 г. –титлата „Почетен член на Академичния съвет” наТУ - Букурещ, а през 2003 г. става “Доктор хоно-рис кауза на Техническия университет - София”.

През 2004 г. със званието „Доктор хонорис ка-уза на Техническия университет - София” са удос-тоени 4 учени от чужбина:

Специалистът по макроикономика проф. д-рФранц Петер Ланг е основател и ректор (1994-1999) на Висшето училище за икономика и ме-ниджмънт. Успоредно с научната и преподавател-ската си работа, проф. Ланг заема бизнес длъж-ности в редица фирми и е предпочитан консул-тант в бизнеса. Член е на Американската иконо-мическа асоциация, на Нюйоркската академия нанауките и др.

Проф. д-р Йорг Вауер е изтъкнат учен в об-ластта на техническата механика и динамиката намашините. Той допринася много за изграждане-

то на ФаГИОПМ и за популяризирането на ТУ -София пред германската общественост – полити-ци, преподаватели, учени и ръководители на фир-ми. С негова помощ са организирани много съв-местни научноизследователски разработки с пре-подавателите от ТУ - София и са проведени мно-го преддипломни практики от студентите на ФаГ-ИОПМ..

Проф. д-р Повл Оле Фангер въвежда индексии модели, които се прилагат в международните,европейските и редица национални стандарти впроектирането, обслужването и развитието насградите и тяхното отопление, вентилация и съо-ръжаване с климатични инсталации, и служат ка-то основа за измерването на термичната среда итермичния комфорт. За своя принос в областтана вентилацията и топлинния комфорт е получилзаслужено международно признание. Носител ена 62 научни награди в 24 страни, „Доктор хоно-рис кауза” е на много различни университети.

Г-н Тим Мартин Есам се е доказал като во-дещ специалист в областта на информатиката исъобщителната техника. Осъществил професио-налното си развитие между инженерните науки иикономическите успехи, той на дело доказва зна-чимостта и перспективността на новите дисцип-лини, които се раждат там, където се срещат тех-никата и икономиката.

През 2010 г. за „Доктор хонорис кауза на Тех-ническия университет” е избран световно извес-тният дизайнер Гордън Вагенер, който оглавявамениджмънта и цялостния дизайн на фирмата„Мерцедес-Бенц”. Той е радетел не само на думиза продължаване на повече от 6-годишното сът-рудничество между фирмата и ТУ - София и раз-ширяване на обучението в областта на дизайна испециално в областта на транспортния дизайн.Една от целите на сътрудничество на катедра„Инженерен дизайн” с “Мерцедес-Бенц” е разра-ботката на електроавтомобил на модулен прин-цип с различни възможности, съобразено с усло-вията на градската среда.

Четири са българските учени – дългогодишнипреподаватели в ТУ, удостоени с почетното зва-ние „Доктор хонорис кауза на Техническия уни-верситет – София”: основоположникът на българ-ската научна школа по металознание и техноло-гия на металите акад. Ангел Балевски (1995), „ба-щата на българската телевизия” проф. Саздо Ива-нов (1995), основоположникът на научните нап-равления по електрически апарати и електротех-нология у нас проф. Петър Пенчев (2004) и ос-новоположникът на ново научно направление вБългария – електрофизични технологии, чл.-кор.Димитър Бучков (2005).

Стъпил на традициите, но и винаги в крак съссъвременните условия - не оцеляващ, а прогре-сиращ, ТУ - София е първият университет в стра-

Годишнини


ната, който преди повече от 20 години въведе чуж-доезиковите факултети. Той е единственото ВУ сдве средни училища в своята структура; с настоя-телство, което има връзки не само с българскатаиндустрия. Договорната тематика с индустриятае оценка за преподавателския труд в учебната дей-ност, а конкурсният принцип за финансиране поНИС съществува от няколко години. Тези фактиприпомни в академичното си слово по време наТържественото честване на 65-годишнината напървото висше техническо училище у нас, прове-дено на 25 октомври 2010 г., неговият ректор проф.д-р Камен Веселинов. Университетът се гордеесъс своя научен капацитет, увеличаването на учеб-но-изследователската работа и с Центъра за вър-хови постижения. ТУ - София е основател на Асо-циацията на изследователските университети. Заикономическия просперитет е необходимо про-изводство, което изисква способни и в достатъч-но количество инженери, но според проф. Весе-линов нормативната уредба за съжаление ни „дър-па назад”, а в световен мащаб средства се дават в

Годишнини

областите с развито инженерство.Невижданата икономическа криза през 1873

г. създаде предпоставките за развитието на всич-ки технически университети по света. Втората го-ляма световна криза през 1929 г. промени из ко-рен не само техническите университети, но и тех-ните функции - вече не се търси само машинос-троенето и електротехниката, както и строител-ното инженерство, а се заложи като цяло на раз-витието на техническия прогрес. Това отбеляза вемоционалното си приветствие от името на мно-гобройните чуждестранни гости на празника наТУ – София почетният доктор на най-старото вис-ше техническо училище у нас проф. Хелмут Бьо-ме. Науката е голямата възможност за излизанеот кризата, а „технически университет означавада пробиваш, означава прогрес”, защото възпи-таниците му създават „техническите предпос-тавки, за да можем да живеем богато и довол-но.” Защото инвестициите в инженерното обра-зование се възвръщат многократно.

ДВЕ ИНСТИТУЦИОНТАЛНИ ЧЕСТВАНИЯ НАМЕДИЦИНСКАТА НАУКА У НАС

Проф. д-р Александър Монов,председател на секция

„Медицински науки” към СУБ

В последно време българската общественостчества две важни събития, които на фона на слож-ни проблеми на днешното българско духовнопространство представляват ценно постижение внего и в международната медицина.

Единият юбилей е 60-годишнината от създа-ването на Университетска многопрофилна болни-ца за активно лечение по спешна медицина(УМБАЛСМ) „Н. И. Пирогов”. Последната по ре-шение на ръководството на Българския Червенкръст и компетентни медицински институции испециалисти у нас преди 60 години се трансфор-мира от легендарната болница „Червен кръст” въввнушителен научно-практически институт поспешна медицина „Н. И. Пирогов” – на името насветовно известния руски хирург Николай Ива-нович Пирогов. С неговото създаване РепубликаБългария осъществи качествено нова медицин-ска диагностично-лечебна институция в болнич-ната система на спешната медицина. Включвай-ки в своята структура и кадрови състав в бързитемпове 52 изградени клиники и самостоятелниотделения, както и около 500 лекари и 1000 ме-дицински сестри и други специалисти, този ин-ститут внедрява и през десетилетията усъвършен-ства и успешно прилага най-съвременни спешнидиагностични и лечебни методи от всички основ-

ни медицински специалности и организационниоригинални подходи. С това той спасява от смърти лекува успешно множество болни от най-теж-ки форми на всички видове травматизъм и другиспешни заболявания при всички възрасти на пос-традалите. С такава система и съдържание в спе-циализираните клиники на института „Пирогов”десетилетия наред през всяко време на деноно-щието се извършват всякакъв вид спешни опера-ции и други видове лечебни действия според съв-ременни изисквания на медицината. Освен тезивъзможности в института „Пирогов” през споме-натите десетилетия се извършва важна и полезнанаучноизследователска дейност в областта наспешната медицина. Освен научните изследванияпрез посочените десетилетия в основните струк-тури на Републиканския научно-практически ин-ститут за спешна медицина (НПИСМ), по-късноУМБАЛСМ „Пирогов”, се провежда и квалифи-кация по определени проблеми на спешната ме-дицинска помощ на отделните дисциплини на ле-кари. При извършваната многопрофилна работа


в посочената уникална болнична институция сеприлага творчески интердисциплинарен принцип.Този подход осигурява възможност за максимал-но кратко време през денонощието да се осъщес-твява максимално адекватна медицинска най-сложна спешна помощ. С осъществените струк-тури и дейности НПИСМП, а по-късно –УМБАЛСМ, „Пирогов” се утвърди като научномотивиран комплексен специализиран център.Същият денонощно чрез научно мотивирана кли-нична лабораторна и медикотехническа стратегияособено ефективно провежда и ръководи в цяла-та страна борбата срещу агресията на най-тежкивидове остри заболявания и поражения върху чо-вешкия организъм. В това отношение по макси-мална комплексност, интердисциплинарност иадекватност на изявите тази институция заема ед-но от приоритетните места в медицинското прос-транство у нас и в международен план. Тя е уни-кален ценен принос на България в съвременнатанационална и международна медицина.

Друг важен принос на българската медицин-ска наука е българският модел по клинична ток-сикология, чийто 45-годишен юбилей беше чес-твуван на завършилия наскоро много успешен На-ционално-международен конгрес по клиничнатоксикология в гр. Варна. Първоначално това зве-но беше назовано Токсикологично отделение,след това - Токсикологична клиника и Секция поклинична токсикология, а впоследствие по идеяна автора й - следната уникална в национален имеждународен план структура: Токсикологичнаклиника с токсикологично отделение за възрас-тни и Токсикологично отделение за деца; Прие-мен токсикологичен сектор; Информационен сек-тор с токсикологична картотека на основни и но-ви видове отровни вещества; Специализиран ди-ализен токсикологичен сектор за съвременни ви-дове спешна диализа (по-късно трансформиранв Общоинститутски център за спешна диализа);Токсикологична химична лаборатория за спешниизследвания; Консултативни сектори по токсооф-талология, психиатрия, психология, рехабилита-ция; Токсо-имуно-алергологичен функционаленсектор. Създаденият Токсикологичен център в то-гавашния Институт за спешна медицинска помощ„Пирогов” нямаше национален и международенаналог, представляваше водещ приоритет в тога-вашната медицинска наука и практика. В него вед-нага след откриването му и днес се приемат де-нонощно за лечение най-тежко болни от всичкивидове остри отравяния от всички възрасти.

Българският национален токсикологичен мо-дел включва новосъздадени регионални центро-ве – токсикологични клинични структури въвВМА - София и Военноморска болница – гр. Вар-

на, в медицински факултети в гр. Пловдив, гр.Плевен, гр. Добрич (филиал на Медицинския фа-култет - гр. Варна), гр. Шумен и др. Изграденатаорганизация е усвоила и прилага много успешнонационална медико-организационна стратегиясрещу тежки токсични поражения при различнисъвременни кризи под методично ръководство наНационалния токсикологичен център в институт„Пирогов”.

Острите отравяния при възрастни и деца, как-то и клиничната и организационната стратегия,са включени в множество български монографиипо клинична токсикология, които са внушителенкнижовен фонд към създадения модел. Първитетрудове бяха написани и готови за ползване ощев началото на неговото откриване от неговия съз-дател, други - през следващите години в перио-дите на текущо усъвършенстване и обогатяванена тази нова медицинска дисциплина в областтана токсикологията. През последните години но-ви издания от този фонд бяха публикувани на рус-ки и английски език у нас и от престижни изда-телства у нас и в чужбина. С този фонд моделътосъществява пълноценна квалификация на мно-жество лекари в адекватни срокове по тази новаспециалност, което доведе до ефикасно форми-ране в рамките на създадения модел на българ-ска школа по клинична токсикология.

Създаването на научен кадрови потенциал отспециалисти с научни степени и звания по тазинаука, който компетентно осигурява ефективностна българския национален модел по клиничнатоксикология, получи висока оценка на много ав-торитетни научни национални и международнифоруми: Асамблеята на Европейските държави наСветовната здравна организация (СЗО) към ООНпрез септември 1965 г. в Истанбул, Турция; на На-ционално-международния конгрес по клиничнатоксикология в България в гр. Варна през м. ок-томври 2010 г. при честване 45-годишен юбилейна този модел и др. Като особено престижно иавторитетно признание за такава заслуга негови-ят български създател на поредна сесия на Све-товната федерация по клинична токсикология -консултативна институция към ООН, беше избранза член - регионален секретар на нейния борд, катопредставител на Европейската токсикология в та-зи организация.

Двете юбилейни медицински постижения -УМБАЛСМ „Пирогов” и българският модел поклинична токсикология, са особено ценни при-добивки на българската медицина. Техните юби-леи и признания ги определят и като важен при-нос на Република България към съвременния ху-манизъм и неговите стратегии в днешната циви-лизация.

Годишнини


Годишнини

ПРОФЕСОР ПЛАМЕН МИРЧЕВ НА 60 ГОДИНИ

Чл.-кор. Боян Роснев,проф. дсн Георги Георгиев,

Институт за гората – БАН

Пламен Борисов Мирчев е роден на 29ноември 1950 г. в София. През 1976 г. завършваВисшия лесотехнически институт (сега Лесотех-нически университет) – София, специалност „Гор-ско стопанство“, като дипломант по ентомологиякъм Катедра „Лесозащита“.

След дипломирането започва работа като лес-ничей в Държавно горско стопанство Хвойна.През 1977 г. е избран за научен сътрудник в Инсти-тута за гората – БАН. Специализирал е в Чехия,Полша и Германия. От 1990 г. е старши наученсътрудник II степен (сега доцент), а от 2006 г. –професор.

Научноизследователската дейност на ПламенМирчев е насочена към решаване на най-актуал-ните и значими проблеми на ентомологията и би-ологичната борба с вредителите в горите. Дисер-тационните му разработки са направени върхунай-опасните насекомни вредители в широколис-тните и иглолистните гори на България – гъбот-ворката и боровата процесионка. Изследвани саприродните лимитиращи фактори – патогени и па-разитоиди – като елемент на биологичния контроли алтернатива на химичната борба за съхранява-не на биологичното разнообразие. През 1986 г.защитава дисертация на тема „Проучване на па-тогенните микроорганизми, влияещи върху чис-леността на Lymantria dispar L. у нас“ и получаваобразователната и научна степен „доктор“ (кан-дидат на селскостопанските науки). Вторият ди-сертационен труд „Паразитоиди по яйцата наThaumetopoea pityocampa (Den. & Schiff.) (Lepi-doptera, Thaumetopoeidae) в страни от Балканскияполуостров“ защитава през 2005 г., за което е удос-тоен с научната степен „доктор на селскостопан-ските науки“.

Автор е на повече от 150 публикации в област-та на горската ентомология и лесозащитата –монографии, книги, научни статии и доклади нанаучни форуми в България и чужбина. Статиитеса отпечатани в най-престижните български ичуждестранни списания: „Наука за гората”, „Ле-совъдска мисъл”, „Acta zoologica bulgarica”, „Actaentomologica bulgarica”, „Silva Balcanica”, „Jour-nal of Balkan Ecology”, „Journal of Applied Ento-mology, Phytoparasitica”, „Journal of Pest Science”,„Acta Entomologica Bohemoslovaca”, „Anzeiger fьrSchдdlingskunde”, „Pflanzenschutz”, „Umwelt-schutz, Bollettino di Zoologia agraria e diBachicoltura” и др. Публикациите са многократ-но цитирани у нас и в чужбина.

Проф. Мирчев има богата научно-приложнадейност, свързана с оптимизиране на технологи-ите за ултрамалообемно третиране в горите, из-ползване на бактериални и вирусни препарати, иинсектициди с физиологично действие, монито-ринг на насекомни вредители чрез синтетични по-лови и агрегационни феромони, изпитване и ре-гистрация на инсектициди за борба с главнитевредители в горите и др. В съавторство разработ-ва нормативната уредба за провеждане на лесо-патологичен мониторинг в горските екосистемии използване на растителнозащитни препарати.Съавтор е на двете ръководства за защита на го-рите (2006 и 2007 г.), които са високо ценени впрактиката.

Пламен Мирчев притежава ценни качества –толерантност, отзивчивост и отговорност, коитого правят изключително ценен и желан партньорза екипни научни изследвания. Активно участвав разработването на национални и международ-ни проекти с научни институции в Германия(Hanover University), Гърция (Patra University), Хо-ландия (Royal Dutch Society for Nature Conserva-tion) и Франция (INRA), по-значими от които са:„Оценка и мониторинг на състоянието на горски-те екосистеми“, „Здравословно състояние на це-ровите гори в България“, „Egg parasitoids ofThaumetopoea pityocampa“, „Virgin forests of Bul-garia“, „Modйlisation de l’expansion d’un ravageururticant liйe au changement climatique“ и др.

Активно участва в административната и науч-но-организационна дейност на Института за го-рата. Ръководител е на секция „Горска екологияи фитопатология“. Член е на Научния съвет наИнститута за гората, Специализирания научен съ-вет по лесовъдство и екология, Комисията по аг-рономия и лесовъдство при ВАК и Национална-та комисия по лесозащита. Участва активно в дей-ността на Съюза на учените в България и Българ-ското ентомологическо дружество, чрез които едопринесъл за развитието и популяризирането наентомологичната и горскостопанска наука.

Във връзка с неговата 60-годишнина му жела-ем крепко здраве и нови творчески успехи за раз-витието на ентомологичната и лесовъдската нау-ка!


Становище

КЪМ ПРОПАСТ СТРАШНА НИЙ ВЪРВИМ БЕЗУМНО

Проф. дмн Николай К. Витанов,Институт по механика на БАНАз съм все още относително млад и ще дожи-

вея времето, когато обществото ни ще се запитадали днешното отношение към българската нау-ка не е безумие и национално предателство. То-гава учените и управленците ще бъдем изправе-ни пред моралния съд на потомците и пред страш-ния съд на историята и ще трябва да отговарямеза постъпките и думите си. Аз съм от тези, коитомислят, че българската наука и висше образова-ние съзнателно се разбиват, за да се отслаби ду-ховната сила на българския народ в името на про-паднали идеологически доктрини. Тук, в кратка-та форма на въпроси и отговори, ще си кажа мне-нието за това, което се случва и за това, което щеима да се случва. Така никой няма да може да ка-же, че съм си мълчал, когато се е решавала съд-бата на българската наука. А дали съм прав илине бързо ще се разбере.

И така, ето го и въпросникът:1. Има ли срив в образованието и науката

в България? ДА. Който твърди другоили е пълен глупак, или е политическизаинтересовано лице.

2. Беше ли предсказано, че в българската на-ука ще настъпи тежка криза? ДА1.Чернона бяло. Обърнете внимание на препо-ръка №5 в тази статия и я сравнете съсстила на действие на един тогавашенслужител на Световната банка. Забе-лежете – годината, в която е писано то-ва, е 2007. Кратък коментар – страшное, когато административният детерми-низъм по отношение на национална нау-ка започне да се осъществява от хоракато този служител. Пример – Грузия.Втори пример – България.

3. Беше ли предсказано, че в българскотовисше образование ще настъпи пълнакаша и качеството му силно ще спадне?ДА2. Черно на бяло. Тези предсказаниязапочнаха да се сбъдват много по-бър-зо, отколкото се предполагаше.

4. Трудно ли е да се разбере, защо се случ-ва това, което се случва в българскотообразование и наука? НЕ, стига човекда има известни познания по социалнадинамика3 и да е наясно с идеологичес-ката доктрина, под чието влияние сеизвършват тези действия4. Идеологи-

ческата доктрина, която скапва дории САЩ – неолиберализмът.

5. Какви са някои от основните моментина неолибералната доктрина за смачква-не на една национална наука и образо-вание в държава, в която на неолибера-лизма е позволено да се развихри?

Насаждане на пазарен хаос в образованиетос цел постепенно опростачаване на населени-ето.

Закриване на училища за сметка на открива-не на затвори.

Патриотични слова за големите грижи за на-уката, дори когато учените масово бягат почужбина, за да се спасяват от глад.

Отрязване на националната наука от дирек-тно финансиране по оперативите програмина ЕС.

Непрекъснато хулене на учените по масмеди-ите.

Налагане на безумната и никъде несъществу-ваща практика за самофинансираност на на-учните изследвания.

Орязване на националното финансиране на на-уката. Мизерно институционално финансира-не и приказки без покритие за увеличаващо сепроектно финансиране.

Поддържане на унизително ниски заплати научените.

Насъскване на университетите срещу Акаде-мията на науките. Мачкане на националнитеизследователски центрове, защото наукатасе правела само в университетите. Непрекъс-нато повтаряне на тази лъжа.

Заблуждаване на обществото, че държава-та трябвало да се оттегли, а националнияти международният бизнес щели да финанси-рат науката. Непрекъснато повтаряне на та-зи лъжа.

Хвърляне на вината за липсващото финанси-ране от страна на бизнеса върху учените инаучните центрове.

Пречене по всякакъв начин на работата научените.

Дезертиране от държавна система за оцен-ка на качеството на образованието и научни-

1 Н. К. Витанов, З. И. Димитрова, С. Панчев. За българската научна система. //Наука, том 17, кн. 6 (2007), с. 64 - 69.2 Н. К. Витанов. Неолибералното "ноухау" в българското висше образование. //Наука, том. 20, кн. 2 (2010), с. 63 - 68.3 Н. К. Витанов, З. И. Димитрова, С. Панчев. Социална динамика без формули. Акад. изд. "Проф. М. Дринов", 2008.4 Н. К. Витанов. Атракторът девета глуха. //Факел, кн. 4, 2008, с. 354 - 366.


Становище

те изследвания и прехвърмяне на тази оценкав ръцете на непревителствени организаци,верни на неолибералната доктрина.

Разбиване на внедрителските звена, за да сепрекъсне връзката между науката и практи-ката. Обвиняване на учените за прекъсване-то на връзката. Непрекъснато повтаряне натази лъжа.

Обещания, обещания, обещания за светло бъ-деще и повече пари, но следващата година,след 5 години или след 10 години. Вица го зна-ете: „Тати ще ми купи колело. Ама друг път.”

6. Защо е необходима силна наука на Бъл-гария? Защото познанието е основа заразвитието на производителните силии за обслужването на биологичната ос-нова на хората. Скапана икономика илош живот? И се питате защо? Защо-то това е резултатът, когато строи-те къща без основа.

7. Защо ни трябва солидно образование изащо техническият прогрес на българ-ското стопанство го няма никакъв?Образованието води до усвояване отстрана на учащите се на определенизнания и оценъчно-нормативни ценнос-ти и формира умения, ценностни сис-теми и нагласи. Техническият прогресследва от приложението на научнитеразработки в материалното производ-ство и в сферата на услугите. Ако об-разованието е стабилно, то учащитесе трудно възприемат ценностни сис-теми, свързани с пропаднали идеологии.Затова внедряването на неолибернитеценностни системи се съпровожда с на-маляване на качеството на образовани-ето. А когато няма научни разработ-ки, няма и технически прогрес. След ка-то собствените учени са изгонени вчужбина, те работят за чуждата на-ука, която води до технически прогресв съответните страни. България е при-нудена да купува техните високотехно-логични стоки и да плаща за лицензи.

8. Коя е гаранцията за солидно образова-ние и добре развита наука? Държавата.Затова неолибералите се стремят даовладеят държавата и да я отклонятот поддържането на добро нацоналнообразование и добра национална наука.За да не може държавата да се възста-нови, те систематично разбиватструктурата на държавния апарат иразгонват личния му състав чрез неп-рекъснати и една от друга по-безмис-лени и по-неефективни „реформи”. Дър-жавният апарат е чудесен инструмент

за национален прогрес. Не и когато е връцете на неолибералите.

9. Какви задачи следва да се поставят нанауката в България? Освен да съдействаза развитието на българската духов-ност, на науката в България следва дасе постави задача да начертае пъти-щата и подготви технологиите за осъв-ременяване на чудовищно изостанали-те 4 сфери на българската социалнасистема: най-вече осъвременяване наматериалното производство, но освентова и издигане качеството на образо-ванието и здравеопазването и другитеобласти, свързани със сферата на въз-производството на хората, осъвреме-няване на комуникациите и то не самовъв връзка с размяна на информация, нои във връзка с преместване на хора и ве-щи в пространството. Освен това, на-уката активно следва да се намеси и всферата на социалното управление чрезразработка на технологии за съгласу-ване на дейността на хората и подпо-магане на поддържането на обществе-ния ред. Някой ще каже, че съм технок-рат. Да, технократ съм, но в допълне-ние, знам, че за да има повече капитал,трябва да има повече и за хората. С то-ва подавам ръка на сериозния бизнес.Моето кредо е рейнският капитализъм,а не неолибералните измишльотини, ко-ито гърмят една след друга на българ-ска почва.

10. Да се закрие ли БАН? НЕ! Първо, науч-ни изследвания и научни разработки сеправят много по-ефективно в системиот институти, отколкото в универси-тети и умните общества внимателноизползват както ефективността насистемите от научни институти, та-ка и изследователския потенциал науниверситетите. Второ, само силен на-ционален научен център като БАН мо-же да решава бързо и качествено зада-чите, които следва да се поставят предбългарската наука. Този център е ес-тественият координатор на научнитеизследвания в България.

11. Водят ли действията на управляващитедо непрекъснато влошаване на качество-то на образованието и до непрекъснатоувеличаваща се мизерия на науката иучените? ДА, и това е естествено след-ствие от неолибералния курс, чиито ос-новни апологети днес са на върхови по-зиции в управлението на образование-то и науката у нас.


Становище

12. Доведе ли грузинският сценарий от 3точки:

хайде, направете реформа, та редовият съставда се настрои срещу ръководството, което епритиснато от орязания бюджет да съкращавазаплати и персонал;

да, но реформата, която направихте, не ми ха-ресва (то каквото и да бяхте направили, пакнямаше да ми хареса, тъй като предвидливоне съм казал какво точно искам);

затова ще ви закрия, защото сте нефективнипрахосници;

до повишаване ефективността на грузинската на-ука? НЕ, пораженията са като от бомбардиров-ка. Грузинският експеримент е пълен провал. Къ-де е бурният разцвет на грузинската наука? Къ-де са грузинските Нобелови лауреати? Къде сагрузинските научни открития, къде са грузински-те технологии? Няма ги. Грузия е превърната внаучен парий. А не беше така.

13. Цели ли се ликвидацията на БАН? ДА.Неолибералната доктрина се прилагапоследователно към българската нау-ка. На учените вече до болка иим е яснозащо наричам тази доктрина пропад-нала. Учените биват хулени, БАН се за-душава финансово. Според мен, мето-дът на креативното унищожение и ме-тодът на шока са пълни глупости, кои-то ще доведат до огромни вреди за бъл-гарската наука. Кажете ми, защотрябва да си мисля, че с българскатанаука ще се случи нещо различно в срав-нение с това, което се случи с грузин-ската? Съгласно грузинския сценарийкаквато и реформа да беше направилаБАН, тя пак нямаше да бъде харесана,защото целта е разрушаването на БАН.Грузинската академия на науките бе-ше свита 4 пъти, но въпреки това пакбеше разбита.

14. Работи ли се срещу БАН с лъжи на прин-ципа на Гьобелс, че една лъжа повторе-на хиляда пъти, става истина? ДА. При-мер за такава, непрекъснато повтаря-на лъжа е, че науката по света се пра-вела само в университетите. А какво еМакс – Планк обществото за развитиена науката в Германия? От временатана кайзер Вилхелм институтите на то-ва, което днес се нарича Макс – Планкобщество, са работили за Германия, не-зависимо кой е бил на власт (а ние доб-ре знаем, кой е бил на власт от 1933 до1945 г., нали?) Само глупаците закри-ват националния си научен център.

15. Престъпници ли са учените от БАН, чеправителството се отнася с тях като с ку-

чета? НЕ. Самият министър Игнатовтвърди, че в БАН е интелектуалниятелит на нацията. Защо заплатите натози елит са супермизерни и сега са на-половина? Дали пък някой не ни трети-ра като кучета? Защо ли студентитеот Софийския университет викнаха:“Колят науката с тъп нож!”?

16. Ще доведе ли разбиването на БАН доопростачаване на народа и държавата?ДА. Разбиването на БАН ще доведе дозадълбочаване на аутсайдерската по-зиция на България в Европейския съюз.Бантустанизацията ще се ускори.

17. От това, че учените от БАН са в непла-тен отпуск, следва ли, че реформата вБАН е неуспешна. НЕ. Министър-пред-седателят неуморимо повтаря, че ре-форма се прави, когато има пари. Къдеса парите за осъществяване на рефор-ма в БАН? Налице е финансово задуша-ване на Академията. При това положе-ние е цинизъм да се говори, че реформа-та в БАН не е успешна и парите не серазпределят добре.

18. До какво ще доведе прехвърлянето наинститути към министерства и универ-ситети? До обезкървяването им с пос-ледващо закриване. Университетитеедва смогват да плащат заплатите наналичния си в момента персонал. От ин-ститутите те ще вземат бюджета.Кадрите ще бъдат разгонени, а имоти-те – “усвоени”. Отговорността за лик-видацията на институтите ще се сто-вари върху ректорите – видите ли, ниеим дадохме институтите, а те взеха,че ги закриха. За разлика от неолибера-лите, аз считам достатъчната по чис-леност и добре управлявана държавнаадминистрация за много полезна. Ноопитът по света показва, че министер-ските чиновници са некомпетентни дауправляват качествено научни инсти-тути. Те нямат квалификация да опре-делят кой става за научен ръководители кой не, нито имат квалификация даопределят какви научни изследвания саперспективни и какви не са. Чиновници-те са квалифицирани за друго. Вижте,докъде докараха чиновниците нещатав науката през последните 20 години.Ако са достатъчно квалифицирани, чи-новниците биха могли да имат пред-става за нуждите на обществото идържавата. Но в никакъв случай не би-ва да им се повелява оперативно ръко-водство на нещо, от което те не раз-


Становище

бират. Резултатите от хилядолетия саплачевни. И ще бъдат плачевни и за-напред.

19. Лъжа ли е, че БАН не може да печелипроекти. ДА. БАН печели най-многомеждународни проекти сред организа-циите, извършващи научни изследванияв България. БАН обаче систематично еспъвана от финансовото министер-ство, което не привежда пристигнали-те от Европа пари, а ги вкарва в месеч-ни лимити. Освен това, БАН е систе-матично дискриминирана в конкурситеза национално финансиране. Постоян-но сесии на Фонда за научни изследва-ния са затворени за учените от БАН.Някога един заместник-министър се бе-ше изказал, че БАН се елиминира, защо-то били много силни и печелели проек-тите, а за университетите не остава-ло нищо. Е, какво е това, ако не оценказа ефективността на БАН?!

20. Трябва ли БАН да се превърне в пър-востепенен разпоредител с бюджетнисредства? ДА. Министър-председате-лят трябва да изпълни обещанието сиот месец май 2010 г. БАН трябва да бъ-де защитена по всякакъв начин от не-компетентност на ръководството наМОНМ. А некомпетентността е вопи-юща. Отново подчертавам примера отпо-горе: от една страна, се говори, чеучените в БАН са научния елит на стра-ната. От друга страна, те от годиниса обречени на глад и мизерия от реду-ващите се министри – неолиберали. Ре-зултатът е закономерен – научно-тех-нологичната система на България е раз-сипана. От ръководещите я неолибера-ли. Минаването на финансирането нанауката през МОНМ показа чудовищ-ната си неефективност и в момента сеизползва като средство за задушаванена БАН. Парите за образование и наукане трябва да са в един кюп.

21. Има ли апетити към имотите на БАН?ДА. Атаката срещу БАН има икономи-ческа основа и тя е присвояване на имо-тите й. Няколко месеца след закрива-нето на Грузинската академия на нау-ките имотите и започнаха да се раз-продават. Идеологът на атаката сре-щу БАН е същият, който организираатаката срещу Грузинската академияна науките. Мнението му за имотитена БАН е изказано от самия него в ин-тервю преди да стане министър. В ходе пропаганда в Гьобелсов стил, целяща

да покаже, че БАН не може да се опра-вя с имотите си. Твърденията за евти-но отдадени имоти и специално за 6000кв. м замеделска земя, които уж БАНбила дала под наем евтино, бяха кате-горично оборени. От твърдението:“Няма да им дадем пари, защото не уп-равляват добре имотите си”, не оста-на нищо. След като е толкова загриженза управлението на имотите на БАН,защо досега министърът на финанси-те не е предложил човек за финансовмениджър на БАН? След като се оказа,че “евтино” дадените под наем имотивсъщност не са евтино дадени под на-ем, ще си получи ли БАН 25-те млн. лв.?Или съгласно Гьобелс, ще приемем лъ-жата за истина и ще накажем колек-тивно с мизерия и глад българските уче-ни. И на всичко отгоре, ще ги обвинимсъгласно догмата на неолиберализма, чесами са си виновни за това състояние?

22. Трябва ли да има взаимодествие междууниверситетите и БАН в областта на на-учните изследвания? ДА. Погрешна екакто тезата, че науката трябва да секонцентрира само в университетите,така и тезата, че науката трябва дасе концентрира само в БАН. БАН тряб-ва да работи и непрекъснато работи суниверситетите в областта на обуче-ние на студенти и докторанти. Универ-ситетските преподаватели трябва даса задължени да прекарват на всеки ня-колко години по 6 месеца в БАН, за да сеподдържат в крак с тенденциите в на-уката. Погрешно е един научен инсти-тут на БАН да бъде изваден от БАН иизпратен към някой университет.Институтите трябва да са независи-ми и обединени в БАН, за да може всекиедин от тях да взаимодейства с по ня-колко университета, както и с другитеинститути от БАН. „Разпарчадосване-то” на БАН ще затрие този синерге-тичен ефект и ще понижи ефективнос-тта на българската наука.

23. Следва ли министър да се бие в гърди-те, че е осигурил пари за Софийскияуниверситет, за да може стабилно да из-кара зимните месеци? НЕ. Този човектрябва да потъне в земята от срам, чеизобщо е допуснал финансово задуша-ване на най-добрия български универси-тет.

24. Следва ли да се гони пълно проектнотофинансиране на науката? НЕ. Наукатаи БАН трябва да имат предостатъчно


Становище

базово финансиране за поддържане нанаучния капацитет. Оттам нататък,държавата, ако има някакви научно-технологични цели, следва да си ги гонис допълнително, проектно финансира-не.

25. Следва ли БАН да си направи собственуниверситет? ДА. БАН следва да напра-ви малък суперелитен изследователскиуниверситет за задоволяване на соб-ствените нужди от квалифицирани из-следователи и за подобряване на квали-фикацията на държавната админис-трация и на ръководните кадри в час-тния бизнес. Приказките срещу тозиуниверситет издават само едно – опитда се вържат ръцете на БАН и след то-ва тя да се атакува по линията, че неучаства в обучението на студенти. За-това БАН трябва да си направи соб-ствен университет, но въпреки това ида подпомага обучението в други уни-верситети.

26. Има ли външен натиск за разбиванетона БАН и за прехвърлянето на институ-тите й към университети? ДА. Светов-ната банка критикува правителство-то, че нивото на изследвания в универ-ситетите е ниско. Това ниско ниво е ес-тествено следствие от прилагането нанегодната неолиберална доктрина напочвата на българския университет. Зада се избяга от критиките се действапо пътя на най-малкото съпротивление– ето, разбиваме БАН, пращаме инсти-тутите към университетите и -готово. Главата е удобно зарита в зе-мята, а проблемът зад опашката майго решихме. Но след две-три години ин-ститутите ще са попилени, кадрите имуволнени и проблемът зад опашката нащрауса ще е станал в пъти по- голям.

27. Казала ли е държавата в какви насокиБАН трябва да концентрира потенциа-ла си за научни изследвания? НЕ. В мо-мента държавата не знае какво иска.Не можеш да обвиняваш някого, че е не-ефективен, когато ти самият не си на-ясно какво точно искаш и как точно то-зи някой трябва да помогне да се осъ-ществи това, което искаш.

28. Ще бъде ли преодоляна кашата в уни-верситетската структура и образование?НЕ. Ако неолибералната доктрина про-дължи да се прилага, кашата ще се за-дълбочи.

29. Приложима ли е американската систе-ма на функциониране на университети-

те в България? НЕ. Няма толкова пари.В България няма нито мощното дирек-тно държавно финансиране, нито фи-нансирането за разработки за военницели. Няма и ред други неща. Затовауниверситеската система в Българиявърви към пълно фиаско. В допълнение,българските университети все повече сепревръщат в търговски дружества –печатници на дипломи, които гледатсобствената си печалба, а не нуждитена бизнеса, който трябва да абсорбиракадрите им.

30. Трябва ли да бъдат назначавани финан-сови мениджъри в държавните универ-ситети и БАН. ДА. Но те трябва да саподчинени на ректорите и председате-ля ня БАН, а не да са независими. Под-чинени на неолиберални министри неза-висими финансови мениджъри бързо щескапят БАН и държавните университе-ти. Затова е необходима двойна защи-та – мениджърите трябва да могат дабъдат уволнявани от ректора или пред-седателя на БАН, както и от Общотосъбрание на университета или на БАН.

31. Ще се засилва ли пропагандата срещуБАН и държавните университети? ДА.Колкото повече проличават недъзитена пропадналата неолиберална доктри-на за развитие на образованието и нау-ката, толкова по-яростна ще ставапропагандата. Пари за висшето обра-зование и науката няма да има, но париза пропаганда срещу учените и универ-ситетските преподаватели виноги щесе намират. Въпреки че са канени ма-сивно по света да наливат ум в глава-та на чужди студенти и учени, българ-ските преподаватели и учени ще бъдатмасивно охулвани. Защото на техен фоннекадърността блести ярко и некадър-ниците не могат да минат за великиучени и компетентни реформатори.

32. Има ли проблеми в българския полити-чески и икономически елит? ДА. Те неса в състояние да стартират и изгра-дят икономика и общество, основани назнанието. Някога възрожденският ниелит даде мило и драго, за да ги имаБАН и Софийския университет. В днеш-ния ни елит преобладава тенденциятате да се разграбят и съсипят. Една отосновните причини за това е зомбира-нето на елита с доказано пропаднала-та неолиберална идеология. Софтуерътв главите им е калпав. Затова държа-вата и обществото вървят на зле.


Становище

33. Как да се организира финансирането наБАН? Системата е проста. Всеки про-фесор и доцент, щом е назначен за та-къв, трябва да има достатъчно инсти-туционално финансиране, с което даподдържа развитието на научните из-следвания в своята област, както и съ-ответната група от изследователи. Навсеки 2 години на групата трябва да сеправи атестация без промяна на финан-сирането, за да се вижда как вървят из-следванията. На всеки 4 години следвада се прави атестация с промяна на фи-нансирането – ако групата работи доб-ре и желае увеличаване на финансира-нето, то трябва да й се даде срещу по-емане на допълнителни научни задачи.Ако групата работи зле, безперспектив-ните задачи следва да се снемат от из-пълнение с намаляване на финансиране-то. Оттук нататък, чрез проектно фи-нансиране държавата трябва да след-ва приоритетите си и да улавя новитетенденции в научно-технологичноторазвитие.

34. Важни ли са държавните пари за раз-витието на науката? ДА. Съществува за-кон на Дерек Прайс, които казва, че акодържавата иска два пъти повече науч-на продукция, тя трябва да вложи 8 пъ-ти повече пари. Само неолиберали мо-же да обясняват на министър-предсе-дателя, че намаляването на държавно-то финансиране на науката ще пови-ши нейната ефективност. Това няма дастане. Напротив - при текущата нео-либерална организационна и финансовакаша можем да очакваме намаляване наефективността на науката и намаля-ване на научната продукция. Наукатане е магистрала. Ако в магистралатасе отвори дупка, тя може да се попра-ви за 1 ден. Когато в научния потенци-ал на държавата се отвори дупка, тяне може да бъде запълнена и за 20години.

35. Вярно ли е, че български учен пише гла-ва от книга за развитие и управление нанауката и научния състав, която се очак-ва да бъде публикувана от престижно за-падно издателство през следващата го-

дина? ДА. Главата е посветена на ма-тематическите модели на развитие нанаучните изследвания и технологиите,научните публикации и мобилността иразвитието на научния потенциал. По-неже книгата трябва да е настолна зауправляващите науката в ЗападнаЕвропа и САЩ, този човек бе накаранда обособи специални части на текста,където след излагането на съответниямодел с формули да ги обяснява без фор-мули за ръководния състав на съответ-ната научна система

36. Какво може да се каже на ръководещи-те българската наука на основата на опи-та на автора на тази статия? Посокатана развитие на българското висше об-разование и наука е погрешна, което севижда и с просто око. Качеството нависшето образование спада. Печатане-то на дипломи върви с такава скорост,че доста държави вече не ги признават.Пресен пример – Турция. Върви се къмразбиване на националния научен цен-тър. Ако неолиберализмът не бъде из-хвърлен от научната политика, неща-та ще се влошат още. Разбиването наБАН ще доведе до огромен срив в науч-ните изследвания. Университетите щебъдат душени от хронично безпаричие.Преподавателският състав и ученитеще бъдат деградирани до наемни ра-ботници. Няма да се построи нито ико-номика, основана на знанието, нито об-щество, основано на науката. Конку-рентоспособността на българскатаикономика ще спада. България ще бъдепревърната в бантустана на Европей-ския съюз

37. А може ли това да се промени? ДА. Раз-витието на капитализма в Българиятрябва да се форсира чрез силна науч-но-технологична система. В последни-те 20 години бе наложена неолиберал-на система, която спира развитието настраната и обществото. Тази систе-ма днес се е насочила към задушаванена самите корени на българското об-разование и наука – Софийския универ-ситет и БАН. Към пропаст страшнаний вървим. Бутани от неолиберали.


ПРОФ. Д-Р САВА ВАСИЛЕВ САВОВ

(1935 – 2010)

На 9 ноември 2010 г. ни напусна проф. д-р Сава Савов, дългогодишен член на секция

„Икономически науки” към Съюза на учените в България и председател на Контролния съвет

на СУБ.

Проф. Сава Савов е роден на 9.01.1935 г. в гр. Карнобат. Висшето си образование завършва

във ВИИ „Карл Маркс” (сегашния УНСС) – София през 1958 г., специалност „Икономика на

промишлеността”. Доктор е по икономика. Специализирал е два пъти в Русия.

Основните му научни интереси са в областта на икономиката на индустрията. Публикувал

е над 120 научни труда, от които по-значими са: „Анализ на стопанската дейност на фирмата”,

„Прогнозиране и планиране дейността на фирмата в индустрията” и др. Бил е зам.-ректор на

УНСС, декан, директор на департамент.

Богата и разнообразна бе дейността на проф. Сава Савов в Съюза на учените в България,

на който е член от 1969 г. Неоценима е дейността му като дългогодишен член на ръководството

на секция „Икономически науки” и председател на Контролния съвет на съюза. През последните

си години той отдаде много сили за развитието и спазването на демократичните принципи на

управление на СУБ.

Завърши житейският път на един ерудиран учен, който бе пример на човек с голяма

обществена активност, пристрастен към проблемите на научната общност и безграничен стремеж

към овладяване на нови знания. Творческите идеи и постижения на проф. Сава Савов са

дълготраен ценен влог в българската наука.

Остава споменът за достойно изминат жизнен и творчески път.

ДА ОТДАДЕМ ЗАСЛУЖЕНА ПОЧИТ НА ПАМЕТТА МУ!

Съюз на учените в България

In memoriam


Научни изяви в СУБ

Свободният интердисциплинарен университет към секция „Медицински науки” към СУБпроведе на в зала “Вяра” на Културния институт „Столична библиотека” – пл. “Славейков” № 4,научни форуми:

На 10 ноември 2010 г. на тема:„АСПЕКТИ НА СЪВРЕМЕННАТА АВТОИМУННА АГРЕСИЯ

(ЕКОЛОГИЧНИ И ДРУГИ ФОРМИ)”Докладчик: проф. д-р Александър Монов.

На 15 декември 2010 г. съвместно със секция „Микробиология” към СУБ на тема:„СЪВРЕМЕННИ ПРОФИЛАКТИЧНИ ЛЕЧЕБНИ МЕТОДИ

(ИМУНОЛОГИЧНИ И ДРУГИ) ПРИ ГРИПА”Докладчик: акад. Ангел Гълъбов.

* * *Секция „Биология“ към СУБ проведе заседания: На 18 ноември 2010 г. в Заседателната зала на ИБЕИ, ул. „Ю. Гагарин“ № 2, с дневен ред: Лекция от д-р Мая Куртева на тема:

„ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО ГЪРЦИЯ - ОСТРОВ КРИТ И ОСТРОВСАНТОРИНИ”

Обсъждане на тематичните направления за предстоящия „Семинар по екология – 2011”. На 16.12.2010 г. с представяне от доц. д-р Стефка Чанкова на филма:

„ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РЕЗЕРВАТА КАРАДАГ В КРИМ, УКРАЙНА”

* * *Секция “Математика” към СУБ проведе на 17 ноември 2010 г. зала № 278 на Института по

математика и информатика – БАН, ул. „Акад. Г. Бончев”, бл. 8, заседание, на което беше изнесендоклад от акад. Петър Попиванов на тема:

„ФИЙЛДСОВИТЕ МЕДАЛИСТИ ЗА 2010 Г.”

* * *Секция „История” към СУБ проведе поредните си сбирки в клуба на ул. „Загоре” № 6: На 12 ноември 2010 г. с информация от д-р Георги Владимиров за проведената в Казан

конференция по въпросите за произхода на прабългарите. На 10 декември 2010 г. проф. д-р Василка Тъпкова-Заимова и проф. дин Лиляна Симеонова

ще говорят по проблемите на византийската история.

* * *Секция „Педагогика и психология” към СУБ проведоха заседания: На 18 октомври 2010 г. с обсъждане проблемите за изследвания в средното образование и

нашата готовност за участие в разрешаването им.Докладчик: проф. д.п.н. Л. Ст. Георгиев.

На 15 ноември 2010 г. с дневен ред: Художествено приветствие по случай Деня на будителите от В. Божинов. Доклад на тема:

„ПРОФ. ДИМИТЪР КАЦАРОВ – ПЕДАГОГ И ПСИХОЛОГ НА ХХІ ВЕК”Докладчик: проф. д.п.н. Л. Ст. Георгиев.

* * *Секция „Филологически науки” към СУБ взе участие в Общоакадемическите семинари на

Българската академия на науките, проведени в Големия салон на БАН, в рамките на които бяхаизнесени публични лекции от членове на секцията:

На 27 октомври2010 г. от чл.-кор. Мария Попова на тема:„ТЕРМИН И ОБЩЕСТВО (ОТНОШЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО КЪМ ТЕРМИНИТЕ)” На 24 нoeмври 2010 г. от акад. Михаил Виденов на тема

„МОЖЕ ЛИ ДА СЕ УПРАВЛЯВА КНИЖОВНИЯТ ЕЗИК“



За ХVІІІ път секция „Технически науки” къмСУБ проведе ежегодната Национална конферен-ция с международно участие ТЕЛЕКОМ 2010 (14-15 октомври, Дом на техниката, София). Органи-затори бяха всички основни държавни и общес-твени организации, пряко свързани с телекому-никационните съобщения и информационни тех-нологии в България, със съдействието на почтивсички висши учебни технически заведения отСофия, Варна, Русе, Габрово и българската сек-ция на IEEE. Провеждането на конференциятастана възможно благодарение на нейния генера-лен спонсор – оператора на мобилни услуги Мо-билТел – ЕАД.

Признание за приноса на конференцията заразвитието на информационните и телекомуни-кационните технологии в нашата страна бяха поз-дравленията към участниците от официални пред-ставители на МТИТС, ФНТС, МобилТел иСУБ.По време на пленарното заседание, кръглата ма-са и секционните заседания се изнесоха 31доклада. В сравнение с минали конференции то-зи брой е относително по-скромен, но това се ком-пенсира с високата научна и научно-приложнастойност на докладите – една голяма част от тяхпредставят развитие и довършване на изследва-ния, докладвани на предишни ТЕЛЕКОМ конфе-ренции и доведени до използване в практикатаили внедряване в производство.

Съгласно възприетата практика всички секци-онни доклади бяха подбрани след рецензиране,което осигурявя тяхната актуалност и високо ка-чество. Някои доклади са разработени и предло-жени от малки смесени групи млади учени от раз-лични висши учебни заведения или институции;едно ново явление на творческо сътрудничествои взаимен обмен на информация, което повиша-ва ефективността на провежданите изследвания.Изнесените доклади бяха разпределени в 6 тема-тични направления: 1) Комуникационни и инфор-мационни технологии и системи. Интернет; 2) Ко-муникационни вериги и системи; 3) Обучение покомуникационни и информационни технологии;4) Планиране и управление на мрежите. NGN; 5)Широколентов достъп. Телекомуникационнитранспортни технологии; 6) Радиокомуникации.Цифрово радио- и ТВ-разпръскване. В зависимостот разглежданите проблеми основната част отдокладите, изнесени в секционните заседания, мо-гат да се групират, както следва: развитие на те-лефонните мрежи и подобряване на техните тех-нически и функционални параметри с цел разши-ряване възможностите им за предоставяне на но-

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНОУЧАСТИЕ ТЕЛЕКОМ 2010

Проф. дтн инж. Борис Йовчев,член на Организационния комитет

на ТЕЛЕКОМ 2010

ви и по- качествени услуги; разработване на новии/или разширяване на съществуващи методи затяхното проектиране; оценка на въздействието насмущаващи фактори в телекомуникационни сис-теми; разработване на модели и системи за дис-танционно обучение; създаване на нов тип ИТК– безжични широколентови платформи за изграж-дане на мобилни комуникационни системи с но-ви разширени функции; проучване на нови прин-ципи на работа на технически платформи за те-лекомуникационни мрежи.

Положителен факт е, че нивото на докладитее много стойностно. Много от тях разглеждат ак-туални проблеми на развитието на ИТК, свърза-ни с предоставяне на нови услуги. Голяма частот докладите са представени от млади учени, ко-ито работят по нови тематични направления. То-ва стимулира тяхното бързо изграждане като спе-циалисти.

Пленарните доклади очертаха основните тен-денции и проблемите на развитие на телекому-никационните и информационните технологии исистеми в света и в РБ. Важен принос в това от-ношение имат докладите: „Основни насоки и пер-спективи за развитието на електронните съобще-ния в РБ” на маг. инж. Андреана Атанасова(МТИТС); „Състояние на прехода от аналоговокъм цифрово наземно телевизионно радиопрекъс-ване в България” на инж. Николай Иванов (КРС);„Модернизиране и хармонизиране на представя-нето на услуги на група оператори” на инж. Мар-тин Белянов (МобилТел). В доклада си „ИКТ презследващото покололение” проф. д-р инж. Анто-ни Славински (АСТЕЛ, НБУ) направи стойнос-тен анализ на постигнатите резултати на това раз-витие и чрез философско обобщение по опреде-лена методика предложи визия за състоянието наИТК през следващото десетилетие – до 2020 г.

Положителен е и фактът, че Организационни-ят комитет положи усилия да покани за участие вТЕЛЕКОМ 2010 голям брой ветерани с принос вразвитието на съобщенията в България. Тяхнотоприсъствие и участие, особено в дискусиите повреме на Кръглата маса, допринесоха за повиша-ване на приемствеността между поколенията и то-ва трябва да продължава и в следващите конфе-ренции.

Поради икономическата криза, конференция-



та ТЕЛЕКОМ 2010 за първи път се проведе в Со-фия, а не в МДУ „Фридирик Жолио-Кюри”, новъпреки това - успешно - с ползотворни резулта-ти и оптимизъм. Прякото участие в научната про-ява на оператора МобилТел със свои специалис-ти, които изнесоха 3 доклада на високо научнониво, рязко повиши авторитета на конференция-та и даде нагледен пример за връзката между на-уката и бизнеса. Големите финансови успехи наМобилТел се дължат на провежданите задълбо-чени научно-приложни изследвания - при това смалки колективи от специалисти, но с висока ква-лификация. Така операторът непрекъснато разра-ботва и предоставя на своите клиенти нови ка-чествени услуги.

По време на конференцията беше отбелязан ифактът, че се въвеждат и използват все повече ан-глийски термини - без да се полагат усилия за тях-ното заместване със сполучливо подбрани бъл-гарски термини. Тази отрицателна „небрежнос-т”, допускана макар и несъзнателно, застрашавабългарския език от обедняване, като едновремен-

но спуска все по-непреодолима бариера за широ-ката публика към използването на предлаганитенови, неразбираеми телекомуникационни услуги.Следователно, следва да се обмислят и приематсъответните мерки за ограничаване на този отри-цателен процес.

За по-нататъшното укрепване на творческияпринос и авторитет на конференциите е желател-но Организационният комитет да положи усилияв следните направления:

Да се предложат на вниманието на съ-ответните заинтересовани организациидоведените до степен на внедряване раз-работки, докладвани на ТЕЛЕКОМ2010.

Към тематичните направления на след-ващите конференции да се добави и „По-щенски съобщения”.

По примера на Мобилтел да се положатусилия да бъдат привлечени за участиеи други оператори и фирми от страната.

СУБ – клон Плевен и Община Плевен про-ведоха на 28 октомври 2010 г. в зала „Катя По-пова” тържествено събрание, посветено на 1 но-ември – Деня на народните будители, 50 годиниот създаването на Съюза на учените в България– клон Плевен, както и церемония по връчванена наградата по хуманитаристика на името наакадемик Юрдан Трифонов. Гости на тържество-то бяха кметът Найден Зеленогорски, зам.-кме-тът д-р Валентин Матеев, директорът на дирек-ция „Образование и култура” Ралица Веселино-ва, директори на научни институти и членове наСУБ.

Кратко слово за Деня на будителите поднесен.с. Соня Лазарова от секция „Военна история”.

Експозе „50 години СУБ – клон Плевен” из-несе председателят на клона доц. дсн Атанас Ки-рилов. Той разказа историята на клона в Плевен,създаден през месец май 1960 г. от група лека-ри. Първи председател е бил проф. д-р Иван Ка-рамишев, след това - доц. д-р Георги Георгиев,проф. д-р Евгения Йорданова, проф. д-р Любо-мир Ковачев, доц. д-р Димитър Чакъров, проф.Михаил Грънчаров и сега - доц. дсн Атанас Ки-рилов. Заслужава да се отбележи ролята и дей-ността на дългогодишния секретар д-р ИванВлахов. Изгражда се многопрофилен клон с 8секции и 224 члена. Богата и разнообразна е на-учната дейност на съюзните членове. Те са взе-

СЪВМЕСТНА ПРОЯВА НА ПЛЕВЕНСКИЯ КЛОН НАСУБ И МЕСТНАТА ВЛАСТ

ли участие в различни научни прояви, немалко еучастието им на световни и европейски форуми.Членовете на клона са автори и съавтори на мно-жество научни публикации в българския и чуж-дестранния печат, в написването и издаването научебници и монографии. Клонът е намерил ус-пешно своя специфичен профил и се стреми дапреодолее затрудненията от финансовата криза.

Престижната наградата по хуманитаристикае учредена по идея на СУБ - клон Плевен и сеосъществява съвместно с Община Плевен. Тя ена името на акад. Юрдан Трифонов и се връчваежегодно на учени, дейци, общественици с при-нос за културното и духовно развитие на Пле-вен и Плевенския край. Носител на наградата похуманитаристика за тази година стана доц. д-рМилко Аспарухов – директор на Военно-исто-рическия музей. Той получи Почетния плакет идиплом от кмета Найден Зеленогорски.

По време на церемонията извънредно бешевръчен посмъртно диплом на Трифон Банков –един от изследователите на акад. Юрдан Трифо-нов. Зам.-кметът д-р Валентин Матеев връчидиплома на неговата майка Виолета Банкова.

Доц. дсн Атанас Кирилов – председател,д-р Райна Гиндева – секретар на

Плевенския клон на СУБ


КНИГОПИС

ЕДНА НОВА ИНТЕРЕСНА КНИГА

Petar Popivanov,Angela Slavova.

Nonlinear Waves.An Introduction.

World Scientific – NewJersey, London,

Singapore, 2010. (ISBN-13 978-981-4322-12-6)

В монографията на из-тъкнатите специалистиакадемик Петър Попива-нов и проф. Анжела Сла-вова, публикувана в тема-тичната поредица “Serieson Analysis, Applications

and Computation”, се изследват различни уравне-ния на математическата физика, като някои моди-фикации на уравненията от вида на Кортевег деФриз, уравнения от типа на Камаса-Холм, модифи-кации на системите на Бюргерс, уравнението наХънтер-Сакстън и някои системи за съхранение (по-лулинейни хиперболични системи). Всички тезиуравнения произлизат от физиката, но те се изуча-ват от авторите с математически методи в рамкитена по-пълните университетски курсове. По-специ-ално, предложена е пълна класификация на реше-нията от вида на разпространяващите се вълни заширок клас от частни диференциални уравнения(ЧДУ) от 3-ти ред, когато съответните профили при-тежават особености (ъглови и рогови точки). Пред-мет на разглеждане е и важният въпрос за орби-талната устойчивост на периодичните разпростра-няващи се вълни, удовлетворяващи някои обобще-ния на уравненията на Кортевег де Фриз. Специал-но внимание е отделено на взаимодействието надва пикона, удовлетворяващи ЧДУ на Камаса-Холми на разрешимостта на задачата на Коши за ЧДУна Хънтер-Сакстън. Класическото решение се строис метода на характеристиките, но е намерено и неп-рекъснато обобщено решение. Авторите изучавати задачата на Риман за някои системи за съхране-ние, при които възникват ударни вълни с особенос-ти върху крива. Посочено е също така, че при взаи-модействието на две частично гладки вълни с край-ни скокове за хиперболични системи с две прос-транствени променливи възникват логаритмичниособености на решенията. Числените методи за пе-риодични вълни, които се използват в монографи-ята, се базират на подхода на клетъчно-невронни-те мрежи.Тъй като книгата е написана на достъпен език за

по-широк кръг читатели (студенти по математика ифизика, докторанти), надяваме се тя да ги привле-че в областта на математическата физика и да гистимулира в бъдещата им дейност. От друга стра-на и специалистите, работещи в това направление,могат да научат нови и интересни резултати, пред-ложени и доказани на един прецизен математичес-ки език.

Проф. дпн Сава Гроздев,председател на секция“Математика” към СУБ

Книгата на акад. Тодор Николов„Основи на палеонтологията и историчнатагеология” – един забележителен синтез

Тодор ГеоргиевНиколов.

Основи напалеонтологията и

историчнатагеология. Трето

допълнено иобновено издание.

Университетскабиблиотека № 485,Унив. изд. „Св. Кл.Охридски”, 2009,486 с., 218 фиг.

Третото допълнено иобновено издание на книгата на акад. Тодор Нико-лов илюстрира по прекрасен начин основните на-учни и педагогически подходи и похвати на този из-тъкнат български учен и университетски препода-вател.Като запазва структурата на предишните две из-

дания (1996, 2002), третото издание на книгата едопълнено с данни за съвременния плейттектон-ски модел на Земята, закономерностите на еволю-цията и специално за ускорението на еволюцион-ния процес, а разделът за климатите през неозой-ската ера е прередактиран и обновен. . В нея акад.Николов обсъжда най-важните проблеми на дветеосновополагащи дисциплини в геологията: Палеон-тология и Исторична геология. Повестованиетое разпределено в 3 части: “Геологията – наука заразвиващата се Земя” (с. 13-108), “Основи на па-леонтологията” (с. 109-337) и “История на Земя-та” (с. 339-462). Накрая, отново е приложен реч-ник на термините (с. 462-481), свързан с най-нови-те постижения в областта на геологията, палеон-тологията и историята на Земята.Първа част. Включва сведения за съвременните

основни научни направления в системата геология:веществено, динамично, исторично и приложно. Сдисциплините от вещественото направление, (гео-химия, минералогия, петрология, литология), как-то и дисциплините геотектоника, геодинамика,вулканология и сеизмология. Авторът пестеливоаргументира връзките на геологията с други систе-ми от научни знания като физика (геофизика), хи-мия (геохимия), физическа география (геоморфо-логия), биология, (геобиология), астрономия (пла-нетология, метеоритика) и други.Втора част. Посветена е на предмета, задачите и

разделите на палеонтологията – “наука за живиясвят на миналите геоложки епохи и закономер-ностите в неговото развитие от появата му пре-ди милиарди години до съвременната епоха” (с.109).Трета част. Включва: Общи бележки; Времето в

геологията; Земята в прекамбрия (катархай, архай,протерозой) и през фанерозойските ери (палеозой,мезозой, неозой); Кризите в историята на организ-мовия свят.За акад. Николов историята на Земята представ-


КНИГОПИС

лява подобие на книга, която съдържа огромна ин-формация, фиксирана в геоложкия летопис.Стилът на книгата е жив, увлекателен и същев-

ременно стегнат. Авторът не се бои от използване-то на подходящи добре дозирани отклонения от ос-новната тема, за да обогати и разшири познаниятапо разглежданата тематика. В тази насока важенстилистичен прийом на акад. Николов са риторич-ните въпроси и техните отговори. Чрез тях читате-лят неусетно се запознава с авторското становищепо редица дискусионни въпроси. Друг интересенподход е въвеждането в текста на къси раздели илиабзаци по проблеми, които впоследствие поясня-ват главната теза. Богатата ерудиция на акад. Ни-колов му дава възможност да си служи с многоб-ройни удачно подбрани цитати на важни мисли исентенции на големите умове на науката. Някои оттези цитати може да оставят трайна следа у чита-теля при неговата бъдеща творческа дейност.Обяснителните текстове на богатия речник на на-

учните термини са съставени на възможно най-раз-бираем научно издържан език. Без да претендираза речниково помагало, тази книгата облекчава въз-приемането на широкоспектърна научна тематикана изложението.Очертаните задачи, които акад. Николов си пос-

тавя в третото издание на книгата, са блестящо ре-шени. Защитена е фундаменталната триединнасъщност на геологията като наука, която споява внеразбиваемо единство триадата, съставена отпрактика – теория – преподаване. Изтъкнати са раз-нопосочните връзки на геологическите науки с дру-гите системи от научни знания, които студентите имладите изследователи трябва да придобият повреме на следването и след това през целия ситворчески живот да попълват с нови и съвременнизнания. Поставени са кардинални въпроси за раз-витието на материалния свят, за произхода на ор-ганизмите и други. Накрая, след като се запознае стретото издание на книгата, читателят ще добиепредстава за някои важни качество на автора мукато учен и педагог. Акад. Николов не принадлежикъм т.нар. „тесни специалисти”, които много добре,дори перфектно познават строго определен кръг отнаучни въпроси, но с това се изчепват творческитеим интереси и възможности. Авторът на книгата ви-наги успява да анализира разглежданата от негопроблематика на фона на колкото се може по-ши-рок кръг от сродни процеси и явления. Това правинеговите изводи логични и добре аргументирани.Нещо повече – някои от резултатите на неговитеизследвания може полезно да рефлектират върхуразвитието на съседни научни направления. А то-ва е съвсем реално приложение на изглеждащитесухи и отвлечени палеонтоложки постулати.Такъв труд несъмнено е полезен не само за сту-

дентите, но и за специалистите, които се интересу-ват от дълготрайното развитие на природните сис-теми.

Проф. дгн Цанко Цанков,проф. дгн Божидар Маврудчиев

Георги Марков.Независимостта на

България презбалканската криза

1908-1909.С., Народно събрание

на Република България,2008, 326 c.

Изследването е посве-тено на едно от най-важ-ните събития в българ-ската история от начало-то на ХХ век – обявява-нето на независимосттана България -22 септем-

ври 1908 г. Изградено е върху солидна документал-на основа от български и чужд произход – архивнидокументи, мемоари, тогавашната преса.Съдържанието е структурирано в три обемни гла-

ви, посветени съответно на предисторията, на са-мото събитие и на действията, довели до между-народното признаване на българската независи-мост. Разгледаното в детайли събитие е поставенона широк балкански и европейски фон. Очертанае международната обстановка, разположението наевропейските сили; показана е балканската ситуа-ция и преди всичко положението в Османската им-перия. Много пълно и цялостно е представенадейността на българското политическо ръководствои дипломация. Отделено е подобаващо място наповедението и ролята на монарха – княз, а от 22септември - вече цар Фернинанд.Българската независимост е представена като

комплексно явление с няколко съществени тенден-ции, но и с множество дъпълнителни събития. По-казана е и проявата на моментни, случайни факто-ри. Добре са онагледени възможностите на българ-ската дипломация да участвува умело в сложнитевзаимотоношения между различните европейскисили.Работата обобщава фактологията по темата и да-

ва синтезирана, цялостна картина на една от най-важните външнополитически прояви на странатапрез ХХ в. Интерпретацията същевременно илюс-трира актуалните тенденции в българската истори-ческа наука при осмисляне на миналото.Трябва същевременно да се подчертае и лекота-

та, с която авторът води изложението; хубавия, бо-гат език, който прави текста четивен, без да нару-шава неговата научна същност.Изследването е сполучливо онагледено с 30

страници приложения: факсимилета и фотографиина събития и личности. Приложена е подробна биб-лиография.Разглежданото изследване запълва съществена

празнина в българската научна историческа лите-ратура и заслужава внимание както на специалис-тите историци, така и на всички, имащи допир дофундаменталните проблеми на българската вън-шнополитическа дейност в модерната епоха.

Николай Поппетров,секция „История” към СУБ


КНИГОПИС

ЕДИН НЕСТАНДАРТЕН ПОГЛЕД КЪМ ЗНАМЕНА-ТЕЛЕН ДЕН ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Празникът на Осво-бождението постраниците на

българските вестни-ци 1885-1944.

Състав. Лидия Чолпа-нова. Сн. и дизайн

Иван Янчев.София, Акад. изд.

„Проф. Марин Дринов”,2008, 249 с.

Ще се предпазя от из-кушението да повторякакво значимо събитие еподписването на Сансте-

фанския мирен договор на 19 февруари (ст.ст.) или3 март (н.ст.) 1878 г., какво място заема той в бъл-гарската история като начало на възстановяванетона българската държавност. Много е писано и каза-но за него и у нас, и в чужбина. Но изданието „Праз-никът на Освобождението по страниците на бъл-гарските вестници 1885-1944”, посветено на 130-годишнината от Освобождението на България,представя още един аспект на този исторически акт- неговото отражение във времето на страницитена българския печат.Изданието е замислено по идея на акад. Иван

Юхновски, негов съставител е Л. Чолпанова - во-дещ библиограф и историк от Централната библи-отека на Българската академия на науките, сним-ките и графичния дизайн са на Ив. Янчев – ръково-дител на цифрово студио в Централна лаборато-рия по обща екология. Те са работили задълбоче-но, детайлизирано, творчески - всеки в своята об-ласт, за да представят пред културната обществе-ност един значим, професионално издържан труд.Съставянето на подобно издание е сериозно пре-

дизвикателство по няколко причини. Броят на пе-риодичните издания, вкл. и на вестниците, стреми-телно нараства, особено между двете световни вой-ни, и към 1945 г. те са над 1300 заглавия. Многочесто те не са в добро физическо състояние и несе дават за ползване. Понякога годишнините не сапълни, има липсващи или повредени броеве, фор-матът им е нестандартен. Необходима е продъл-жителна и упорита работа за издирване и подборна материалите, заснемане и представяне на ка-чествени изображения. Авторите са се справили ус-пешно с тези и други трудности и проблеми, въз-никващи в процеса на работа.Ще се опитам да откроя някои по-важни достой-

нства на изданието.

Изданието се характеризира с актуалност, коятоняма да избледнее във времето, тъй като предос-тавя обемна, целенасочена и значима информацияи фактология за отбелязване на този знаменате-лен ден от новата ни история - официални церемо-нии, поздравителни телеграми, речи и слова, мо-лебени, панахиди, народни тържества, военни па-ради, поднасяне на венци, славянски концерти, да-рения, дейността на Комитета “Цар Освободител”,увеселителни вечеринки и др. Предлаганите тексто-ве осмислят в ретроспекция оценката и признани-ето на събитие, свързано със съдбоносната Руско-турска война и подписването на Санстефанския ми-рен договор и са значим източник за историческиизследвания.Съставителят Л. Чолпанова е стъпила на сигур-

на библиографска база и е провела значителна из-дирвателска дейност, за да фокусира необходими-те заглавия и да представи значими изображенияна текстове от 20 вестника. Това са авторитетни во-дещи издания с публичен имидж - “Държавен вес-тник”, “Зора”, “Мир”, “Заря”, “Дневник” и т.н.В хода на подготовката на изданието и особено

при подбора на текстовете, които ще се заснемат,съставителят избира подходите на коректност, ар-гументираност, непредубеденост, възможна обхват-ност. Изображенията са без коментар, което гаран-тира обективност на представената информация.Понякога текстовете, които отбелязват събитието,са противоположни по съдържание, което също обо-гатява нашето познание за политическата, общес-твената и културната среда и нагласа и за оценка-та на тази дата във времето (60-годишен период).Обяснителните бележки на съставителя Л. Чол-

панова убедително представят изданието и предос-тавят полезна информация за неговите характерис-тики, структурата, особеностите и специфичните ре-шения. Това улеснява ориентирането и повишавамногократно търсенето и получаването на необхо-дими сведения и данни от широк читателски кръг.Не на последно място по значение са отличният

графичен дизайн, чудесното полиграфическо офор-мление и прекрасната корица, които са заслуга наИв. Янчев.Бих искала да поздравя авторите и да им благо-

даря за това творческо постижение - стилно, отлич-но оформено, изящно, изключително полезно и ви-соко информативно издание. То ще привлече вни-манието и ще бъде ползвано не само от изследо-ватели, но и от студенти, учители и широк кръг граж-дани, които проявяват стремеж към разширяванеи обогатяване на своите познания.

Ст.н.с. д-р Мария Аргирова –Герасимова,Централна библиотека на БАН


Съдържание на сп. „Наука“, ХХ годишнина, бр. 1-6, 2010 г.

Автор и заглавие Брой/стр.

Александров, Александър: Живот и творчество на академик Борис Стефанов 1/64 Александров, Веселин: Климатът в миналото и настоящето 6/31 Ангелова, Анна: Светът в един буквар 4/15 Ангелова, Карина; Лазарова, Пенка: Среща между науката, технологиите и изкуството в Европейската нощ на учените 2010

5/12

Атанасов, Атанас: Книга за науката в България 2/18 Бакърджиева, Нина: Еволюционната биология и нейното значение за медицината 3/28 Боева, Елизавета: Проблемът за времето според битническата философия и хипи културата (1947-1972)

6/45

Божкова, Анелия: Древният некропол на Несебър 6/38 Бозуков, Иван: Идеята за социална интеграция или новият зов на гетото 3/62 Бъркалова, Петя; Казашка, Весела: Пътна карта на Нощта на учените (Пловдивски университет) 5/20

Величкова, Цветана: Изложба, посветена на 100 години от рождението на академик Ангел Балевски

4/64

Венков, Петина: Размисли за бъдещето 3/56 Виденов, Михаил: Непонятната чужда дума и снобизмът 3/3 Виденов, Михаил: За назоваванията на българския език 4/61 Виденов, Михаил: Критерият за “правилното” и езиковата култура 5/3 Витанов, Николай: Неолибералното „ноухау” в българското висше образование 2/63 Витанов, Николай: Към пропаст страшна ний вървим безумно 6/66 Вуцова, Албена: Стратегията Европа 2020 и развитието на българската наука 6/18 Вълкова, Лилия; Дамянова, Милена; Кръстева, Елена; Диковска, Анна; Атанасов, Владимир; Йорданов, Олег: Модерни библиометрични методи за оценка на научни публикации: индекс на Хирш

5/29

Георгиева, Теодора: Иновационната политика на България – в търсене на възможности за промяна 2/6

Гурова, Елисавета; Ангелиева, Карина: Предизвикателства пред сътрудничеството индустрия – академия в Европа

4/24

Давидков, Цветан: Културни ориентири на управлението 2/24 Дамянов, Дамян: За европейска политика към науката и образованието 6/8 Дашовска, Люба: Науката – забавна и интересна 5/18 Джезми, Хава: Космосът – мечта и действителност 2/62 Димитров, Здравко: Трета национална изложба „Българска археология 2009” 2/37 Димитрова, Диана: Китова могила край с. Крушаре, община Сливен 2/42 Димитрова, Светлана: Професор Любомир Георгиев на 80 години 1/76 Димчев, Александър: Библиотеката – бъдеще в миналото, минало в бъдещето 4/4 Добревски, Иван: За приложимостта и ползата от научните изследвания 1/74 Дренчев, Борис; Николов, Пламен: Проф. Дечко Павлов от Българската академия на науките – носител на Международната оловна награда за 2010 година 5/59

Енчев, Венелин: Половин век Институт по органична химия – БАН 3/68 Енчев, Венелин: Престижна награда за български учен 3/66 Жаро, Мишел: 60-годишна служба в интерес на безопасността и благополучието 2/75 Жекова, Габриела: За правилните молекули в правилни дози 1/56 Иван Мечков: Красотата на физиката 4/72 Иванов, Иван: Нобеловата награда за химия за 2009 година 4/21 Иванова, Наташа: Зодиак и астрономия 6/26 Илиев, Иван: Деветдесет години от рождението на академик Евгени Матеев 2/73 Исса, Катя: Академик Михаил Виденов на 70 години 3/67 Йовчев, Милко; Попов, Димитър; Гаджанов, Петьо: ТЕЦ с нулеви емисии – платформата на ЕС и пътища за реализацията й

4/47

Йовчев, Борис: Национална конференция с международно участие ТЕЛЕКОМ 2010 6/74 Йорданов, Йордан; Калчев, Иван: Бъдещите поколения компютри 1/60




Каравасилев, Никола: Уникален успех на български ученик 3/54 Каравасилев, Никола: Пореден златен медал от Международната олимпиада по астрономия

6/49

Кирилов, Атанас; Гиндева, Райна: Съвместна проява на Плевенския клон на СУБ и местната власт

6/75

Коева, Светла; Благоева, Диана; Колковска, Сия: Българският електронен езиков корпус и негови приложения

5/64

Кожухарова, Галя: Учените в индустрията и в академията (Стара Загора) 5/22 Колева, Антонина: Хуманитарното образование и изучаването на чужди езици 3/42 Коленцов, Крум: Приносът на акад. Христо Я. Христов за физиката в България 6/55 Корчев, Георги: 150 години метеорологични измервания в България и 120 години Българска метеорологична служба

6/29

Косев, Константин: Изявите на Любен Каравелов като политически лидер 1/44 Костадинов, Костадин: Предизвикателства за българската политика по наука и иновации 2/12 Костова, Нели: Йохан Волфганг Гьоте и взаимоотношенията между държавата, обществото и библитеките

4/51

Кюркчиева, Диана: Проблеми на жените учени и някои предложения за решаването им 3/23 Лазарова, Пенка: Годишните награди „Питагор” – българските „Оскари” за наука 1/70 Лазарова, Пенка: Награди на фондация „Димитър Бербатов”за български деца 4/69 Лазарова, Пенка: Европейският център за ядрени изследвания (ЦЕРН) – възможности пред българската индустрия

5/26

Лалов, Иван: Физика – култура – средно образование 5/52 Маврудчиев, Божидар: Ст.н.с. дгн Вълко Николов Гергелчев навърши 75 години 5/62 Марков, Мирослав: Римски накити от могилни гробове в Сливенско 1/37 Маркова, Бойка: Да си спомним за ст.н.с. д-р Славчо Харалампиев Нейчев (1919 – 2001) 1/68 Марчев, Драгомир; Борисов, Борис; Кюркчиева, Диана; Радева, Веселка: Европейският проект КОСМОС 5/69

Меламед, Катя: Аз писах - българска кирилска епиграфика 4/17 Меламед, Катя: Ямите в Седларе 6/40 Милкова, Галина: Младият специалист на бъдещето 4/75 Минкова, Лиляна: Любен Каравелов – cвобода за всички народи 1/49 Младенов, Валери; Йовчев, Борис: 100 години от рождението на проф. дтн инж. Минчо Златев 1/66

Монов, Александър: Проф. Иван Матев на 85 години 5/57 Монов, Александър: Две институционтални чествания на медицинската наука у нас 6/63 Недевски, Димитър: Насоки за развитие на националните способности за мониторинг и ранно предупреждение при бедствия и аварии 1/24

Недекова, Лидия: Взаимодействие между висшето образование и индустриалния сектор 5/19 Недекова, Лидия: Техническият университет – София на 65 години 6/60 Николов, Манаси: Нов показател за оценка инвалидността от рак на млечната жлеза 2/47 Николов, Тодор: Университетската ботаническа градина в гр. Балчик – перла в короната на българската ботаника 5/61

Николова, Светлина: Св. Наум Охридски – велик просветител на българите 4/11 Панайотова, Кръстина: Аполония Понтийска – най-старият град-държава по българското Черноморие 1/32

Пенев, Илия: Физически методи в археологията 4/32 Пернишка, Емилия: Българската топонимия – източник на познания 4/57 Петкова, Красимира: Професор д-р Китка Йорова на 75 години 1/77 Петрова-Антонова; Десислава: Подобряване на производителността на релационни бази от данни посредством оптимизиране на SQL заявки 3/46

Петрунов, Георги: За нуждата от изследване на връзката организирана престъпност – власт 5/36

Платиканов, Димо: 90 години от рождението на академик Алексей Шелудко 6/52




Попиванов, Петър: Размисли на акад. Радой Попиванов 4/77 Попов, Горан: Древноегипетският музейон – първият научен институт в света 6/21 Пушкарова, Калина: Корпускулярно-вълнов дуализъм 5/41 Първанов, Георги: Не може да има работеща стратегия за българската наука, ако няма ясна визия за развитието на българската икономика

6/13

Рангелов, Бойко: Археосеизмологията – една нова научна дисциплина за България 2/29 Роснев, Боян; Георгиев, Георги: Професор Пламен Мирчев на 60 години 6/65 Русев, Георги: Нобеловата награда по медицина и/или физиология за 2009 г. 2/3 Сгурев, Васил: 125 години от създаването на Федерацията на научно-техническите съюзи 6/57 Симеонов, Даниел: Младият специалист на бъдещето 2/61 Славов, Ивайло: Високосната година на Лаборатория за слава Fame Lab 3/31 Спириев, Тома: Младият специалист на бъдещето 3/53 Стайков, Марио: Особеностите на дейността на графичния дизайнер от ергономична гледна точка 3/51

Станулов, Николай: Как взимате решения - въпрос на... ум 3/57 Стефанов, Нако: Професор д.ик.н Константин Габровски на 80 години 2/74 Стойков, Стойко: Европа и отговорността за сигурност, базирана на знания 1/17 Съйкова, Светлана: Какво не е наред с паметта и забравянето 1/10 Тодорова, Надежда: Новите тенденции в хармонията на ХХ и ХХI век 2/53 Тодорова, Таня: Европеана и дигиталният достъп 5/46 Тодорова, Тодорка: Иновативни идеи в Нощта на учените (Русенски университет) 5/24 Топалов, Кирил: Любен Каравелов – на България и и на българите 1/42 Тошев, Борислав: Човекът и неговите светове 2/69 Троев, Колю: Полимери – настояще и бъдеще 3/17 Христова, Боряна: В прослава на Св. св. Кирил и Методий 4/3 Цонев, Любомир; Колев, Димитър: Мегалитите на Балканите: наличност, ориентация и необходимост от прецизно датиране

4/39

Ченгелова, Емилия: Поглед върху съвременната социологическа практика 1/5 Шамбек, Херберт: Нашата задача в днешна и утрешна Европа 6/3 Шишков, Димитър: Първичната здравна помощ във Великобритания 2/50 Янкова, Иванка; Василева, Румелина: Библиотеките в информационното общество и управлението на знанието

3/33

Академик Радой Попиванов (1913-2010) 3/71 Доц. д-р инж. Ангел Маринов Ангелов (6 февруари 1941 – 28 юли 2010) 5/73 Д-р Людмила Маринова (21 май 1939 г. – 5 януари 2010 г.) 1/78 Научен фундамент на Нобеловата награда по физика за 2009 г. 3/6 Научни основи на Нобеловата награда по физика за 2010 г. 5/5 Национален конкурс „Млади таланти” 2010 4/67 Нобеловата награда за икономика за 2009 година 1/3 Нобелови лауреати по икономика за 2010 г. 6/6 Обръщение до г-н Бойко Борисов - министър-председател на Република България 6/13 Отличени учени в конкурса на СУБ за високи научни постижения за 2010 г. 6/14 Проф. д-р Петър Христов Бърнев (1935-2010) 3/74 Проф. д-р Сава Василев Савов (1935 – 2010) 6/72 Съвместен конкурс на ВАК и СУБ за научни постижения на докторанти през 2010 г. 6/17 Фондация „Еврика”: 20 години в подкрепа на младите таланти на България 1/52


Contents of „Science“ Magazine, Year XХ, Issues 1-6, 2010

Author and Title Issue/Page

Alexandrov, Alexander: Life and Work of Academician Boris Stefanov 1/64 Alexandrov, Vesselin: Climate in the Past and the Future 6/31 Angelova, Anna: The World in an ABC Book 4/15 Angelova, Karina; Lazarova, Penka: Science, Technologies and Art Meet at the European Researchers’ Night 2010 5/12

Atanassov, Atanas: A Book about Science in Bulgaria 2/18 Bakardjieva, Nina: Evolution Biology and its Significance for Medicine 3/28 Barkalova, Petya; Kazashka, Vessela: Road Map of the Researchers’ Night (Plovdiv University) 5/20 Boeva, Elizaveta: The Time Issue in the Bitnics Philosophy and Hippy Culture (1947-1972) 6/45 Bozhkova, Anelia: The Ancient Necropolis of Nessebar 6/38 Bozoukov, Ivan: The Idea of Social Integration or the New Call of the Ghetto 3/62 Chengelova, Emilia: A View on Modern Sociology Application 1/5 Damyanov, Damyan: On the European Policy for Science and Education 6/8 Dashovska, Luyba: Science can be Funny and Interesting 5/18 Davidkov, Tzvetan: Cultural Landmarks of Governance 2/24 Dimchev, Alexander: The Library – Future in the Past, Past in the Future 4/4 Dimitrov, Zdravko: Third National Exhibition „Bulgarian Archeology 2009” 2/37 Dimitrova, Diana: Kitov`s Cetacean Mound near the village of Kroushare 2/42 Dimitrova, Svetlana: Professor Lyuben Georgiev at 80 1/76 Dobrevski, Ivan: About the Application and Use of Scientific Research 1/74 Drenchev, Boris, Nikolov, Plamen: Prof. Dechko Pavlov from the Bulgarian Academy of Sciences Was Awarded the International Lead Award for 2010 5/59

Dzhezmi, Hava: The Space – Dream and Reality 2/62 Enchev, Venelin: 50th Anniversary of the Institute of Organic Chemistry at the Bulgarian Academy of Sciences 3/68

Enchev, Venelin: A Prestigious Award for a Bulgarian Scientist 3/66 Georgieva, Teodora: Bulgarian Innovation Policy – Searching for Changes 2/6 Gourova, Elissaveta; Anguelieva, Karina: Industry-Academia Collaboration - Callenges for Europe 4/24

Hristova, Borjana: In Glory of Saints Ciril and Methodius 4/3 Iliev, Ivan: 90th Anniversary of Academician Evgeni Mateev 2/73 Iovchev, Milko; Popov, Dimitаr; Gadjanov, Petyo: Zero Emission Plants - European Technology Platform and Ways of its Implementation 4/47

Issa, Katja: Academician Mihail Videnov at 70 3/67 Ivanov, Ivan: The Nobel Prize in Chemistry 2009 4/21 Ivanova, Natasha: Zodiac and Astronomy 6/26 Jarraud, Michel: 60 Years of Service for Your Safety and Well-being 2/75 Jordanov, Jordan; Kaltchev, Ivan: The Future Computer Generations 1/60 Karavassilev, Nikola: Another Gold Medal of the Series from the International Astronomy Olympiad 6/49

Karavassilev, Nikola: Unique Success of a Bulgarian Schoolboy 3/54 Kirilov, Atanas, Gindeva, Raina: A Joint Event of the USB Pleven Branch and the Local Authorities 6/75

Koeva, Svetla; Blagoeva, Diana; Kolkovska, Sija: Bulgarian National Corpus Project and its Аpplications 5/64

Kolentzov, Krum: Academician Christo Y. Christov’s Contribution to Bulgarian Physics 6/55 Koleva, Antonina: The Humanities and Foreign Languages Learning 3/42 Korchev, Georgi: 150 Years of Metrological Measurements in Bulgaria and 120 Years Since the Establishment of the Bulgarian Meteorological Service 6/29

Kossev, Konstantin: Manifestations of Lyuben Karavelov as Political Leader 1/44 Kostadinov, Kostadin: Challenges to Bulgarian Policy for Science and Innovation 2/12 Kostova, Neli: Johann Wolfgang von Goethe and the State-Society-Library Interrelations 4/51 Kozhuharova, Galya: Researchers in Industry and in Academia (Stara Zagora) 5/22




Kyurkchieva, Diana: Тhe Problems of the Women Researchers in Bulgaria and Some Propositions for Their Resolving

3/23

Lalov, Ivan – Physics: Culture – Secondary Education 5/52 Lazarova, Penka: “Dimitar Berbatov” Foundation Awards for Bulgarian Children 4/69 Lazarova, Penka: European Nuclear Research Centre (CERN) – Possibilities for Bulgarian Industry

5/26

Lazarova, Penka: Тhe “Pythagoras” Annual Awards – Bulgarian “Oscars” for Science 1/70 Marchev, Dragomir; Borissov, Boris; Kyurkchieva, Diana; Radeva, Vesselka: The European “COSMOS” Project

5/69

Markov, Miroslav: Roman Jewelry from Mounds in the Sliven Region 1/37 Markova, Boyka: Let us Remember Assoc. Prof. Slavcho Haralampieff Neytcheff, MD (1919 – 2001)

1/68

Mavrudchiev, Bozhidar: Sen. Res. Assoc. Valko Nikolov, DSc celebrates his 75th Anniversary 5/62 Mechkov, Ivan: The Beauty of Physics 4/72 Melamed, Katja: I Wrote – Bulgarian Cirilic Epigraphy 4/17 Melamed, Katja: The Pits in Sedlare 6/40 Minkova, Liljana: Lyuben Karavelov – Freedom for all People 1/37 Mladenov, Valeri; Jovchev, Boris: 100th Anniversary of Prof. Mincho Zlatev, DSc, Dipl. Eng. 1/66 Monov, Alexander: Prof. Ivan Matev’s 85th Anniversary 5/57 Monov, Alexander: Two Institutional Celebrations of the Medical Science in Bulgaria 6/63 Nedekova, Lidia: Interaction between Higher Education and Industry Sector 5/19 Nedekova, Lidia: The Sofia Technical University at 65 6/60 Nedevski, Dimitar: Guidelines for Development of the Capacity for Monitoring and Early Disaster Warning 1/24

Nikolov, Todor: University Botanical Garden in Balchik – the Pearl in the Crown of Bulgarian Botany 5/61

Nikolova, Svetlina: Saint Naum Ohridski – Great Enlightener to Bulgarians 4/11 Nikolovq Manasi: А New Predictive Factor in the Breast Cancer Invalidity 2/47 Panayotova, Krastina: Apolonia Pontiyska – the Oldest City-State on the Bulgarian Black Sea Coast 1/32

Parvanov, Georgi: No Working Strategy for Bulgarian Science is Possible Without Clear Vision for the Development of Bulgarian Economy

6/11

Penev, Ilia: Physical methods in archaeology 4/32 Pernishka, Emilia: Bulgarian Toponymy – Source for Knowledge 4/57 Petkova, Krassimira: Professor Kitka Jorova, PhD at 75 1/77 Petrova-Antonova, Dessislava: Query Optimization Approaches for Better Relational Database Performance 3/46

Petrunov, Georgi: The Need for Studying the Link between Organized Crime and Power 5/36 Platikanov, Dimo: 90th Anniversary of Academician Alexei Scheludko 6/52 Popivanov, Petar: Reflections on Academician Radoi Popivanov 4/75 Popov, Goran: The Ancient Egyptian Museillon – First Research Institute in the World 6/21 Pushkarova, Kalina: Corpuscular-wave Dualism 5/41 Ranguelov, Boyko: Archaeoseismology – a New Scientific Discipline for Bulgaria 2/29 Rosnev, Bojan; Georgiev, Georgi Professor Plamen Mirchev at 60 6/65 Roussev, Georgi: The Nobel Prize in Medicine and Physiology 2009 2/3 Saykova, Svetlana: What is wrong with Memory and Foregetting 1/10 Schambeck, Herbert: Our Task in Europe Today and Tomorrow 6/3 Sgurev, Vassil: 125 Years Since the Foundation of the Federation of Scientific and Technical Unions in Bulgaria 6/57

Shishkov, Dimitar: Primary Health Care in the UK 2/50 Simeonov, Daniel: The Young Specialist of the Future 2/61 Slavov, Ivailo: The Leap Year of Fame Lab 3/31 Spiriev, Toma: The Young Specialist of the Future 3/51




Stanulov, Nikolai: How Do You Make Decisions – Is It a Matter of … Intellect 3/57 Staykov, Mario: Graphic Design Specifics from the Ergonomic Point of View 3/51 Stefanov, Nako: Professor, Doctor of Economics, Konstantin Gabrovski at 80 2/74 Stoykov, Stojko: Europe and the Liability for Knowledge-based Security 1/17 Todorova, Nadezhda: New Tendencies in Harmony in the XX and XXI Century 2/53 Todorova, Tania: Europeana and Access to Digital Content 5/46 Todorova, Todorka: Innovative Ideas at the Researchers’ Night (Rousse University) 5/24 Topalov, Kiril: Lyuben Karavelov Belongs to Bulgaria and to Bulgarians 1/42 Toshev, Borislav: Worlds of the Creative Man 2/69 Troev, Kolju: The Polymers – Present and Future 3/17 Tsonev, Lyubomir, Kolev, Dimitar: Balkan Megaliths: Status, Orientation and Need for Precise Dating 4/39

Velichkova, Tzvetana: Exhibition Dedicated to the 100th Anniversary of Academician Angel Balevski 4/64

Venkova, Petina: Thoughts on the Future 3/56 Videnov, Mihail: About Designations in Bulgarian Language 4/61 Videnov, Mihail: The Criteria for “Correctness” and Language Culture 5/3 Videnov, Mihail: The incomprehensible Foreign Word and Snobbery 3/3 Vitanov, Nikolai: A Dreadful Abyss we Approach in Madness 6/66 Vitanov, Nikolay: Neoliberal “Know How” in Bulgarian Higher Education 2/63 Vulkova, Liliya; Damianova, Milena; Krasteva, Elena; Dikovska, Anna; Atanasov, Vladimir; Yordanov, Oleg: Сontemporary Bibliometric Methods for Assessment of Scholarly Publications: Hirsch's Index

5/29

Vutsova, Albena: The Europe 2020 Strategy and the Development of Bulgarian Science 6/18 Yankova, Ivanka; Vassileva, Rumelina: Libraries in the Information Society and Knowledge Management 3/33

Yovchev, Boris: TELECOM 2010 National Conference with Foreign Participation 6/74 Zhekova, Gabriela: About the Right Molecule in the Right Doses 1/56 2010 “Young Talents” Natrional Competition 4/67 2010 Competition for Doctoral Students’ Scientific Achievements Launched Jointly by Higher Attestation Committee and Union of Scientists in Bulgaria 6/17

Academician Radoi Popivanov (1913-2010) 3/71 Address to Boyko Borissov – Prime-minister of the Republic of Bulgaria 6/13 Assoc. Prof. Angel Marinov Angelov (6 February 1941 – 28 July 2010) 5/73 Dr. Lyudmila Marinova (21 May 1939 – 5 January 2010 1/78 Evrika Foundation: 20 Years in Support of Young Talents of Bulgaria 1/52 Nobel Price Winners in Economic Sciences for 2010 6/6 Prof. Petar Hristov Barnev, PhD (1935-2010) 3/72 Professor Sava Vassilev Savov, DSc (1935 – 2010) 6/72 Scientific Background of the The Nobel Prize in Physics 2010 5/5 Scientific Background on the Nobel Prize in Physics 2009 3/6 The Nobel Prize in Economics 2009 1/3 Winners of the 2010 USB Competition for Scientific Achievements 6/14

D--My Documents-Nauka-2010 - 6-spisanie-nauka.bg/arhiv/6-2010.pdfНАУКА – кн. 6/2010, том...

Documents

Transcript of D--My Documents-Nauka-2010 - 6-spisanie-nauka.bg/arhiv/6-2010.pdfНАУКА – кн. 6/2010, том...